Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2018 11:30 - Прасна (Прашна) упанишад
Автор: netsky Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2036 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 18.04.2018 10:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Прасна Упанишад

Човекът е съставен от различни елементи като жизнения дъх (прана), действията, мисълта и сетивата. Всички те възникват от Аза. Те са произлезли от Аза и накрая изчезват пак в Него — както водите на реката се вливат и изчезват в морето.

ОМ...

С ушите си нека чуваме това, което е добро.

С очите си нека виждаме Твоята правда.

Със спокойно тяло, нека ние, които Те боготворим,

да намерим покой.

ОМ... Мир, мир, мир.

Слава на Върховния Аз!

Сукеша, Сатякама, Гаргя, Коусаля, Бхаргава и Кабандхи, отдадени и търсещи Истината, се обърнали с вяра и смирение към Пиппалада.

Мъдрецът им казал: "Практикувайте аскетизъм, целомъдрие и вяра в продължение на една година; после питайте каквито въпроси имате".

След една година Кабандхи отишъл при учителя и го попитал: "Господине, как възникват съществата?"

Мъдрецът отвърнал:

"Господът на съществата медитирал и създал Прана, Изначалната енергия, и Райи или тази, която придава форма; Той желаел те — мъжкото и женското начало — да създадат съществата по многообразни начини заради Него.

Прана, Изначалната енергия, е слънцето; а Райи, субстанцията придаваща форма, е луната.

Нека се знае, че цялата вселена — онова, което е материално и грубо и онова, което е фино — е едно с Райи. Затова Райи е вездесъща.

По същия начин вселената е едно и с Прана. Изгряващото слънце прониква изтока и изпълва с енергия всички същества, които живеят там; и отново, когато лъчите му осветят юга, запада и севера, когато огреят зенита, надира и междинните региони — те дават живот на всички същества, които живеят там.

Прана е душата на вселената и приема всички форми; той е светлината, която оживява и осветява всичко. Или както е писано:

"Мъдрите познават Него, който приема всички форми; който е сияен и Всезнаещ; който е Светлината, даваща светлина на всичко. Той изгрява като слънце с хиляда лъчи и пребивава в безкрайните пространства".

Прана и Райи, съединявайки се, разделят годината. Има два пътя на слънцето; има два пътя, по които пътуват хората след смъртта — южният и северният.

Онези, които желаят потомство, които са отдадени на благотворителността и ритуалите — смятайки тези цели за най-висшите в живота, отиват в света на луната и после се прераждат отново на земята. Те пътуват по южния път, който е пътят на предците и който е в действителност Райи, създателят на формите.

Но онези, които са отдадени на обожанието на Аза чрез аскетизъм, целомъдрие, вяра и познание, вървят по северния път и достигат света на слънцето. Слънцето, светлината, е източникът на всяка енергия. То е безсмъртно и е отвъд всеки страх; то е Върховната цел. За онзи, който достигне Слънцето няма повече прераждане и смърт. Слънцето слага край на раждането и смъртта.

Прана и Райи, съединявайки се, създават месеца. Неговата тъмна половина е Райи, а светлата е Прана . Мъдреците извършват своите ритуали в светлина и с познание; глупаците, на тъмно и в невежество.

Храната е Прана и Райи. От храната се ражда семето, а от семето се раждат всички създания.

Онези, които боготворят света на създанията, създават деца; но единствено онези постигат света на Брахман, които са неотклонни в целомъдрието, медитацията и истинността.

Чистият свят на Брахман бива достигнат от онези, които нито мамят, нито са лоши, нито лъжат".
-----

Тогава Бхаргава се приближил към учителя и попитал:

"Свети господине, колко са силите, които държат заедно тялото? Кои сред тях са най-проявените? Кои са най-великите?"

Мъдрецът отвърнал:

"Това са етерът, въздухът, огънят, водата, земята или петте елемента, които формират тялото; и освен тях, речта, умът, очите, ушите и останалите сетивни органи. Веднъж, тези сили заявили самохвално: "Ние държим тялото заедно и сме неговата опора". Прана, Върховната енергия, който е по-висш от всички тях, им отговорил: "Не се заблуждавайте. Единствено аз съм този, който, разделяйки се на пет, държа тялото в едно и го подкрепям". Но те не му повярвали.

За да ги убеди, Прана се престорил, че иска да напусне тялото. Но когато той се издигнал и изглеждало, че ще си отиде, всички останали сили разбрали, че ще трябва да си тръгнат с него; а когато Прана седнал отново, всички останали сили отново намерили мястото си. Както пчелите излизат от кошера, тяхната царицата им излезе, и се връщат обратно в него, когато тя се върне, така станало и с речта, ума, зрението, слуха и останалите. Виждайки своята грешка, силите започнали да възхваляват Прана с думите:

"Прана е този, който гори в огъня; Той свети в слънцето; Той вали в облака; Той властва над другите богове под формата на Индра; Той е този, който подхранва всички като луната. Той е онова, което е видимо и онова, което е невидимо. Той е Безсмъртният живот".
-----

Когато дошъл ред на Коусаля, той задал следният въпрос: "Учителю, от какво е роден Прана? Как той влиза в тялото? Как той, разделяйки се, живее в него? Как излиза? Как възприема онова, което е навън? Как той държи тялото, сетивата и ума в едно?"

