Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2013 11:10 - Учението на Шанкара за бога
Автор: netsky Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3280 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 03.05.2013 22:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"Според Шанкара бог може да се постигне от две различни гледни точки. Ако се застане на обикновената, практическа гледна точка (вявахарика-дршти), според която светът се признава за реален, бог може да се разглежда като причината, творецът, съдържателят и разрушителят на света, а също така като всемогъщо и всезнаещо същество. Той, изглежда, притежава всички тези качества (сагуна). Бог, разглеждан от тази позиция, във философията на Шанкара се нарича Сагуна Брахман или Ишвара, и става обект на култ.

Както вече видяхме, във философията на Шанкара светът се разбира като видимост, която се основава върху нашето незнание. Определението на бога като творец на света е вярно само от практическа гледна точка, доколкото видимостта на света се разглежда като реална. Създаването на света не е същностна характеристика (сварупа-лакшана) на бога, а описание на това, което е само негово случайно свойство (татастха-лакшана) и не засяга неговата същност.

Ще се опитаме с помощта на прост пример да разясним разликата, която Шанкара се опитва да прокара тук. Овчарят се появява на сцената в ролята на цар, води война, покорява страна и я управлява. Определението на актьора като овчар показва това, което той е от реална гледна точка. Това е определението на неговата същност (сварупа-лакшана). А определението му като цар, управител и завоевател се прилага към него само от гледна точка на сцената и неговата роля; то е случайно описание на даденото лице (татастха-лакшана) и не засяга неговата същност.

По същия начин определението на бога като реален, съзнателен и безкраен (сатям, джнанам, анантам Брахман) е опит да се обясни неговата собствена форма (сварупа), докато определянето му като творец, съдържател и разрушител на света или чрез някакви други характеристики, свързани със света, е само случайно определение, което има значение единствено от светска, практическа гледна точка (вявахарика-дршти) за тълкуването на неговата същност. Както актьорът може да се разглежда от друга гледна точка, различна от тази на сцената, така и бог може да се разглежда от трансцендентна гледна точка (парамартхика-дршти) и да се направи опит той да се разграничи от тези свойства, които му се приписват от практическа гледна точка. В този смисъл бог е това, каквото той е в действителност, без никаква връзка със света. Този бог Шанкара нарича Парамбрахман, т.е. Върховен Бог.

За разбирането на висшия аспект на бога - такъв, какъвто той е в действителност (извън връзката със света), и низшия му аспект, Шанкара постоянно привежда аналогията с фокусника (маяви), предложен още в Шветашватара. Фокусникът е магьосник само за излъганите от него и за хората, които си представят, че виждат обектите, които той призовава като "духове". Но за тези малко на брой проницателни хора, които разпознават неговите трикове и не приемат илюзиите, фокусникът престава да бъде магьосник. По същия начин този, който вярва във видимия свят, мисли за бога чрез тази видимост и го нарича неин творец и т.н. Но за тези малко на брой мъдри хора, които знаят, че светът представлява само видимост, за тях не съществува нито реалният свят, нито реалният творец.

И това - по мнението на Шанкара - е единственият начин да разберем в светлината на обикновения опит по какъв начин бог може да бъде в света и заедно с това извън него, т.е. да разберем иманентността и трансцендентността на бога, за което учат Упанишадите. Светът, доколкото той се проявява, се намира в бога като единствена реалност, също както змията, изглеждаща като въже, не се намира никъде другаде освен във въжето. Но несъвършенствата на света не се отнасят до бога, също както въжето не се засяга от никакви илюзорни черти на змията или както актьорът не се засяга от загубата или завоюването на цяло царство на сцената.

.....

Тълкуването на бога като култов обект се основава всъщност върху убеждението, че Азът, който извършва богослужението, се различава от бога, на когото се покланя.
Убеждението в реалността на ограничения Аз, както и на обектите на света, се изгражда върху незнанието, т.е. върху неспособността да се разбере, че бог е единствената реалност. Освен това на бога се покланят, защото го приемат като творец и управник на света. Следователно богопочитанието и бог като обект на поклонение са свързани с низшата гледна точка (вявахарика-дршти), според която светът изглежда реален, а бог притежава много качества, свързани със света. За обект на поклонение може да се приеме именно този Сагуна Брахман, или Ишвара.

От висша, трансцендентна гледна точка (парамартхика-дршти) Брахман не може да се определи като притежател на качествата, които се отнасят към света или към индивидуалното Его. В този смисъл Брахман е лишен от всички различия - външни и вътрешни (саджатия, виджатия и свагата бхеда)." (Увод в индийската философия, Евразия, 95г., стр. 324)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Думи на Шанкара в коментара му към Брахма-сутра ІV.4.2 :

"Освобождението се разглежда като плод само от гледна точка на прекъсване на робството, а не от позиция на получаване на някакъв нов резултат."


http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=113244&st=20






Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: netsky
Категория: Лични дневници
Прочетен: 271052
Постинги: 100
Коментари: 285
Гласове: 9269