Брихадараняка Упанишад

Азът е най-скъпият от всички неща и единствено чрез Аза нещо друго може да бъде скъпо. Азът е източникът на всяко ограничено щастие, но сам Той е чистото Блаженство, което надвишава всяко определение. Той остава неповлиян от действията, добри или лоши. Той е отвъд чувството и отвъд познанието, но Той не е отвъд медитацията на мъдреца.

Ом пурнамадах пурнамидам пурнат пурнам удачяте

Пурнася пурнам адая пурнам евавашишяте.

ОМ... шанти, шанти, шанти.

Ом! Това (Брахман) е Безкрайно и онова (вселената) е Безкрайно.

Безкрайното произлиза от безкрайното.

От Безкрайното идва всичко, но То остава Безкрайно.

ОМ... Мир... мир... мир

ОМ асато ма садгамая,

тамасо ма джйотиргамая,

мритьор ма мритангамая.

ОМ... шанти, шанти, шанти.

Води ме от нереалното към реалното,

води ме от тъмнината към светлината,

води ме от смъртта към Безсмъртието.

ОМ... Шанти, шанти, шанти.

Първоначално светът съществувал като семе, което нараствайки, приело имена и форми. Като бръснач в калъп и като огън в дървото живее Азът, Господът на вселената, във всички форми, стигайки дори до върха на пръстите. И все пак невежият не Го познава, защото Той остава скрит зад имената и формите. Когато човек вдишва, той Го познава като дъха; когато вижда, като очите; когато чува, като ушите; когато мисли, като ума. Всички те са само имена, свързани с неговите действия; и онeзи, които боготворят Аза като един или друг от тях, не Го познават, защото Той не е нито един, нито друг от тях. Затова нека човек го боготвори като Аза — единствено така. Съвършенството, което е Азът — това е целта на всички същества. Защото познавайки Аза, човек познава всичко. Онзи, който познава Аза, е почитан от всички хора и бива благословен навеки.

Този Аз, който ни е по-близък от всичко останало, действително е по-скъп на човека от собствения му син, от богатството му — по-скъп от всичко останало. Нека човек боготвори единствено Аза като най-скъпия му, защото ако боготвори единствено Аза като най-скъпия му, обектът на неговата любов никога няма да погине.

-----

Тази вселена, преди да е била създадена, съществувала в Брахман. "Аз съм Брахман", така Брахман познал себе си. Познавайки себе си, Той станал Азът на всички същества. Измежду боговете, онзи, който се пробуди за познанието за Аза, ставал Брахман; също и измежду мъдреците. Мъдрецът Вамадева, реализирайки Брахман, узнал, че сам той е Азът на всички хора, както и на слънцето. Затова и днес, всеки, който реализира Брахман, узнава, че сам той е Азът на всикчи създания. Дори боговете не могат да навредят на този човек, защото той става техният най-съкровен Аз.

Ако човек боготвори Брахман с идеята, че той е един, а Брахман — друг, той не притежава истинско познание.

Тази вселена, преди да е била създадена, съществувала като Брахман. Брахман създал от себе си свещениците, воините, търговците и слугите , както при боговете, така и при хората.

След това Той създал най-съвършеният Закон. Няма нищо по-висше от Закона. Законът е истината. Затова се казва, че ако човек говори истината, той провъзгласява Закона, и че ако провъзгласява Закона — че той говори истината. Законът и истината са едно.

Ако човек напусне живота, без да е познал царството на Аза, той, поради невежеството си, не се наслаждава на блаженството на освобождението. Той умира, без да е постигнал целта. Ако някой не знае нищо за царството на Аза, но извършва добродетелни дела на земята — чрез тях той няма да постигне вечен живот; защото накрая, резултатите от действията му няма да бъдат изразходвани. Затова, нека той познае царството на Аза и единствено него. Защото добродетелите на онзи, който медитира върху царството на Аза, никога не могат да бъдат изразходвани, тъй като Азът е Изворът на всички добродетели.

Азът, от когото слънцето изгрява и в когото то залязва — мъдрите превръщат единствено Него в своя цел.
-----

Гаргя, синът на Валака, бил добър оратор, но бил крайно горделив. Един ден, отивайки при Аджатасатру, Царя на Бенарес, той му произнесъл самохвална реч.

Гаргя: "Ще те науча на истината за Брахман".

Аджатасатру: "Наистина ли? Е, дори само заради предложението трябва да бъдеш награден с хиляда крави. В наши дни хората се трупат около Цар Джанака, за да могат да говорят и слушат за Брахман; аз обаче се радвам, че ти си дошъл при мен".

Гаргя: "Онзи, който е съществото в слънцето и е в същото време съществото в очите; онзи, който, влизайки в тялото през очите, живее в сърцето на човека и е този, който действа и преживява — аз медитирам върху Него като Брахман".

Аджатасатру: "Не, не! Не говори така за Брахман. Това Същество аз боготворя като Трансцендентално, Сияйно, Върховно. Онзи, който медитира така върху Брахман, излиза отвъд всички сътворени същества и става славният владетел на всички".

Гаргя: "Онова Същество, което е в луната и в същото време в ума — аз медитирам върху Него като Брахман".

Аджатасатру: "Не, не! Не говори така за Брахман. Това Същество аз боготворя като Сила. Онзи, който медитира така върху Брахман, става силен и децата му след него стават силни".

Гаргя: "Онова същество, което е в небето и в същото време в сърцето — аз медитирам върху Него като Брахман".

Аджатасатру: "Не, не! Не говори така за Брахман. Това Същество аз боготворя като Всепроникващо и Неизменно. Онзи, който медитира така върху Брахман, бива благословен с деца и стада. Нишката на неговото потомство никога няма да бъде прекъсната".

Гаргя: "Онова същество, което е във вятъра и в същото време в дъха в човека — аз медитирам върху Него като Брахман".

Аджатасатру: "Не, не! Не говори така за Брахман. Това същество аз боготворя като непобедимо и непреодолимо. Онзи, който медитира така върху Брахман, сам става непобедим и непреодолим".

Гаргя: "Онова Същество, което е в огъня и в същото време в сърцето — аз медитирам върху Него като Брахман".

Аджатасатру: "Не, не! Не говори така за Брахман. Това Същество аз боготворя като всеопрощаващо. Онзи, който медитира така върху Брахман, сам става всеопрощаващ — и децата му след него".

Гаргя: "Онова Същество, което е във водата и в същото време в ума — аз медитирам върху Него като Брахман".