Мъдрецът отвърнал:

"Коусаля, задаваш много трудни въпроси. Но тъй като си искрен търсещ на истината за Брахман, ще ти отговоря.

Прана е роден от Аза. Както човека и неговата сянка, така и Азът и Прана са неразделни. Прана влиза в тялото с раждането, за да могат желанията, идващи от миналите животи, да бъдат осъществени.

Както един цар възлага на своите служители да управляват различни части от неговото царство, така и Прана се свързва с четирите други прани, всяка от които има определена функция и е част от него.

Прана пребивава в очите, ушите, устата и носа; Апана, който е вторият след Прана, управлява отделителните и възпроизводителните органи; Самана, който е третият, живее в пъпа и управлява храносмилането и асимилирането.

Азът живее в лотоса на сърцето, от където се излъчват сто и един нерва. От всеки един излизат по сто други, по-малки, а от всеки от тях на свой ред, по седемдесет и две хиляди други, които са още по-малки. Във всеки от тях се движи Вяна, който е четвъртата енергия.

В момента на смъртта, Удана, петата енергия, води (душата на) добродетелния човек нагоре, по нерва в центъра на гръбначния стълб, към по-висше прераждане, грешния надолу, към по-нисше прераждане, а онзи, който има и добродетели, и грехове — към прераждане в света на хората.

Слънцето е Праната на вселената. То изгрява, за да помогне на Прана, живеещ в очите на човека, да вижда. Силата на земята поддържа Апана в човека. Етерът между небето и земята е Самана, а всепроникващият въздух е Вяна. Удана е огънят и затова онзи, чиято телесна топлина си замине, умира, след което сетивата биват абсорбирани в ума и човек се преражда отново.

Каквато е последната мисъл на човека в момента на смъртта, тя е тази, която го съединява с Прана, който на свой ред, свързвайки се с Удана и с Аза, води човека към света, който той заслужава.

Потомството на онзи, който е познал Прана така, както аз разкрих това на теб, не бива прекъснато никога; той самият става безсмъртен.

В миналото е било казано: "Онзи, който познае Прана — от какво възниква той, как влиза в тялото, как живее там, разделяйки се на пет, какви са вътрешните му действия — той постига Безсмъртие, да, той постига Безсмъртие".
-----

След това Гаргя попитал: "Учителю, когато тялото на човек спи, кой е този, който спи вътре в него, кой е този, който е буден, и кой е този, който сънува? Кой е този, който изпитва щастие и с кого са съединени всички сетивни органи?

Мъдрецът отвърнал:

"Както лъчите на слънцето се събират в неговия светъл диск, когато то залязва, о Гаргя, за да излязат отново, когато то изгрява, така и сетивата се събират в ума, най-висшето сред тях. Затова, когато човек не чува, не вижда, не помирисва, не вкусва, не докосва, не говори, не възприема нищо и не се радва — ние казваме, че той спи.

Тогава единствено Праните са будни в тялото и умът се приближава до Аза.

Докато е в състояние на сън, умът съживява своите минали впечатления. Всичко, което някога е виждал, той вижда отново; всичко, което някога е чувал, чува отново; той се радва отново на всяко нещо, на което се е радвал някога в различни страни и в различните краища на земята. Той вижда това, което е било виждано и това, което не е било виждано; той чува това, което е било чувано и това, което не е било чувано; той се радва на това, на което се е радвал и на това, на което не се е радвал; да, той вижда всичко*.

(*Тъй като в състоянието на съня умът е откъснат от сетивния и логичен свят на причината и следствието, той комбинира в повечето случаи по произволен начин впечатленията от миналото и тези комбинации са това, „което не е било виждано”, „това, което не е било чувано” и това, „на което (умът) не се е радвал”; дори да съществува някакъв порядък при формирането на сънищата, не е възможно да бъде изучен той в цялост, тъй като е невъзможно да бъдат познати всички впечатления от миналите животи на един човек.)

Когато умът бъде надвит от дълбокия сън, той не сънува повече. Той почива щастлив в тялото.

Така както птиците политат и кацат на дървото, за да си починат, приятелю мой, така и всички тези неща политат към Аза: земята и нейната субстанция; водата и нейната субстанция; огънят и неговата субстанция; въздухът и неговата субстанция; етерът и неговата субстанция; очите и онова, което виждат те; ушите и онова, което чуват те; носът и онова, което помирисва той; езикът и онова, което вкусва той; кожата и онова, което докосва тя; гласът и онова, което говори той; ръцете и онова, което улавят те; краката и онова, върху което вървят те; умът и това, което възприема той; разумът и онова, което разбира той; егото и онова, което си присвоява то; сърцето и онова, което то обича; светлината и това, което тя осветява; енергията и това, което тя задържа в едно.

