Шветашватара Упанишад

Превод от санскритски и коментар Свами Прабхавананда

Човек може да се научи на медитация; тя трябва да бъде практикувана според определени правила. Чрез медитацията човек може да реализира Личностния Брахман, който, в единение с Мая създава, съхранява и разрушава вселената, а също и Безличностния Брахман, който надвишава всички форми на битието, който съществува вечно и е без качества и без действия.

ОМ...
С ушите си нека чуваме това, което е добро.
С очите си нека виждаме Твоята правда.
Със спокойно тяло, нека ние, които Те боготворим,
да намерим покой.
ОМ... Мир, мир, мир.
ОМ... Слава на Върховния Аз!

Учениците питат в себе си: Каква е причината за съществуването на тази вселена? Брахман? Откъде идваме? Защо живеем? Къде накрая ще намерим покой? По чия заповед сме подчинени на закона за щастието и нещастието?

Времето, пространството, законът, случайността, материята, изначалната енергия, разумът — нито едно от тези, нито някоя комбинация от тях, не биха могли да бъдат първопричината за създаването на тази вселена, тъй като те също са следствия и съществуват, за да служат на душата. Индивидуалният аз също не може да бъде причината, защото той не е свободен, понеже е подчинен на закона за щастието и нещастието.

Мъдреците, погълнати в медитация, виждали вътре в себе си Крайната реалност, Самосияйното същество, Единия Бог, който живее във всички същества като Самосъзнателната сила. Той е Единият без втори. Той живее дълбоко във всички същества, скрит под воалите на гуните — саттва, раджас и тамас*. Той управлява времето, пространството и всички привидни причини.

Необятната вселена е като колело. Върху него са качени всички същества, които са подложи на раждане, смърт и прераждане. То се върти и върти и никога не спира. Това е колелото на Брахман. Дотогава докато индивидуалният аз смята себе си за отделен от Брахман, той се върти върху колелото и е роб на законите за раждането, смъртта и прерждането. Но когато по милостта на Брахман, той реализира своето единство с Него, той спира да се върти с колелото. Той постига безсмъртие**.

Писанията ясно обявяват за Върховния Брахман Онзи, който бива реализиран в дълбоко съзерцание, когато човек излезе отвъд света на причината и следствието. Той е субстанцията, а всичко останало е сянка. Той е Нетленният. Позналите Брахман знаят Него като единствената Реалност зад всичко привидно. Затова те са Му отдадени. Погълнати в Него, те постигат свобода от колелото на раждането, смъртта и прераждането.

Господ поддържа тази вселена, която е създадена от тленно и нетленно, от проявено и непроявено. Индивидуалната душа, забравила Господ, се привързва към удоволствието и така бива поробена. Когато дойде при Господ, тя бива освободена от всички окови.

Умът и материята, господарят и слугата — и двете съществуват от незапомнени времена. Мая — тази, която ги свързва — също съществува от незапомнени времена. Когато човек познае ума, материята и Мая като едно с Брахман, той постига съзнанието, че Азът е безкраен и не участва в действието. Тогава му се открива, че Азът е всичко.
-----

*Саттва — качеството на светлината, мъдростта, равновесието; раджас — качеството на активността, действието, вълнението и тамас — качеството на тъмнината, инерцията, невежеството — от безбройните комбинации на които е изградена вселената на всички нейни нива — физическо, умствено и духовно.

 **От цялата запазила се до наши дни индуистка литература, тук за първи път се среща идеята за колелото като метафора за раждането, смъртта и прераждането.
-----

Материята е тленна. Господ, разрушителят на невежеството, е нетленен, безсмъртен. Той е единият Бог, Господарят на тленното и на всички души. Медитирайки върху Него, съединявайки се с Него, човек се освобождава от невежеството.

Познай Бог и всички окови ще паднат. Невежеството ще изчезне. Раждането, смъртта и прераждането ще спрат да съществуват. Медитирай върху Него и излез отвъд физическото съзнание. Така ще постигнеш единение с Господа на вселената. Така ще се слееш с Онзи, който е Един без втори. В Него всичките ти желания ще бъдат удовлетворени.

Истината е, че ти си винаги в единение с Брахман. Но трябва да узнаеш това. Няма нищо друго, което да бъде узнато. Медитирай и ще разбереш, че умът, материята и Мая (силата, която свързва ума и материята) са само различни аспекти на Брахман, Единствената реалност.

Огънят, въпреки че присъства в цепеницата, не може да бъде възприет, докато човек не започне да я трие в друга цепеница. Азът е като този огън: той бива реализиран в тялото чрез медитацията върху свещената сричка ОМ.
Нека тялото ти бъде като като едната цепеница, а свещената сричка ОМ като другата, която се трие в първата. Така ще реализираш Бог, който се крие в тялото така, както огънят се крие в дървото.