Аджатасатру: "Не, не! Не говори така за Брахман. Това Същество аз боготворя като Хармония. Онзи, който медитира така върху Брахман, знае само това, което е хармонично. Той създава спокойни деца".

Гаргя: "Онова Същество, което е в огледалото — аз медитирам върху Него като Брахман".

Аджатасатру: "Не, не! Не говори така за Брахман. Това същество аз боготворя като Лъчисто. Онзи, който медитира така върху Брахман, сам става лъчист — и децата му след него. Той сияе по-силно от всеки един, който застане до него".

Гаргя: "Звукът, който следва човек, докато върви — аз медитирам върху Него като Брахман".

Аджатасатру: "Не, не! Не говори така за Брахман. Това Същество аз боготворя като моят втори Аз, който никога не може да бъде отделен от мен. Онзи, който медитира така върху Брахман, никога не се чувства самотен и неговите последователи никога не го изоставят".

Гаргя: "Онова същество, което живее в сърцето като разум — аз медитирам върху Него като Брахман".

Аджатасатру: "Не, не! Не говори така за Брахман. Това същество аз боготворя като господарят на всички. Онзи, който медитира така върху Брахман, постига самоконтрол — и децата му след него".

Гаргя запазил мълчание. Аджатасатру го попитал: "Това ли е всичко, което знаеш за Брахман?"

Гаргя (смирено): "Това е всичко, което знам".

Аджатасатру: "Знаейки само толкова, човек не може да претендира да познава Брахман".

Гаргя (смирено): "Моля ви, господине, приемете ме за ученик и ме научете на истината за Брахман".

Аджатасатру: "Не е естествено брахмин да отиде при един кшатрия или цар, за да се учи за Брахман. Аз обаче, ще те уча .

Като казал това, Аджатасатру хванал Гаргя за ръка и докато двамата вървели така, стигнали до един спящ човек.

Аджатасатру (към спящия): "О велики, който си обелчен в бели одежди, о Сома, о царю!"

Отначало човекът не помръднал. Тогава Аджасатру го докоснал и той се събудил.

Аджасатру казал на Гаргя: "Този човек, който е съзнателно, разумно същество — къде беше той, когато спеше и как така се събуди?" Гаргя не отговорил. "Когато този, човек, който е съзнателно и разумно същество спи дълбоко, той навлиза в Аза, в лотоса на сърцето, отдръпвайки вътре в себе си сетивата и ума си. Когато неговите сетива и ум са така отдръпнат се казва, че той е погълнат в Аза.

В това състояние той не знае нищо. Той влиза в седемдесет и двете хиляди нерва, които излизат от лотоса на сърцето. Като един млад човек или един император или най-добрият сред брахмините, след като изпита екстаза на любовта, веднага си взема сладка почивка — така и човек, който спи дълбоко, намира почивка и покой.

Но когато спи и сънува, той живее в свой собствен свят. Той може да сънува, че е цар или че е най-добрият сред брахмините; той може да сънува, че е ангел или че е животно. Както един император, който е придобил предмети на удоволствието, се движи по своя воля сред владенията си, така и спящият, събирайки сетивните впечатления, ги съчетава в сънища, според своите желания.

Както нишката излиза от паяка, както искриците излизат от огъня — така и всички сетива, всички светове и всички богове — да — всички същества, излизат от Аза. Неговото тайно име е Истината на Истината".

-----

Яджнавалкя казал на своята жена: "Майтреи, реших да се отрека от света и да заживея живот на себеотреченост. Затова искам да разделя притежанията си между теб и другата ми жена, Катяяни".

Майтреи: "Боже мой, ако цялата тази земя ми принадлежеше, с всички нейни богатства, бих ли постигнала безсмъртие чрез това?"

Яджнавалкя: "Не. Животът ти би бил като този на богатите. Никой не може да се надява да постигне безсмъртие чрез богатство".

Майтреи: "Тогава защо ми е богатство? Моля те, Боже мой, кажи ми какво знаеш за пътя към безсмъртието".

Яджнавалкя: "Винаги си ми била скъпа, Майтреи, а сега искаш да научиш истината, която е най-близка на сърцето ми. Ела, седни до мен и аз ще ти я обясня. Медитирай върху това, което ще ти кажа.

Не заради самия него, любима, съпругът е скъп на съпругата, а заради Аза, Атман, който живее в него.

Не заради самата нея, любима, съпругата е скъпа на съпруга, а заради Аза, Атман, който живее в нея.

Не заради самите тях, любима, децата са скъпи на родителите, а заради Аза, заради Атман, който живее в тях.

Не заради самото него, любима моя, богатството е скъпо на човека, а заради Аза, Атман, който присъства в него.

Не заради самите тях, любима, брахмините са почитани, а заради Аза, Атман, който живее в тях.

Не заради самите тях, любима, на кшатриите отдават почит, а заради Аза, който живее в тях.

Не заради самите тях, любима, висшите светове са желани, а заради Аза, който присъства в тях.

Не заради самите тях, любима, боговете са боготворени, а заради Аза, който живее в тях.

Не заради самите тях, любима моя, създанията са скъпи на човека, а заради Аза, който живее в тях.

Не заради самото него, любима, едно нещо е цененно, а заради Аза, заради Атман, който присъства в него.

Този Аз, любима Майтреи, трябва да бъде познат. Чувай за него, мисли за Него, медитирай върху Него. Познавайки Аза, любима моя, слушайки, мислейки и медитирайки върху Него — човек познава всички неща.

Нека брахмините игнорират онзи, който мисли, че брахминът е различен от Аза.

Нека кшатриите игнорират онзи, който мисли, че кшатрият е различен от Аза.

Нека висшите светове игнорират онзи, който смята, че висшите светове са различни от Аза.

Нека боговете игнорират онзи, който смята, че боговете са различни от Аза.

Нека всички създания игнорират онзи, който вярва, че създанията са различни от Аза.

Нека всички игнорират онзи, който смята, че едно нещо — каквото и да е то — е различно от Аза.

Свещениците (брахмините), воините (кшатриите), висшите светове, боговете, създанията — всички неща, които съществуват — всички те са Азът.

Когато барабанът е удрян, неговите звуци не се чуват отделно от общия звук, а в едно с него; когато някой свири с раковина, нейните ноти не се чуват отделно от общия звук, а в едно с него; когато човек свири на вина , отделните музикални ноти не се чуват отделно от общия звук, а в едно с него. По същия начин, чрез познанието за Аза, за Чистия разум — всички неща и създания биват познати. Отвъд Аза не съществува нищо.

