Брахман — източникът, опората и краят на тази вселена — участва във всяка фаза на съществуването. Той бди с будния, сънува със сънуващия и спи дълбоко със спящия. Но Той е и над тези три състояния, за да бъде Себе си. Неговата истинска природа е Чистото съзнание.

Нека моята реч бъде едно с ума ми
и нека умът ми бъде едно с речта ми.
О Брахман, Ти, който си Самосияен —
премахни воала на невежеството от очите ми,
за да мога да видя светлината Ти.
Разкрий ми духа на Писанията.
Нека истината на Писанията да бъде винаги в мен.
Нека ден и нощ се стремя да осъществя онова,
което научавам от мъдреците.
Нека да говоря истината на Брахман.
Нека говоря истината. Нека тя ме пази.
Нека тя пази моя учител.
ОМ... Мир, мир, мир.

Всичко, което съществувало преди сътворението било Азът. Единствено Азът. Нямало нищо друго. Тогава Азът помислил: "Нека излъча световете".

Той излъчил световете: Амбхас — най-висшият свят, който бил над небето и бил поддържан от него; Маричи — небето; Мара — смъртния свят или земята; и Ара — светът, който бил под земята.

Той помислил: "Ето ги световете. Нека сега им изпратя пазители". Тогава Той излъчил техните пазители.

Помислил си: "Ето ги световете и техните пазители. Нека сега излъча храна за пазителите". И тогава излъчил храна за пазителите.

След това си помислил: "Как ще съществуват пазителите, ако Аз не съм в тях? Ако речта се говори без Мен, ако въздухът се вдишва, очите виждат, ушите чуват, кожата чувства, умът мисли и сексуалният орган възпроизвежда без Мен — тогава какво съм Аз?"

Помислил си: "Нека вляза в пазачите". При което Той отворил средата на черепите на пазачите и влязъл в тях. Вратата, през която Той влязъл е наречена Вратата на блаженството*.

Докато Азът е непознат на човека, трите състояния на душата са като сън — будното състояние, състоянието на сънуване и състоянието на дълбокивя сън. Във всяко от тях живее Азът: окото е Неговото местообитание, когато ние сме будни, умът е Неговото местообитание, когато сънуваме, а лотосът на сърцето е местообитанието Му, когато спим дълбоко.

Влизайки в пазителите, Той се отъждествил с тях. Станал многобройните индивидуални същества. Затова, ако някой индивид се пробуди от тройния сън на будуването, сънуването и дълбокия сън — той вижда Аза. Вижда Го да живее в лотоса на сърцето като Брахман, Вездесъщия, и заявява: "Аз съм Брахман!" **

Кой е този Аз, който ние желаем да боготворим? Каква е Неговата природа? Той ли е този, чрез когото виждаме формата, чуваме звука, помирисваме аромата, говорим думите и вкусваме сладко и горчиво?

Той ли е сърцето и умът, чрез които ние възприемаме, заповядваме, разграничаваме, познаваме, мислим, помним, искаме, чувстваме, желаем, дишаме, обичаме и изпълняваме други действия?

Не, тe са придатъци на Аза, който е Чистото съзнание — Брахман. Той е Бог — всички богове; петте елемента: земята, въздухът, огънят, водата, етерът; всички същества, големи и малки, родени от яйца, родени от утроби, родени от горещина, родени от почвата; коне, крави, хора, слонове, птици; всичко, което диша; съществата, които вървят и съществата, които не вървят. Реалността зад всички тях е Брахман, който е Чистото съзнание.

Всички те, докато живеят и след като спрат да живеят, съществуват в Него.

Мъдрецът Вамадева, реализирайки Брахман като Чистото съзнание, напуснал живота и се възнесъл към небето; той осъществил всичките си желания и постигнал безсмъртие.

----------
*Мъдреците твърдят, че тази Врата на блаженството — Най-висшият център на духовното съзнание, известен още като Сахасрара или хилядолетният лотос — е разположен в центъра на мозъка. Когато умът на йогина, след като бъде погълнат в медитация, достигне до този център — той реализира единството си с Брахман.

**Мандукя Упанишад определя това преживяване като Четвъртото състояние, Турия, надвишаващо трите състояния и различаващо се от тях по вид.

https://www.facebook/milena.kiryakova.1