Както олиото в сусамените зърна, маслото в сметаната, водата в речното корито, огъня в сухото дърво — така Азът живее в душата. Реализирай го чрез истинност и медитация.
Както маслото е в сметаната, така Азът е във всички същества. Познанието за Аза бива постигнато чрез медитация. Азът е Брахман. Чрез Брахман бива разрушено всяко невежество.

За да реализираш Бог, първо развий контрол над сетивата се привързват, които вечно излизат навън и обуздай ума. След това медитирай върху светлината в сърцето като огън — с други думи, медитирай върху чистото съзнание като отделно обичайното съзнание на разума. Така Азът, Вътрешната реалност, може да бъде видян зад привидния физически свят.

Контролирай ума си, за да може Абсолютната реалност, Самосияйния Господ, да се разкрие. Стреми се пламенно към Вечното блаженство.

С помощта на ума и разума пази сетивата, за да не се привързват те към обектите на удоволствията. Така те ще бъдат пречистени от светлината на Вътрешната реалност и тази светлина ще се разкрие.

Мъдрите контролират своите умове и съединяват сърцата си с Безкрайния, Всезнаещ и Всепроникващ Господ. Само разграничаващите души практикуват духовни практики. Велика е славата ма Самосияното същество, на Вътрешната реалност.

Чуйте всички вие, деца на безсмъртното блаженство, също и вие, богове, които живеете във високите небеса: следвайте единствено стъпките на просветлените души и чрез непрестанна медитация, слейте и ума, и разума си с Вечния Брахман. Великият Господ ще ви се разкрие.

Контролирайте жизнената сила. Запалете Вътрешния Аз чрез практиката на медитацията. Опиянете се от виното на Божествената Любов. Така ще постигнете съвършенство.
Бъдете отдадени на Вечния Брахман. Слейте светлината във вас със светлината на Брахман. Така ще бъде унищожен източника на невежеството и ще се издигнете над карма.
Седни изправен, държейки гръдния кош, врата и главата изправени. Обърни сетивата и ума си навътре към лотоса на сърцето. Медитирай върху Брахман с помощта на сричката ОМ. Прекоси страховитите водовъртежи в океана на светското с помощта на сала на Брахман — свещената сричка ОМ.
-----

С ревностно усилие дръж сетивата под контрол. Контролирайки дъха, регулирай жизнените дейности. Както кочияшът удържа буйните коне, така и духовно търсещият удържа ума си.

Оттегли се на усамотено място като планинска пещера или някое свещено място. Това място трябва да е защитено от вятър и дъжд, трябва да има чиста и гладка повърхност, без камъни и прах. Не трябва да е влажно и не трябва да е близо до разсейващи шумове. Седейки там, практикувай медитация и други духовни упражнения.

Докато практикуваш медитация, можеш да видиш форми, напомнящи на сняг, кристал, вятър, пушек, огън, светкавица, искри, на слънцето или луната. Това са знаци, че Брахман е на път да ти се разкрие.

Когато бъдеш погълнат в медитация, ще разбереш, че Азът е отделен от тялото и по тази причина не може да бъде повлиян от болест, старост и смърт.

Първите признаци на прогреса по пътя на йога са доброто здраве, чувството за физическа лекота, ясното изражение на лицето, красивият глас, приятният аромат и свободата от желанията.

Както изцапаното парче метал, което, когато бъде изчистено, започва да сияе със силен блясък, така и обитателят на тялото, когато осъзнае истината за Аза — се освобождава от мъката и постига блаженство.

Йогинът възприема директно истината за Брахман, реализирайки светлината на Брахман, реализирайки светлината на Аза в себе си. Той бива освободен от всички нечистоти — той е Чистият, Нероденият, Сияйният.

Той е единият Бог, който е на север, на изток, на юг и на запад. Той е Създателят. Той влиза във всички утроби. Той единствен е този, който се ражда като всички същества в настоящето и Той единствен ще се роди като всички същества в бъдещето. Във всеки един Той е Вътрешният Аз, който гледа на всички страни.

Нека обожаваме Господ, Сияйния, който е в огъня, във водата, в растенията и дърветата, който прониква цялата вселена.

Единственото, Абсолютно, Безличностно Битие, в едно със загадъчната Мая, изглеждат като Божествения Господ, притежател на безбройни велики качества. Със Своята Божествена сила, Той владее всички светове. Единствено Той е този, който присъства при сътворението и разрушението на вселената. Онези, които Го достигнат, стават безсмъртни.

Господ е един без втори. Със своята Божествена сила той господства над всички светове. Той живее в човека и във всички останали същества. Той излъчва вселената, поддържа я и я разтваря в себе си.