Както пушекът и искрите излизат от огъня, запален с влажно гориво, така са били издишани от Вечното, Майтреи, цялото познание и цялата мъдрост — това, което познаваме като Риг Веда, Яджур Веда и всичко останало. Те са дъхът на Вечното.

Както центърът на водата е океанът, както центърът на осезанието е кожата, на обонянието — носът, на вкуса — езикът, на формата — зрението, на звука — ушите, на мисълта — умът, на божествената мъдрост — сърцето: така единственият център на всички същества е Азът.

Както бучката сол, когато бъде хвърлена във водата, се разтваря и не може да бъде извадена обратно и където и да вкусим от водата, тя е солена, по същия начин, о Майтреи, индивидуалният аз, когато се разтвори във Вечното, става самия Него — Чистото съзнание, безкрайно и трансцендентално. Индивидуаното съзнание възниква чрез идентифицирането на Аза — поради невежество — с елементите на природата; и с изчезването на съзнанието за многообразието в Божественото просветление — то също изчезва. Където има съзнание за Аза, индивидуалното съзнание не съществува повече.

Това, о любима моя, исках да ти кажа".

Майтреи: "Където има съзнание за Аза, индивидуалното съзнание не съществува повече" — това, което казваш, Боже мой, ме обърква".

Яджнвалкя: "Нека нищо, което казвам, не то обърква, любима. Но медитирай добре върху истината, която ти казах.

Докато съществува двойствеността, човек вижда нещо друго, чува нещо друго, помирисва друго, говори за друго, мисли за друго и знае за друго; но когато за просветлената душа всичко се разтвори в Аза — кой кого да вижда, кой кого да помирисва, кой кого да чува, кой на кого да говори, кой за кого да мисли и кой за кого да знае? Ах, Майтреи, Разумът, който разкрива всичко — от какво би могъл да бъде разкрит той? От кого би могъл да бъде познат Знаещия? Азът е описван като "не това, не това". Той е непонятен, защото не може да бъде схванат; нетленен, защото никога не се разлага; непривързан, защото никога не се привързва; безграничен, защото никога не може да бъде ограничен. От кого, о любима, може да бъде познат Знаещия?

Това е на което те уча, Майтреи. Това е истината за Безсмъртието".

Казвайки това, Яджнавалкя тръгнал по пътя на отречеността.

-----

Тази земя е мед за всички същества и всички същества са мед за тази земя. Разумното, безсмъртно същество, душата на тази земя и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Тази вода е мед за всички същества и всички същества са мед за тази вода. Разумното, безсмъртно същество, душата на тази вода и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Този огън е мед за всички същества и всички същества са мед за този огън. Разумното, безсмъртно същество, душата на този огън и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Този въздух е мед за всички същества и всички същества са мед за този въздух. Разумното, безсмъртно същество, душата на този въздух и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Това слънце е мед за всички същества и всички същества са мед за това слънце. Разумното, безсмъртно същество, душата на това слънце и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Това пространство е мед за всички същества и всички същества са мед за това пространство. Разумното, безсмъртно същество, душата на това пространство и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Тази луна е мед за всички същества и всички същества са мед за тази луна. Разумното, безсмъртно същество, душата на тази луна и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Тази светкавица е мед за всички същества и всички същества са мед за тази светкавица. Разумното, безсмъртно същество, душата на тази светкавица и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Тази гръмотевица е мед за всички същества и всички същества са мед за тази гръмотевица. Разумното, безсмъртно същество, душата на тази гръмотевица и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Този етер е мед за всички същества и всички същества са мед за този етер. Разумното, безсмъртно същество, душата на този етер и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Този закон е мед за всички същества и всички същества са мед за този закон. Разумното, безсмъртно същество, душата на този закон и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Тази истина е мед за всички същества и всички същества са мед за тази истина. Разумното, безсмъртно същество, душата на тази истина и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Хората са мед за всички същества и всички същества са мед за хората. Разумното, безсмъртно същество, душата на хората и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

Този Аз е мед за всички същества и всички същества са мед за този Аз. Разумното, безсмъртно същество, душата на този Аз и разумното, безсмъртно същество, душата на индивидуалното същество — те са като мед едно за друго. Брахман е душата на всяко от тях; той е наистина Азът на всички. Той е всичко.

-----

Този Аз е господарят на всички същества — Царят на всички същества. Както спиците на колелото са държани заедно и свързани в центъра му, точно така и всички същества, всички създания, всички богове, всички светове, всеки живот — всички те са държани заедно и са свързани от Аза.

Той е създал тела с два крака, той е създал тела с четири крака, Той е влязъл във всички тела и Той е познат като Пуруша, защото живее в лотоса на сърцето. Няма нищо, което да не е заобиколено от Него и което да не е изпълнено с Него.

Той е приел всички форми. Той е приел всички форми, за да се разкрие във всички форми. Той, Господ, се разкрива във всички форми чрез мая. Той е десетките и хилядите, Той е многото и Той е Безкрайното.

Този Брахман е без причина, без следствие, без вън и без вътре. Този Брахман е Азът.

***

Веднъж, при един специален повод, Джанака, Царят на Видеха, извършил жертвоприношение и след това раздал скъпи дарове. Сред онези, които присъствали на церемонията, били мъдреците на Куру и Панчала. Джанака ги наблюдавал и поискал да узнае кой е най-мъдрият от тях.

Царят имал хиляда крави в един обор и между рогата на всяка от тях били завързани по десет жълтици.

"Почитаем брахмини", казал Цар Джанака, "нека онзи, който е най-мъдрият сред вас, са отведе тези крави от дома си".

Брахмините не посмели да помръднат, освен Яджнавалкя.

"Мой учени синко", казал Яджнавалкя на своя ученик, "откарай кравите ми у дома".

"Ура", изкрещяло момчето и повело кравите.

Останалите брахмини били разгневени. "Как смее той да се нарича най-мъдрият?!" викали те. Асвала, свещеникът на Цар Джанака, се обърнал към Яджнавалкя с думите:

 "Яджнавалкя, съвсем ли си сигурен, че ти си най-мъдрият измежду нас?"

"Покланям се пред най-мъдрия. Но искам тези крави!"

Тогава Асвала започнал да му задава въпроси.

Асвала: "Яджнавалкя, след като всичко, свързано с жертвените обреди е проникнато от смъртта и е подложено на нея, по какъв начин обожаващият може да победи смъртта?"

Яджнавалкя: "Чрез познанието за идентичността на обожаващия, огъня и ритуалното слово. Защото ритуалното слово е наистина обожаващият; ритуалното слово е и огънят, а огънят, който е едно с Брахман е обожаващият. Това познание води до освобождение; това познание води човека отвъд смъртта".

Асвала запазил мълчание.

-----

Артхабхага попитал: "Яджнавалкя, всичко е храна за смъртта. Има ли такава сила, за която смъртта е храна?"

Яджнавалкя: "Да, има. Огънят поглъща всичко, но той от друга страна е храна за водата. По същия начин има и смърт за смъртта. Позналият истината за Брахман преодолява смъртта".

Артабхага: "Яджнавалкя, когато такъв човек оставя тялото си, неговите способности за възприятие и умът му излизат ли от него или не?"

Яджнавалкя: "Не. Те се разтварят в крайната Причина, Аза. Докато тялото му лежи безжизнено, подуто и отекло".

Артабхага запазил мълчание.

Тогава Ушаста попитал: "Яджнавалкя, какво представлява Абсолютният, непосредствен и най-близък Брахман, Брахман сам по себе си, който е директно реализиран като такъв — Азът, който живее във всички?"

Яджнавалкя отвърнал, посочвайки сърцето си: "Това е твоят Аз, който е във всички".

Ушаста: "Кой аз, о Яджнавалкя, е във всички?"

Яджнавалкя: "Този, който вдишва е твоят Аз, който е във всички. Този, който разпространява въздуха е твоят Аз, който е във всички. Този, който издишва е твоят Аз, който е във всички. Отговарям ти отново: Това е Твоят Аз, който е във всички".

Ушаста: "Както човек може да каже, посочвайки различията между кравата и коня, че кравата е животно, което върви, а конят е животно, което бяга, точно толкова ясно и просто беше твоето учение, о мъдри, за Брахман! Но кажи ми, питам те отново, какво представлява Абсолютният, непосредствен и най-близък Брахман, Брахман сам по себе си, който е директно реализиран като такъв — Азът, който живее във всички?"

Яджнавалкя: "Това е твоят Аз, който е във всички".

Ушаста: "Кой аз, о Яджнавалкя, е във всички?"

Яджнавалкя: "Ти не можеш да видиш Този, който вижда формите, не можеш да чуеш Този, който чува звуците, не можеш да мислиш за Този, който мисли мислите, не можеш да знаеш за Този, който знае познаваното. Отговарям ти отново: Това е Твоят Аз, който е във всички. Всичко, което не е Азът, погива".

Ушаста запазил мълчание.

Кахола попитал: "Яджнавалкя, какво представлява Абсолютният, непосредствен и най-близък Брахман, Брахман сам по себе си, който е директно реализиран като такъв — Азът, който живее във всички?"

Яджнавалкя: "Това е твоят Аз, който е във всички".

Кахола: "Кой аз, о Яджнавалкя, е във всички?"

Яджнавалкя: "Този, който е отвъд глада, жаждата, скръбта, илюзията, тлението и смъртта. Реализирайки този Аз, мъдреците се отричат от желанието за потомство, от богатството, от живота в други светове и живеят живота на просяци. Желанието за потомство ражда желание за богатство, а желанието за богатство ражда желание за живот в други светове. Ето защо има две големи желания: желанието за живот на наслаждение тук и желанието за живот на още по-голямо наслаждение в следващия живот. Затова мъдрецът, който е постигнал пълно познание за Аза, трябва да желае да живее единствено с това познание като свое упование. Постигайки пълно познание за Аза и реализирайки го като свое единствено упование, той трябва да се отдава единствено на съзерцанието на Аза. Познал Брахман е само онзи, който насочва ума си към Аза и избягва всички останали мисли, смятайки ги за разсейване. Как действа и как се държи позналият Брахман? Каквото и да прави той и както и да се държи, той е свободен от желания и е вечно установен в познанието за Брахман. Всичко, което не е Аза, умира".

Кахола запазил мълчание.

-----

Уддалака попитал: "Яджнавалкя, ние живеем като ученици в Мадра, в дома на Капя. Веднъж неговата жена беше обладана от един гандхарва, небесен певец. Ние попитахме този гандхарва кой е той. Той отвърна, че е Кабандха и зададе следните въпроси на Капя: "Знаеш ли коя е нишката, на която са нанизани този живот, следващият живот и всички същества?" Капя не знаеше. Гандхарвата продължи: "Знаеш ли кой е Вътрешният господар, който контролира отвътре този живот, следващия живот и всички същества?" Капя не знаеше. Тогава гандхарвата каза: "Онзи, който знае коя е тази нишка и кой е този Вътрешен господар, познава Брахман, познава световете, познава боговете, знае Ведите, познава създанията, познава Аза — той познава всичко". Аз самият знам тези неща, на които учеше гандхарвата. Яджнавалкя, ако вземеш тези крави, които принадлежат на най-мъдрия, без да знаеш коя е тази нишка и кой е този Вътрешен господар, ще бъдеш проклет".

Яджнавалкя: "Знам коя е тази нишка и кой е Вътрешният господар".

Уддалака: "Всеки може да казва: "Знам, знам". Кажи ни какво знаеш".

Яджнавалкя: "Финият принцип на живота е тази нишка, на която са нанизани този, следващият живот и всички същества. Затова когато човек умре казват, че частите на тялото му се разпадат, докато приживе те са държани заедно от този принцип на живот".

Уддалака: "Това е вярно, Яджнавалкя. Сега ни кажи за Вътрешния господар".

Яджнавалкя: "Онзи, който живее на земята, но е отделен от земята, когото земята не познава, чието тяло е земята и който контролира земята отвътре — Той, Азът, е Вътрешният господар, Безсмъртният.

Онзи, който живее във водата, но е отделен от водата, когото водата не познава, чието тяло е водата и който контролира водата отвътре — той, Азът, е Вътрешният господар, Безсмъртният.

Онзи, който живее в огъня, но е отделен от огъня, когото огънят не познава, чието тяло е огънят и който контролира огъня отвътре — Той, Азът, е Вътрешният господар, Безсмъртният.

Онзи, който живее в небето, във въздуха, в четирите посоки, в слънцето, в луната, в звездите, в етера, в тъмнината, в светлината, но е отделен от тях, който никой от тях не познава, онзи, чието тяло са те — Той, Азът, е Вътрешният господар, Безсмъртният.

Онзи, който живее във всички същества, но е отделен от всички същества, когото нито едно същество не познава, чието тяло е всички същества и който контролира всички същества отвътре — Той, Азът, е Вътрешният господар, Безсмъртният.

Онзи, който живее в обонянието, в речта, в зрението, в речта, в слуха и осезанието, но е различен от тях, когото обонянието, речта, зрението, речта, слухът и осезанието не познават; чието тяло е обонянието, речта, зрението, речта, слухът и осезанието; и който контролира всички отвътре — Той, Азът, е Вътрешният господар, Безсмъртният.

Онзи, който живее в ума, но е отделен от ума, когото умът не познава, чието тяло е умът и който контролира ума отвътре — Той, Азът, е Вътрешният господар, Безсмъртният.

Онзи, който живее в разума, но е отделен от разума, когото разумът не познава, чието тяло е разумът и който контролира разума изотвътре — Той, Азът, е Вътрешният господар, Безсмъртният.

Невидим, но виждащ; нечут, но чуващ; немислим, но мислещ; непознат, но знаещ: не съществува друг виждащ освен него, не съществува друг чуващ освен него, не съществува друг мислещ освен него, не съществува друг знаещ освен него.

Всичко, което не е Азa умира".

Уддалака запазил мълчание.

-----

Тогава се изправила Гарги, дъщерята на Вачакну и се обърнала към мъдреците: "Почитаеми брахмини, ще задам два въпроса на Яджнавалкя. Ако той е способен да им отговори, никой измежду вас не ще бъде способен да го обори. Той ще бъде най-великият тълкувател на истината за Брахман".

Яджнавалкя: "Питай, о Гарги".

Гарги: "Яджнавалкя, както синът на воин от Каши или от Видеха може да опъне лъка си и с две смъртоносни стрели да стане и да се впусне в битка, така и аз се изправям пред теб с два въпроса. Отговори на въпросите ми".

Яджнавалкя: "Питай, о Гарги".

Гарги: "Яджнавалкя, онова, за което казват, че е над небето и под земята, както и че е между небето и земята, онова, което било, е и ще бъде — кажи ми в основата на какво е втъкано то?"

Яджнавалкя: "Онова, за което казват, Гарги, че е над небето и под земята, както и че е между небето и земята, онова, което било, е и ще бъде — то е втъкано в основата на етера".

Гарги: "Ти отговори на първия ми въпрос. Покланям ти се, о Яджнавалкя. Приготви се сега да отговориш на втория ми въпрос".

Яджнавалкя: "Питай, о Гарги".

Гарги: "В основата на какво е втъкан етерът?"

Яджнавалкя: "Мъдреците наричат това Акшара, о Гарги — Неизменната реалност. Той не е нито груб, нито фин, нито къс, нито дълъг, нито горещ, нито студен, нито светъл, нито тъмен, нито има природата на въздуха, нито има природата на етера. Той не е свързан с нищо. Той е без вкус и без мирис, без очи, уши и реч, без ум, енергия, дъх, уста; Той е без мярка; Той е без вън и без вътре; Той не се радва на нищо; никой не се радва на него.

По заповед на този Акшара, о Гарги, слънцето и луната кръжат в своите орбити. По заповед на този Акшара, о Гарги, небето и земята стоят на мястото си. По заповед на този Акшара, о Гарги, минутите, часовете, дните и нощите, седмиците и месеците, сезоните и годините — всички следват своя път. По заповед на този Акшара, о Гарги, реките, извиращи от снежните планини, текат — някои на изток, други на запад, а трети в други посоки.

Човек, който принася дарове, прави жертвоприношения и практикува аскетизъм в този свят без познание за Акшара — дори да го прави в продължение на хиляди години, о Гарги — постига малко: неговите приношения и практики са мимолетни. Но онзи, който напуска този свят, познавайки Акшара — той е мъдър.

Този Акшара, о Гарги, е невидим, но вижда, той е нечут, но чува, той е немислим, но мисли, той е непознат, но знае. Няма друг виждащ освен него, няма друг чуващ освен него, друг мислещ, освен него, друг знаещ, освен него. Наистина, в основата на Акшара, е втъкан етерът, о Гарги".

Гарги: "Почитаеми брахмини, трябва да се чувствате благословени, че можете да се поклоните пред него! Никой не може да обори Яджнавалкя, тълкувателя на Истината за Брахман".

Гарги запазила мълчание. Яджнавалкя се обърнал към мъдреците: "Почитаеми брахмини, задайте ми въпроси, ако желаете — който и да е измежду вас или всички заедно. Или ако някой пожелае, аз ще го питам. Или ще питам всички вас заедно".

Но брахмините запазили мълчание.

-----

 

ОМ... Веднъж Джанака, царят на Видеха, докато давал аудиенция, видял Яджнавалкя сред посетителите и се обърнал към него: "Яджнавалкя, какво ви води насам? За стада ли сте дошъл или за философия?"

Яджнавалкя отвърнал: "За двете, Ваше величество. Бих искал да чуя на какво са ви научили вашите учители".

Джанака: "Джитва ме научи, че словото е Брахман".

Яджнавалкя: "Джитва ви е научил на истината, когато ви е казал, че словото е Брахман, тъй като той е бил учен правилно още в детството си, първо от майка си, после от баща си, а след това е бил посветен в свещените мистерии на мъдреца; затова той ви е научил на истината, както някой като него би трябвало да учи. Защото какво би могъл да постигне човек без словото? Каза ли ви той обаче за дома и опората на Брахман-слово?

Джанака: "Не, не ми каза".

Яджнавалкя: "Тогава наученото от вас не е пълно".

Джанака: "Учете ме вие тогава, о Яджнавалкя".

Яджнавалкя: "Органът на речта е домът, а етерът — първопричината на вселената — е Вечната опора.

Медитирайте върху словото като идентично с познанието.

Джанака: "Какво е познание, Яджнавалкя?"

Яджнавалкя: "Познание е словото, Ваше величество. Защото чрез словото един приятел бива познат и по същия начин, цялото познание — духовно или друго. Чрез словото човек постига постига познание за този и за другия свят. Чрез словото човек постига познание за създанията. Словото, Ваше велиество, е Върховният Брахман".

Джанака: "Давам ви стадо от хиляда крави с бик, голям като слон, затова че ме научихте".

Яджнавалкя: "Моят баща беше на мнение, че човек не трябва да приема отплата от ученик, без да го е научил на всичко. Бих искал да знам дали някой друг ви е научил на нещо".

Джанака: "Уданка ме научи, че Изначалната енергия е Брахман. Той не ми каза нищо за нейния дом и опора".

Яджнавалкя: "Дъхът е нейният дом, а етерът е нейната опора. Човек трябва да медитира върху Изначалната енергия като върху нещо скъпо. Защото животът е действително скъп на човека. Изначалната енергия е Брахман. Кажете ми на какво друго са ви научили".

Джанака: "Барку ме научи, че зрението е Брахман. Но той не ми каза кой е неговият дом и коя е неговата опора".

Яджнавалкя: "Очите са неговият дом, а етерът е неговата опора. Човек трябва да медитира върху зрението като истина. Защото чрез зрението предметите биват познавани. Зрението е Брахман. Какво друг сте научили?"

Джанака: "Гардхавипати ме научи, че слухът е Брахман".

Яджнавалкя: "Ушите са неговият дом, а етерът е неговата опора. Човек трябва да медитира върху слуха като безграничен. Защото звукът е носен от пространството, а пространството е безгранично. Слухът е Брахман".

Джанака: "Сатякама ме научи, че умът е Брахман".

Яднавалкя: "Умът е неговият дом, а етерът е неговата опора. Човек трябва да медитира върху ума като щастие. Защото единствено чрез ума щастието бива изпитавано. Умът е Брахман".

Джанака: "Видагха ме научи, че сърцето е Брахман".

Яджнавалкя: "Сърцето е неговият дом, а етерът е неговата опора. Човек трябва да медитира върху сърцето като мястото за почивка. Сърцето е Брахман".

Джанака слязал от трона си и смирено казал на Яджнавалкя: "Покланям ви се, Яджнавалкя, моля ви учете ме".

Яджнавалкя: "Ваше величество, както човекът, който иска да тръгне на дълго пътешествие си намира карета или лодка, така вие сте снабдил ума си със свещена мъдрост. Вие сте почитан и богат и сте изучил Ведите и Упанишадите. Къде тогава ще отидете, що напуснете това тяло?"

Джанака: "Не знам, почитаеми господине".

Яджнавалкя: "Ще ви кажа къде ще отидете".

Джанака: "Кажете ми, моля ви".

Яджнавалкя: "Индха е Азът, когато той се идентифицира с физическото тяло. Вирадж, физическият свят е неговата съпруга, обектът на неговото удоволствие. Пространството в сърцето е мястото на тяхното единение в съня, когато Азът се отъждествява с финото тяло или ума. В дълбокия сън Азът се отъждествява с жизнената сила, прана. Отвъд това е Върховният Аз — онзи, който е описван като "не това, не онова". Той е непонятен, защото не може да бъде разбран; Той е нетленен, защото не се разлага никога; Той е непривързан, защото никога не се привързва; Той непоробен, защото Него нищо никога не може да пороби. Той не бива нараняван никога. Ти си постигнал Него, о Джанака, който е лишен от страх и свободен от раждане и смърт".

Джанака: "Дано вие, който ни учите на безстрашие, да се изпълните с безстрашие. Покланям ви се. Цялата империя на Видеха, както и аз самият, сме на вашите услуги".

-----

Веднъж, когато Яджнавалкя отишъл в двор на Цар Джанака, Царят го посрещнал с въпрос: "Яджнавалкя, кое служи за светлината на човека?"

Яджнавалкя: "Светлината на слънцето, Ваше величество; защото благодарение на слънчевата светлина човек сяда, излиза, върши своята работа и се връща у дома си".

Джанака: "Вярно е, Яджнавалкя. Но когато слънцето залезе, тогава какво служи за светлина?"

Яджнавалкя: "Тогава луната е негова светлина".

Джанака: "Когато слънцето и луната са залезли, о Яджнавалкя, какво тогава служи за негова светлина?"

Яджнавалкя: "Тогава неговата светлина е огънят".

Джанака: "Когато слънцето залезе, о Яджнавалкя, а също и луната, когато огънят изгасне — какво тогава служи за светлина на човека?"

Яджнавалкя: "Звукът е неговата светлина тогава. Само със звука за светлина той седи, излиза, върши своята работа и се връща у дома си. Дори и да не може да види ръката си, щом чуе звук, той върви към него".

Джанака: "Така е, о Яджнавалкя. Когато слънцето залезе, когато и луната залезе, когато огънят изгасне и когато не се чува никакъв звук — какво тогава служи за светлина на човека?"

Яджнавалкя: "Тогава неговата светлина е Азът. Защото чрез светлината на Аза човек сяда, излиза, върши своята работа и си почива, когато е свършил работата си".

Джанака: "Какъв е този Аз?"

Яджнавалкя: "Самосияйното същество, което живее в лотоса на сърцето, заобиколено от сетивата и сетивните органи, което е светлината на разума — това е Азът".

Отъждествявайки се с разума, то се движи напред-назад, преминава през раждане и смърт, преминава от този свят в другия. Отъждествявайки се с разума, Азът изглежда, че мисли и че се движи. Докато умът сънува, изглежда, че Азът също сънува и изглежда, че той е извън този и другия свят.

Когато човекът — индивидуалната душа — се роди и възприеме своето отношение с тялото и сетивните органи, той се свързва с нещастията на света. Когато със смъртта той остави тялото, той оставя и нещастието зад себе си.

Има две състояния за човека — състоянието на този живот и това на другия; има и трето състояние, между тези две, което е било уподобено на сън. Когато е в това междинно състояние, човек изпитва двете други състояния — състоянието на настоящия живот и това на бъдещия. Това става така: когато умре, той живее само във финото тяло, в което са останали впечатленията от неговите минали действия; той е съзнателен за тези впечатления, тъй като те са осветени от светлината на Аза. Чистата светлина на Аза му дава светлина. Така в това междинно състояние той изпитва първото състояние — или състоянието на живота в този свят. Освен това, докато е в това междинно състояние, той предчувства нещастията и благословиите, които ще дойдат при него в бъдеще, тъй като те са предопределени от неговото поведение на земята, добро или лошо, и от характера, който той е формирал в резултат на това поведение. Така, в това междинно състояние той преживява и второто състояние или състоянието на бъдещия си живот.

В междинното състояние няма истински карети, нито коне, нито пътища; но чрез светлината на Аза човек създава карети, коне и пътища. Няма истински благословии, нито радости, нито удоволствия. Няма истински езера и реки; но човек създава реки и езера; той създава всички тях от впечатленията оставени от миналите му действия.

По отношение на различните състояния на съзнанието е писано : "Докато е в това състояние на сън, златното, самосияйно Същество, Вътрешният Аз, кара тялото да заспи, въпреки че Той самият остава вечно буден и чрез Своята собствена светлина наблюдава впечатленията от действията, които са били оставени в ума. След това, свързвайки се отново със съзнанието на сетивните органи, Азът кара тялото да се събуди.

