Ом пурнамадах пурнамидам пурнат пурнам удачяте.

Пурнася пурнам адая пурнам евавашишяте.

ОМ... шанти, шанти, шанти.

Ом! Това (Брахман) е Безкрайно и онова (вселената) е Безкрайно.

Безкрайното произлиза от безкрайното.

От Безкрайното идва всичко, но То остава Безкрайно.

ОМ... Мир... мир... мир

Щастлив да живее сто години може да бъде само и единствено онзи, който работи без привързаност — който върши своята работа ревностно и добросъвестно, но без желание за резултатите от нея, без да копнее за плодовете от нея.

Съществуват светове без слънца, обвити в тъмнина. Там отиват невежите, убийците на Аза.

Азът е един. Неподвижен, Той се движи по-бързо от мисълта. Изпреварвайки ума, той е отвъд обсега на сетивата. Оставайки в покой, той надбягва всичко, което бяга. Без Аза няма живот.

На невежия изглежда, че Азът се движи — но Той е неподвижен. За невежия, Азът изглежда далеч — но Той е съвсем наблизо. Той е във всичко и извън всичко.

Онзи, който вижда всички същества в Аза и Аза във всички същества — той не мрази никого.

За просветлената душа Азът е всичко. За онзи, който навсякъде вижда Единството, как може да съществува заблуда и скръб?

Азът е навсякъде. Той е сияен, безтелесен, без следа от несъвършенство, без кости, без плът, чист и недокоснат от злото. Той — Виждащият, Мислещият, Самосъществуващият — е онзи, който е установил съвършен ред сред нещата и съществата още от Безначалното време.

Онези, които се отдават само на живота в света, са потопени в тъмнина. В още по-голяма тъмнина се потапят онези, които се отдават единствено на медитация*.

Животът в света води до едно, а медитацията до друго. Това сме чували от мъдрите.

Но онези, които се отдават и на живот в света, и на медитация, чрез живота в света побеждават смъртта, а чрез медитацията постигат безсмъртие.

В мрак са потопени онези, които обожават само тялото, и в още по-голям мрак онези, които почитат единствено духа.

Обожанието само на тялото води до едно, а почитането на духа до друго. Така сме чували да се говори от мъдрите.

Онези, които почитат и тялото, и духа, чрез тялото преодоляват смъртта, а чрез духа постигат безсмъртие.

Лицето на Истината е скрито от Твоя златен ореол, о Слънце. Премахни го, за да мога аз, който съм отдаден на Истината, да съзра нейното величие**. О Ти, който подхранваш всичко — единственият, който вижда и Този, който контролира всичко — отдръпни светлината си, сбери лъчите си. Нека по милостта Ти да видя Твоята най-блажена форма. Съществото, което живее в Теб: Аз съм това същество.

Нека моят живот сега да се разтвори във Всепроникващия живот. Пепелта е краят на моето тяло. ОМ... О ум, помни Брахман. Спомни си миналите си дела. Помни Брахман. Спомни си миналите си дела. О Бог Агни***, води ни към Блаженството. Ти знаеш всичките ни дела. Предпази ни от измамното привличане на греха. Теб приветстваме — отново и отново!****

* В санскритския оригинал този и петте следващи стиха са крайно неясни. Коментаторите ги обясняват по различни, но не много разбираеми начини. (Б.а.) Вероятно смисълът е, че човекът, който е въплътена душа, не може да достигне Духа и Непроявеното, без помощта на проявената, материална вселена — без да извършва безкористни действия, без да развие морални качества и т.н., които по същността си са преходни, но му помагат да достигне Непреходното и Вечното. Шри Рамакришна говори за авидя мая, силата на невежеството, която заблуждава човека и го потапя в мрака на светското, и за видя мая, силата на познанието, която е също вид мая, илюзия, тъй като принадлежи на проявения свят, но която е, така да се каже, "илюзия на познанието", водеща човека към духовно освобождение. 

** В този стих Слънцето символизира Брахман, както на много места във Ведите. Златният ореол, както и лъчите на слънцето от следващия стих, са мая или привидния свят (б.а.). Смисълът на двата стиха е, че привидната вселена на проялението е тази, която скрива Духа от човека. Физическата вселена с нейните безчетни обекти привлича сетивата на човека към себе си и очарова ума му. Затова е използвано сравнението със златния ореол и слънчевите лъчи, които, заслепяват човека. Слънчевите лъчи или проявената вселена, произлизат от Слънцето, Брахман, но същевременно лъчите не са Слънцето, т.е. вселената произлиза от Духа, Брахман, но тя не е Духа. 

*** Богът (или елементът) на Огъня. Обръщайки се към Агни, отдаденият предлага делата си и себе си на Всепоглъщащия огън, т.е. на Безкрайния Дух.

**** Този и предходният стих съставляват молитва, която се отправя в момента на смъртта. Те се употребяват от индусите дори и в наши времена в погребалните им ритуали. Умът бива призован да си спомни миналите си дела, защото те са онези, които придружават душата, напускаща тялото, и предопределят нейното бъдещо въплъщение. Тъй като кремирането става чрез огън, естествено е то да бъде ръководено от Бога на огъня, Агни. Тук Огънят бива призован и като елемент, и като символ на Брахман.

Това е един много интересен превод, различен от този на Колчо Ковачев, който съм публикувал тук: