Мундака Упанишад

Тъй като многообразните обекти на сетивата са само изражения на Брахман, да бъдат познати те сами по себе си, не е достатъчно. Понеже всички човешки действия са само етапи от универсалния процес на сътворението, единствено действието не е достатъчно.

Мъдрецът трябва да различава познанието и мъдростта. Познанието е за нещата, действията и отношенията. Но мъдростта е единствено познанието за Брахман, който пребивава вечно отвъд всички неща, действия и отношения. Да станеш едно с Него е единствената мъдрост.

ОМ
С ушите си нека чуваме това, което е добро.
С очите си нека виждаме Твоята правда.
Със спокойно тяло, нека ние, които Те боготворим
да намерим покой.
ОМ... Мир, мир, мир.
Слава на Върховния Аз!

От Безкрайния океан на Битието възникнал Брахма, първият роден и първият сред боговете. От него изскочила вселената и той станал нейният закрилник. Той разкрил познанието за Брахман — основата на цялото познание — на Атхарва, своя първороден син.

На свой ред Атхарва научил на това познание Агни, а Агни — Сатябаха, който го разкрил на Ангирас.

Веднъж при Ангирас отишъл Соунака, известният стопанин, и попитал почтително:

"Свети учителю, кое е онова, чрез което всичко останало бива познато?"

Ангирас отвърнал:
„Онези, които познават Брахман, казват, че съществуват два вида познание — Висше и нисше.
Нисшето познание е познаването на Ведите (Риг, Сама, Аджур и Атхарва), както и фонетиката, церемониите, граматиката, етимологията, ритъмът и астрономията.

Висшето познание е онова, чрез което човек познава Неизменната реалност. Чрез него на мъдрите бива разкрито онова, което надвишава сетивата, което е безпричинно и неопределимо, което няма нито очи и уши, нито ръце и крака, което е всепроникващо и по-фино от най-финото — Вечното, Източникът на всичко.

Както паяжината излиза от паяка и се прибира пак в него, както растенията излизат от почвата и косата излиза от кожата на човека, така и тази вселена излиза от Вечния Брахман.

Брахман пожелал и родил от себе си материалната причина на вселената; от нея произлязла изначалната енергия; от нея произлязъл умът, от ума — фините елементи, от фините елементи — многобройните светове, а от действията, извършвани от съществата в многобройните светове — веригата на причината и следствието или наградата и наказанието за делата.
Брахман вижда всичко, знае всичко. Той е самото познание. От него е роден Космическият разум, името, формата и материалната причина за всички сътворени същества и неща.

Живеейки в бездната на невежеството, заблудените се смятат за благословени. Привързани към действието, те не познават Бог. Действията ги отвеждат в най-добрия случай на небето, откъдето, за тяхно нещастие, те биват скоро изхвърлени обратно на земята, тъй като следствията от добрите им дела бързо биват изразходвани.

Смятайки религията единствено за спазване на определени съблюдения и извършването на благотворителни актове, заблудените остават невежи по отношение на Най-висшето добро. След като се радват за известно време на наградата за добрите си дела, те влизат отново в света на смъртните.
Но мъдрите, себеконтролирани и спокойни души — които са удовлетворени в Духа и които практикуват аскетизъм и медитация в усамотение и тишина — се освобождават от всяка нечистота и по пътя на освобождението постигат Безсмъртното, истинското Битие — Неизменния Аз.
Нека онзи, който е отдаден на духовния живот, изследва внимателно мимолетната природа на онази радост — независимо дали земната или небесната — която може да бъде постигната чрез добри дела и така да осъзнае, че не чрез действията си човек постига Вечното. Нека не отдава ума си на преходни неща, но погълнат в медитация, нека той се отрече от света. За да познае Вечното, нека той смирено да отиде при такъв Гуру, който е познал Брахман и който има познание в Писанията.

На ученика, който идва при него с благоговение, който е спокоен и себеконтролиран, мъдрият учител дава щедро и с доверие онова познание, чрез което бива познато истинското Битие — Неизменният Аз.

Нетленното е истинското. Както безбройните искри се носят нагоре от пламтящия огън, така от дълбините на Нетленното възникват всички неща и отново в дълбините на Нетленното те потъват.

Това Същество е самосияйно и безформено. То живее във всичко и извън всичко. То е неродено, чисто, по-велико от най-великото, без дъх и без ум.
От Него са родени дъхът, умът, органите на сетивата, етерът, въздухът, огънят, водата и земята и то свързва всички тях.
Небето е Неговата глава, слънцето и луната са очите Му, четирите посоки са Неговите уши, Писанията, получени чрез откровение са гласът Му, въздухът е дъхът Му, вселената е сърцето Му. От краката Му е произлязла земята. То е най-съкровеният Аз на всекиго.
От Него възниква слънчевото небе, от небето идва дъжда, от дъжда храната, от храната идва семето в мъжа, което той дава на жената.
Ето как всички създания идват от Него.

От Него се раждат химните, песнопенията на обожание, Писанията, ритуалите, жертвоприношенията, даровете, разделенията на времето, действащият и действието, както и всички светове, осветени от слънцето и пречистени от луната.