Неговите очи са навсякъде; неговото лице, ръце и крака са на всяко място. Той е създал небето и земята от себе си, а с ръцете си ги държи заедно.

Той е произходът и опората на боговете. Той е Господът на всички. Той дава мъдрост и блаженство на онези, които са Му отдадени. Той разрушава техните грехове и страдания.
Той наказва онези, които нарушават законите Му. Той вижда всичко и знае всичко. Нека Той ни изпълни с добри мисли!
О Господи, облечен в Своята най-свята, блажена и спокойна форма, която разрушава всяко зло и невежество — обърни Своя поглед към нас и ни изпълни с радост.
О Господи, Ти си разкрил на хората Своята свещена дума ОМ, която е едно с Теб. В Твоите ръце тя е оръжие за разрушаване на невежеството. О Закрилнико на Своите отдадени, не скривай от нас Своята блага Личност.
Ти си Върховният Брахман. Ти си безкраен. Ти си приел формите на всички създания, оставайки скрит за тях. Ти проникваш всичко. Ти си Господът на вселената. Онези, които те реализират, стават безсмъртни.
-----

Великият мъдрец Шветашватара казал:

"Познах тази Велика Личност със златно сияние, която е отвъд всяка тъмнина. Единствено познавайки Него, човек побеждава смъртта. Няма друг начин да бъде избегнато колелото на раждането, смъртта и прераждането.
Няма нищо по-висше от Него, нищо различно от Него, нищо по-фино и нищо по-велико от Него. Той стои сам, Неизменен, Самосияен: Той, Великият, изпълва цялата вселена.

Въпреки че изпълва цялата вселена, Той я надвишава. Той е недокоснат от нейните страдания. Той няма форма. Онези, които Го познаят, стават безсмъртни. Другите остават в дълбините на нещастието.

Господ Бог, Всепроникващият и Вездесъщият, живее в сърцето на всяко същество. Изпълнен с милост, накрая Той дава освобождение на всяко създание, обръщайки лицето му към Себе си.

Той е Най-съкровеният Аз. Той е Великият Господ. Той е този, който пречиства сърцето и по този начин Той, който е Чистото същество, може да бъде достигнат. Той е Владетелят. Той е великата Светлина, сияеща вечно.
Това велико Същество, приемайки форма с големината на палец, живее вечно в сърцата на всички създания като техния най-съкровен Аз. То може да бъде познато непосредствено от пречистеното сърце чрез духовно разграничение. Познавайки го, хората стават безсмъртни.
Това велико Същество има хиляда глави, хиляда очи и хиляда крака. То обвива вселената. Въпреки че е трансцендентално, човек трябва да медитира върху Него като живеещо в лотоса на сърцето, в центъра на тялото, десет пръста над пъпа.

Единствено Той е всичко това — онова, което е вече видяно и онова, което ще дойде. Той е станал вселената. И въпреки това Той остава неизменен и е Господарят на Безсмъртието.
Неговите ръце и крака, неговите очи, глави и усти са навсякъде. Неговите уши са навсякъде. Той прониква всичко във вселената.

Той е без сетивни органи и въпреки това отразява дейностите на сетивата, Той е Господарят и Владетелят на всички.

Той е Приятелят и Подслонът на всички.
Той живее в тялото, града с деветте порти. Той играе във външния свят в безчетни форми. Той е Господарят, Владетелят на целия свят — живия и неживия.

Той се движи бързо, въпреки че няма крака. Той хваща всичко, въпреки че няма ръце. Той вижда всичко, въпреки че няма очи. Той чува всичко, въпреки че няма уши. Той знае всичко, но никой не знае Него. Той е наречен Върховният, Великият.

По-фин от най-финото, по-велик от най-великото, Азът е скрит в сърцето на всяко създание. По негова милост човек се освобождава от страстите, излиза отвъд страданието и реализира Върховния Брахман.

О Върховни Брахмане!

Безформен си Ти и все пак незнайно защо,

сътворяваш безчетни форми.

Създаваш ги, а после ги поглъщаш в Себе си.

Изпълни ни с мисли за Теб!

Ти си огънят, Ти си слънцето,

Ти си въздухът, Ти си луната,

Ти си звездното небе, Ти си Върховният Брахман:

Ти си водата, Ти си Създателят на всичко!

Ти си жената, Ти си мъжът,

Ти си младежът, Ти си девойката,

Ти си старецът, подпиращ се на бастуна си;

Ти гледаш във всички посоки.

Ти си пеперудата с тъмни цветове,

Ти си зеленият папагал с червени очи,

Ти си гръмотевичният облак, Ти си сезоните и моретата.

Без начало си Ти — отвъд времето и пространството.

Ти си Този, от когото са възникнали трите свята.