Докато човек е в състоянието на съня, златното, самосияйно Същество, Вътрешният Аз, Безсмъртният, поддържа жив дома на плътта с помощта на жизнената сила, но в същото време излиза извън този дом. Вечният ходи там, където пожелае.

В света на сънищата самосияйното Същество приема много форми, нисши и висши. Изглежда така, сякаш То се наслаждава на удоволствието на любовта или сякаш се смее заедно с приятели или сякаш наблюдава ужасяващи гледки.

Всеки осъзнава преживяванията; но никой не вижда Преживяващия".

Някои казват, че състоянието на съня е друга форма на будното състояние, защото в съня си човек изпитва онова, което е преживял в будното състояние. Каквато и да истината — в сънищата Азът свети със Своята собствена светлина".

Джанака: "Почитаеми господине, давам ви стадо от хиляда крави. Учете ме по-нататък, за да постигна освобождение".

-----

Яджнавалкя: "Азът, след като е вкусил от удоволствието в съня, след като е ходил на много места, постига състоянието на дълбокия сън без сънища. Каквото и да преживее по време на сън, то не му влияе, защото природата на Аза е той да остава вечно неповлиян".

Джанака: "Така е, Яджнавалкя. Давам ви стадо от хиляда крави, почитаеми господине. Продължавайте да говорите за моето освобождение".

Яджнавалкя: "Азът, след като е вкусил от удоволствието в съня, след като е ходил на много места, след като е преживял добро и зло, бърза да се върне към будното състояние, от което е започнал. Каквото и да преживее по време на сън, то не му влияе, защото природата на Аза е той да остава вечно неповлиян".

Джанака: "Така е, Яджнавалкя. Друго стадо от хиляда крави ще бъде ваше, почитаеми господине. Продължавайте да говорите за моето освобождение".

Яджнавалкя: "Азът, след като е вкусил от сетивните удоволствия в будното състояние, след като е ходил на много места, след като е преживял добро и зло, бърза да се върне обратно към своите сънища.

Както голямата риба плува от единия бряг на реката до другия, така и Азът се движи от будното състояние към съня и обратно.

Както ястребът или соколът, който лети в небето се уморява и разпервайки криле, каца в гнездото си, така и Азът бърза към онова състояние на дълбок сън, в което той няма повече желания и не сънува повече.

Азът, в своята истинска природа, е свободен от желания, от нещастие и от страх. Както мъжът в прегръдките на любящата си съпруга не знае нищо повече за онова, което е навън, нито за онова, което е вътре, така и човекът в единение с Аза, не знае нищо повече за онова, което е навън, нито за онова, което е вътре, защото в това състояние всички желания биват удовлетворени. Азът е неговото единствено желание; той е свободен от други копнежи и излиза отвъд мъката.

Тогава бащата не е повече баща; майката не е повече майка; световете изчезват, боговете изчезват, Писанията изчезват, крадецът не е повече крадец, убиецът не е повече убиец, кастите не съществуват повече; там монахът спира да бъде монах и отшелникът — отшелник. Тогава Азът е недокоснат от добро или зло и мъките на сърцето се превръщат в радост.

Той не вижда, не помирисва, нито вкусва; не говори, не чува, не мисли, не докосва, нито знае; защото няма нищо отделно от него, няма нищо друго. И все пак Той може да вижда, защото Той и зрението са едно; може да помирисва, защото Той и обонянието са едно; може да вкусва, защото Той и вкусът са едно; може да говори, защото Той и речта са едно; може да чува, защото Той и слухът са едно; може да мисли, защото Той и мисълта са едно; може да докосва, защото Той и докосването са едно; може да знае, защото Той и знанието са едно. Вечна е светлината на Съзнанието; Безсмъртен е Азът.

Когато има някой друг — тогава човек вижда друг, помирисва друг, вкусва друг, говори на друг, чува друг, мисли за друг, докосва и познава друг.

Този Аз е чист като кристалните води; Той е единственият виждащ, Единият без втори. Той е Царството на Брахман, най-висшата цел на човека, неговото върховно Съкровище, неговото най-висше Блаженство. Създанията, които живеят в робството на невежеството, изпитват само малка част от Неговото Безкрайно същество".

Джанака: "Ще имате още едно стадо от хиляда крави. Продължавайте да говорите за моето освобождение, почитаеми господине ".

Яджнавалкя: "Азът, след като е вкусил от удоволствието в съня, след като е ходил на много места, след като е преживял добро и зло, бърза да се върне към будното състояние, от което е започнал.

Както човек преминава от съня към будното състояние, така той преминава и от смъртта към следващия живот.

Когато той е на път да умре, финото тяло, яхнато от разумния Аз, стене — както натоварената каруца стене под товара си.

Когато тялото изтънее поради старостта и болестта, умиращият човек се отделя от неговите части, както едно манго, една смокиня или един банянов плод се отделят от стъблото, и по същия начин, по който е дошъл, той бърза към своя нов дом, където ще приеме ново тяло, в което да започне новия си живот.

Когато тялото на човека отслабне и стане привидно несъзнателно, умиращият събира своите сетива в себе си и, отдръпвайки напълно техните сили , слиза в сърцето си. Той повече не вижда форма или цвят навън.

Той нито вижда, нито помирисва, нито вкусва. Той не говори, нито чува. Той не мисли, нито знае. Това е така, защото всички сетивни органи се отделят от физическото тяло и се сливат с финото тяло. Тогава точката на неговото сърце, където се свързват всички нерви е осветена от светлината на Аза и чрез тази светлина, той си заминава — или през очите, или през отвора в черепа или през някой друг отвор на тялото. Когато той напуска по този начин тялото, животът си отива; а когато животът си отиде, всички функции на жизнения принцип си заминават. Азът остава съзнателен; съзнателен, умиращият човек отива в своя дом. Делата на неговия живот и впечатленията, които те са оставили, го следват.

Както пиявицата, достигнала до края на стръкчето трева, се захваща за друго стръкче и се прилепя за него, така и Азът, оставяйки несъзнателното тяло зад себе си, се захваща за друго тяло и се прилепва към него.

Както златарят, който взема стар златен накит и го претапя, за да направи друг, нов и по-красив, така и Азът, оставил несъзнателното тяло зад себе си, приема нова и по-добра форма — тази на предците , тази на небесните певци , формата на боговете или формата на друг вид същества, небесни или земни.