Защото, действително, Азът е този, който вижда, чува, помирисва, вкусва, мисли, знае, действа. Той е Брахман, чиято същност е Познанието. Той е Неизменният Аз, Върховният.

Онзи, който познава Неизменния, Чистия, лишеният от сянка, Безтелесния, Безцветния — постига Брахман, приятелю мой. Той става всезнаещ и живее във всички същества. За него е писано:

"Онзи, който познава този неизменен Аз, в който живеят умът, сетивата, Праните, елементите — той наистина познава всички неща и реализира Аза във всички".
-----

След това Сатякама се приближил да учителя и попитал:

"Почитаеми учителю, ако човек медитира върху сричката ОМ през целия си живот, каква ще бъде наградата му след смъртта?"

А учителят му отговорил така:

"Сатякама, ОМ е Брахман — и обусловеният и необусловеният, Личността и Безличностното. Медитирайки върху това, мъдрият може да постигне или едното, или другото.

Ако човек медитира върху ОМ дори притежавайки малко познание за неговото значение, но въпреки това бъде просветлен по този начин, след смъртта си той незабавно ще се прероди на земята и през новия си живот ще се отдаде на аскетизъм, целомъдрие и вяра и ще по стигне духовно величие.

Ако той медитира върху ОМ с по-голямо познание за неговото значение, след смъртта си ще слезе в лунното небе и след като опита от удоволствията му, ще се върне отново на земята.

Но ако медитира върху Ом с пълното съзнание, че той е едно с Бог, в момента на смъртта си ще се слее със светлината, която е в слънцето и ще бъде освободен от всяко зло, както змията се освобождава от своята кожа; след това ще издигне към дома на Бог. Там той ще реализира Брахман, който живее вечно в сърцата на всички същества — Върховния Брахман!

За свещената сричка ОМ е писано:

"Сричката ОМ, ако не бъде напълно разбрана, не води човека отвъд смъртното. Когато бъде разбрана изцяло и медитацията бъде правилно насочвана според това разбиране, човек се освобождава от страха — независимо дали е буден, спи или сънува — и постига Брахман".

Малкото разбиране на значението на ОМ връща човека на земята. По-пълното разбиране го отвежда в небесната сфера. Притежавайки най-пълно разбиране, той узнава онова, което е известно единствено на мъдреците. Мъдрецът, с помощта на ОМ, постига Брахман — Безстрашния, Нетленния, Безсмъртния!"
-----

Накрая, Сукеша се приближил към мъдреца и казал:

"Свети учителю, Хиранягарбха, принцът на Косала, веднъж ми зададе следния въпрос: "Сукеша, познаваш ли Аза и Неговите шестнадесет части?" Аз отвърнах: "Не. Ако ги познавах, със сигурност щях да те науча на тях. Няма да лъжа, защото онзи, който лъже погива напълно". Принцът не каза нищо, качи се в колесницата си и замина. Затова сега те питам: "Къде е Азът?"

Мъдрецът отвърнал:

"Дете мое, Азът живее в тялото. От него са изскочили шестнадесетте части на вселената. Те са се появили по следния начин:

Азът размислил така: "Ако Аз вляза в творението си, след като го създам, кое ще е онова, което ще ме привърже към него? Чрез какво ще изляза от него, когато излизам, и чрез какво ще остана в него, когато оставам?" Разсъждавайки така, в отговор на размишленията си, Той създал Прана; а от Прана направил желанието; а от желанието направил етера, въздуха, огъня, водата, земята, сетивата, ума и храната; а от храната създал силата, аскетизма, Ведите, жертвените обреди и всички светове. След това създал имената в различните светове. И числото на елементите, които създал по този начин, било шестнадесет.

Реките, които текат към морето, щом го достигнат, изчезват в него и изгубват своите имена и форми; тогава хората говорят само за морето. По същия начин и тези шестнадесет части, създадени от собственото същество на Аза, Вечния зрител, изчезват в Него — тяхната крайна Цел; те се връщат обратно при Онзи, от когото са произлезли, изгубвайки своите имена и форми; тогава хората говорят единствено за Аза. Тогава шестнадесетте части не съществуват повече за човека и той постига Безсмъртие.

В миналото е било казано така: "Шестнадесетте части са като спиците на колелото, които излизат от центъра му, който е Азът. Азът е Целта на познанието. Познай Го и излез отвъд смъртта".

Мъдрецът завършил така:

"Това, което ти казах, е всичко, което може да бъде казано за Аза, Върховния Брахман. Отвъд това няма нищо".
-----

Учениците отдали своите почитания на мъдреца и казали:

"Ти си нашият истински баща. Ти ни преведе през морето на невежеството.

Покланяме се на всички велики мъдреци!

Поклон пред великите мъдреци!

ОМ... Мир, мир, мир".

(Превод от санскритски на английски език: Свами Прабхавананда)




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: netsky
Категория: Лични дневници
Прочетен: 316112
Постинги: 101
Коментари: 286
Гласове: 10640