Мая е Твоята Божествена съпруга — омъжена за Теб.

Ти си Нейният Господар и Владетел.

Червена, бяла и черна е тя: с цветовете на гуните .

Безчетни са Нейните деца:

реките, планините и цветята, камъните и дърветата;

животните, растенията и хората —

всички те приличат на Нея.

Ти — Духът в плът — забравяйки същността си,

се съединяваш с Мая; но това не трае дълго.

Накрая се отделяш от Нея и си спомняш за Себе си.

Ти, Безсмъртният Брахман и Ти, направеният от кал,

две същества и все пак едно —

сте като двете красиви птици в златно оперение,

неразделните другари,

кацнали на клоните на едно и също дърво;

като човек Ти се храниш и със сладки, и с горчиви плодове от дървото.

Но като Брахман, Господарят на Мая,

оставаш невидим и неподвижен — спокойният Наблюдател.

Забравяйки, че е едно с Теб,

объркан в слабостта си, пълен с мъка е човекът;

но позволи му да Те погледне отблизо, да Те познае като себе си,

о обожаеми Господи, и да съзре Твоето величие —

и виж ти! тежкият товар от страдание се превръща в радост.

Неизменен си Ти — Върховен и чист!

В Теб живеят всички богове.

Ти си изворът на всички Писания:

и все пак — каква полза от Писанията,

ако те са на устата, а ги няма в сърцето?

При онзи, който Те познае идва пълнотата —

единствено при Него!

Ти си Господарят и Владетелят на Мая;

човекът е Неин роб;

съединявайки се с Нея, Ти си създал цялата вселена.

Ти си Източникът на всички Писания;

Ти си Източникът на всички религии;

Вселената е Твоята Мая;

А Ти, Велики Господи, си Нейният Господар —

Ти живееш във всяко нещо, на което попадне погледът.

Ти си Един-единствен.

Роден от много утроби, си станал много;

в Теб отново се връщат всички тези създания.

Ти, Господи Боже, даваш всички благословии.

Ти си Светлината, Ти си Обожаемият.

Който Те открие, намира Върховния мир.

Ти си Господът Бог на всички богове,

Всички светове почиват в Теб;

Ти си Господар на съществата —

двукраки и четирикраки;

Приеми обожанието на сърцата ни!

Ти си блаженият Господ,

по-фин от най-финото; покоят е единствено в Теб!

Ти, единственият Закрилник на вселената,

Ти, Господарят на вселената,

се криеш в сърцата на Своите създания.

Боговете и мъдреците стават едно с Теб.

Онези, които Те познаят, не умират.

Ти си създателят на всички религии.

Когато светлината на Твоето познание сияе,

тогава няма нито ден, нито нощ, нито битие, нито небитие —

единствено Ти СИ. Единствено Ти си.

Ти си Светлината, нетленна, обожаема;

Величие е Твоето име.

Не съществува никой освен Теб,

няма никой равен на Теб.

Невидима за смъртните очи е Твоята форма;

единствено мъдреците Те виждат

 в пречистените си сърца. Само те са безсмъртни.

Ти не си нито мъж, нито жена, нито безполов;

Ти си онова, чиято форма приемеш.

Ти проникваш цялата вселена,

Ти си самото Съзнание, Ти си създателят на времето.

Ти си всезнаещ. По Твоя заповед Мая, Твоята божествена сила,

излъчва тази видима вселена,

ражда името и формата.

Ти си Изначалното същество;

Ти изглеждаш като тази вселена на илюзиите и сънищата.

Ти си отвъд времето. Невидим, безкраен, Обожаем.

Ако човек медитира върху Теб в сърцето си,

ако се концентрира върху Теб — Ти, Безкрайни Боже,

ще му се разкриеш.

Ти си утробата на вселената и нейният дом.

Ти си Изворът на всяка добродетел;

Разрушителят на всички грехове.

Ти си седнал във всяко сърце.

Когато човек Те види, времето и формата изчезват за него.

При онзи, който почувства Твоето присъствие,

при онзи, който Те съзре вътре в себе си —

при Него идва Върховният покой:

при никой друг, при никой друг!

Ти си Вечният сред невечните,

Ти си съзнанието на съзнателните;

въпреки че си един,

ти изпълняваш желанията на всички.

Ако човек се отдаде на познанието за Теб,

Ако следва Твоя път — Той ще Те познае:

всичките му окови ще паднат.

Може ли човек да навие небето на руло като парче кожа?

Може ли той да сложи край на страданията си

и да не Те познае?

Ако някой, който е върховно отдаден на Бог и на своя гуру като Бог — медитира върху истините в тези Писания — тези истини ще засияят в него. Той наистина ще засияе с тях.

ОМ... Мир... мир... мир

 

Източник: https://www/milena.kiryakova.1