Азът е наистина Брахман. Поради невежество той се отъждествява с онова, което му е чуждо и изглежда, че се състои от разум, разбиране, жизнени сили, зрение, слух, твърда материя, вода, въздух, етер, огън, желание или отсъствие на желание, гняв или отсъствие на гняв, праведност или отсъствие на праведност. Той изглежда сякаш е всички неща — веднъж едно, друг път друго.

-----

Човек става такъв, каквито са действията му. Човекът на добрите дела става добър, човекът на лошите дела става лош. Човек става чист чрез чистите действия и нечист чрез нечистите действия.

Съдбата на човека е такава, каквито са неговите желания. Защото каквито са желанията му — такава е волята му; каквато е волята му — такива са делата му; а каквито са делата му — такава е неговата отплата, добра или лоша.

Човек действа според желанията, към които се придържа. След смъртта си той отива на другия свят, носейки в ума си фините впечатления от своите дела; и след като пожъне там реколтата на делата си, той се завръща отново в този свят на действието. Така онзи, който има желания, продължава да бъде подложен на прераждане.

Но онзи, в когото желанията са утихнали, не страда повече от прераждането. След смъртта — постигнал Най-висшето, желаейки единствено Аза, той отива на другия свят. Реализирайки Брахман, той става Брахман.

Когато всички желания, които някога са влезли в сърцето му, бъдят изгонени от Божественото познание — смъртният, постигайки Брахман, става безсмъртен.

Както кожата на змията лежи захвърлена върху някой мравуняк, така лежи и тялото на човека след смъртта; докато той, освободен от тялото, става едно с Безсмъртния Дух, Брахман — Вечната светлина".

Джанака: "Господине, давам ви други хиляда крави. Продължавайте да говорите за моето освобождение".

Яджнявалкя: "Пътят към освобождението е фин, труден и дълъг. Самият аз вървя по него; всъщност, стигнах до края. По този път постигат крайното освобождение при смъртта само мъдрите, позналите Брахман — онези, които са Го постигнали приживе.

Съществуват и други светове, безрадостни, обвити в тъмнина. В тези светове след смъртта отиват онези, които са неразумни, които не знаят Аза.

Когато човек реализира Аза, Чистия, Безсмъртния, Блажения — как в него би могло да остане желанието да приеме друго тяло, подложено на страдание, за да задоволи жаждата си?

Онзи, който веднъж е познал величието на Аза в тленното тяло — този "препъни-камък" по пътя към освобождението — знае, че Азът е едно с Брахман, Господаря и Създателя на всичко.

Брахман може да бъде реализиран дори в това тленно тяло. Да не успееш да го реализираш значи да живееш в невежество и по този начин да бъдеш подложен на прераждане и смърт. Позналите Брахман стават безсмъртни; останалите, които не са го познали, продължават да живеят в оковите на скръбта.

Онзи, който с духовните си очи директно възприема Самосияйното същество, Господаря на всички, който е бил, е и ще бъде — той е наистина безстрашен и не поражда страх в никого.

Онзи, който познава Брахман като Живота на живота, Окото на окото, Ухото на ухото, Ума на ума — той наистина разбира напълно Причината на всички причини.

Брахман бива възприет единствено от пречистения ум.

В Брахман няма различия. Онзи, който вижда различие, върви от смърт към смърт.

Брахман може да бъде схванат единствено като самото познание — Познанието, което е едно с Реалността, неразделно от нея. Защото Той е отвъд всяко доказателство, отвъд всички инструменти на мисълта. Вечният Брахман е чист, нероден, по-фин от най-финото, по-велик от най-великото.

Затова нека разумният духовно търсещ — знаейки, че Брахман е Най-висшата цел — моделира така живота и поведението си, че да може да Го достигне. Нека той не се опитва да Го познае чрез разговори и дискусии, защото дискусиите са празни и безсмислени.

Брахман е великият Нероден, който живее в лотоса на сърцето, заобиколен от сетивата. Той е Разумът на разума, Закрилникът на всички, Господарят на всички, Царят на всички. Той не става повече чрез добрите дела, нито по-малко чрез лошите. Господарят, Царят, Закрилникът на всички — той надвишава трите свята.

Богоотдадените се опитват да Го познаят чрез изучаване на Писанията, чрез жертвоприношения, чрез целомъдрие, аскетизъм, непривързаност. Да го познае човек значи той да стане мъдрец. В желанието си да Го познаят — Него и само Него — монасите се отричат от света. Реализирайки величието на Аза, мъдреците от миналото не желаели синове и дъщери. "Каква нужда имаме от синове и дъщери", питали те, "ние, които сме познали Аза, ние, които сме постигнали Най-висшата цел на живота?!" Не желаейки повече нито потомство, нито богатство, нито живот в други светове, те вървели по пътя на пълната себеотреченост.

Жаждата за потомство ражда жажда за богатство, а жаждата за богатство ражда жажда за живот в други светове. Съществуват две големи желания: желанието за живот на удоволствие в този свят и желанието за живот на още по-голямо удоволствие в другите светове.

Азът може да бъде описан като "не това, не онова". Той е непонятен, защото не може да бъде разбран; Той е нетленен, защото не се разлага никога; Той е непривързан, защото никога не се привързва; Той непоробен, защото Него нищо никога не може да пороби. Онзи, който познае Аза, остава винаги неповлиян — независимо дали от добро или от зло. На него никога не му идват на ум мисли като: "Направих нещо лошо" или "Направих нещо добро. Той е излязъл отвъд доброто и злото и затова повече не е безпокоен от мисълта за това какво може да е направил или може да не е направил.

Вечната слава на позналия Брахман — Безначалния и Безкрайния, разкрил се чрез Божественото познание — нито се увеличава, нито намалява поради действията му. Затова нека човек се опитва да Го открие, защото откривайки Го, той не може да бъде докоснат повече от злото. Онзи, който е познал Аза е себеконтролиран, спокоен, уравновесен и свободен от желание. Погълнат в медитация върху Него, той Го вижда в собствената си душа и вижда в нея всички същества. Злото нито го докосва повече, нито го притеснява, защото всяко зло е било изгорено в огъня на неговото Божествено познание.

Освободен от зло, освободен от желание, освободен от съмнение, той постига познание за Брахман.

Това, о Царю, е истината за Брахман. Постигни тази истина!"

Джанака: "Най-почитани господине, предлагам ви империята на Видеха, и себе си с нея, за да бъда ваш слуга".

Яджнавалкя: "Азът — Нероденият, Нетленният, Безсмъртният, Безстрашният — е действително Брахман.

Онзи, който познае Брахман няма страх. Онзи, който познае Брахман, става Брахман!

 

ॐ

https://www/milena.kiryakova.1