Ученик: Кои са етапите на йога?

Учител: Яма, нияма, асана, пранаяма, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи. От тях:

1. Яма: Това означава култивирането на принципи на добро поведение като: ненасилие (ахимса), истинност (сатя), не-крадене (астея), целомъдрие (Брахмачаря) и неприемане на дарове (апариграха).

2. Нияма: Това означава съблюдаване на някои правила за добро поведение като: чистота (шауча), удовлетвореност (сантоша), аскеза (тапас), изучаване на свещените текстове (свадхая) и преданост към Бог (Ишварапранидхана) .

3. Асана: От различните пози, осемдесет и четири са най-важни. От тях, четири: симха, бхадра, падма и сиддха са превъзхождащи. От тях, най-добрата е сиддха . Така декларират текстовете за йога.

4. Пранаяма: Според мерките, предписани от свещените текстове, издишването на жизнения дъх е речака, вдишването е пурака и задържането му в Сърцето е кумбхака. Визирайки “мярка”, някои текстове казват, че речака и пурака, трябва да бъдат еднакви по мярка, а кумбхака - два пъти мярката, докато други текстове казват, че ако речака е една мярка, пурака трябва да е две мерки, а кумбхака - четири. Под “мярка” се има предвид времето, което би отнело произнасянето на Гаятри мантра един път. Така пранаямата, съставена от речака, пурака и кумбхака, трябва да се практикува всекидневно, според възможностите, прогресирайки бавно и постепенно. Тогава за ума ще се появи желание да почива в блаженство, без да се движи. След това човек трябва да практикува пратяхара.

5. Пратяхара: Това е контролирането на ума, като се избягва въвличането му в посока на външни имена и форми. Умът, който досега е бил разсеян, сега е контролиран. Средствата за това са: (1) медитация върху пранава, (2) фиксиране на вниманието между веждите, (3) гледането във върха на носа, (4) съзерцание на нада. Умът, станал еднонасочен по този начин, ще бъде годен да стои на едно място. След това трябва да се практикува дхарана.

6. Дхарана: Това е фиксирането на ума на място, което е подходящо за медитация. Местата, които са най-подходящи за медитация са Сърцето и Брахмарандхра (отверстието в короната на главата). Човек трябва да съзерцава, че в центъра на осем листния лотос свети като пламък Божеството, което е Себето, т.е. Брахман, и да фиксира ума си там. След това човек трябва да медитира.

7. Дхяна: Това е медитацията посредством “Аз съм Той” мисълта, че човек не е по различен от природата на гореспоменатия пламък. Също така, ако човек изследва “Кой съм аз?”, той ще осъзнае, че това, което сияе в Сърцето като “Аз-Аз”, е Божественото Себе, както декларират свещените текстове: “Брахман, който е навсякъде, сияе в Сърцето като Себето, което е свидетелят на интелекта”. Тази форма на съзерцание е най-добрата медитация.

8. Самадхи: В резултат на осъществяването на гореспоменатата медитация, умът се разтваря в обекта на медитация без да дава убежище на идеи като “аз съм това и това; аз правя това и това”. Това фино състояние, в което дори мисълта “Аз-Аз” изчезва, е самадхи. Ако се практикува това всеки ден, внимателно и без да се заспива, Бог скоро ще даде върховното състояние на пълен покой на ума.