От Него са родени боговете с различен произход. От Него са родени ангелите, хората, зверовете и птиците; от Него идва жизнеността и храната, която я поддържа; от него идват аскетизмът и медитацията, вярата, целомъдрието и законът.

Това Същество е самосияйно и безформено. То живее във всичко и извън всичко. То е неродено, чисто, по-велико от най-великото, без дъх и без ум. От Него произлизат сетивата, техните дейности и техните обекти, заедно със съзнанието за тези обекти. Всички тези неща, части от природата на човека, произлизат от Него.

В Него имат своето начало моретата и планините; от Него извират реките, от Него поникват тревите и идват другите поддържащи живота елементи, с помощта на които финото тяло живее в грубото.

Брахман е всичко. Той е действието, Той е познанието, Той е Върховната доброта. Да бъде познат Той, който е скрит в лотоса на сърцето, означава да бъде развързан възела на невежеството.

Брахман е самосияен и вечно-присъстващ в сърцата на всички. Той е Подслонът на всички, Той е Върховната цел. В Него съществува всичко, което се движи и диша. В Него съществува всичко, което съществува. Той е и финото, и грубото. Той е Обожаемият. Той е отвъд обсега на сетивата. Той е Върховният. Постигни Него!

Той, Самосияйният, по-фин от най-финото, в когото съществуват всички светове и всички същества, които живеят в тях — Той е Нетленният Брахман. Той е Принципът на живота. Той е речта и Той е умът. Той е Истината. Той е Безсмъртието. Постигни Него, о приятелю мой — единствената Цел, която си струва да бъде постигната!

Вземи острата стрела на преданото богослужение и опъни несравнимия лък на Упанишадите; след това с вглъбен ум и сърце, топящо се от любов, изстреляй стрелата и удари целта — Нетленния Брахман.
ОМ е лъкът, индивидуалното същество е стрелата, а целта е Брахман. Със спокоен ум: прицели се. Изгуби се в Него, както стрелата се изгубва в целта.

В Него са втъкани висшите светове, земята и небето, заедно с ума и сетивата. Познай единствено Него — Аза. Откажи се от празните приказки. Той е мостът към Безсмъртието.

Той живее в лотоса на сърцето, където се събират всички нерви — като спиците на колелото. Медитирай върху Него като ОМ. Така ще можеш лесно да прекосиш морето на мрака.

Този Аз, който разбира всичко, който знае всичко и чието величие е проявено във вселената, живее в лотоса на сърцето — сияйният трон на Брахман.

Той бива познат от чистото сърце. Азът съществува в човека, в лотоса на сърцето и е господарят на живота и тялото му. С умове, пречистени чрез силата на медитацията, мъдрите познават Него: Блажения, Безсмъртния.

Възелът на невежеството в сърцето бива разхлабен, всички съмнения биват разсеяни, всички лоши следствия от миналите действия биват изличени, когато Онзи, който е и Личност и Безличностен, бъде реализиран.

В сияйния лотос на сърцето живее Брахман, който е безстрастен и неделим. Той е чист и е Светлината на светлините. Него постигат онези, които са познали Аза.
Него слънцето не осветява, нито луната, нито звездите, нито светкавицата, нито огньовете, палени по земята. Той свети и всичко останало свети.
Този Безсмъртен Брахман е пред, този Безсмъртен Брахман е зад, този Безсмъртен Брахман се простира наляво и надясно, нагоре и надолу. Наистина, всичко е Брахман и Брахман е Върховното.

Като две птици в златно оперение — неразделни другари —индивидуалният аз и Безсмъртният Аз са кацнали на клоните на едно и също дърво. Първата птица яде и от сладките, и от горчивите плодове на дървото; втората птица не яде нито от едните, нито от другите, а само спокойно наблюдава.

Индивидуалният аз, заблуден в забравата си за своята идентичност с Божествения аз, объркан от егото — скърби и е тъжен. Но когато осъзнае, че обожаемият Господ е неговият истински Аз и види Неговото величие — повече не тъгува.

Когато мъдрецът види Господ — Сияйния Един, Върховното същество — тогава той излиза отвъд доброто и злото и, освобождавайки се от всички нечистоти, се слива с Него.
Господ е единият Живот, светейки във всяко създание. Виждайки Го да живее във всеки, мъдрият човек е смирен и не се изтъква. Неговата радост е в Аза, неговото щастие е в Аза, той служи на Господ във всекиго. Такива са онези, които са познали Брахман в действителност.

Този сияен Аз трябва да бъде реализиран в лотоса на сърцето чрез целомъдрие, чрез устойчивост в истинността, чрез медитация и чрез свръхсъзнателно възприятие. След като бъдат пречистени от всички нечистоти, мъдреците Го реализират.

Единствено истината успява и никога неистината. Практикуването на истинността отваря пътя на блаженството — пътя, по който поемат мъдреците, освободени от страстите и който води до Вечния дом на Истината.
Брахман е върховен; Той е самосияен; Той е отвъд всяка мисъл. Той е по-фин от най-финото, по-далечен от най-далечното и по-близък от най-близкото. Той обитава в лотоса на сърцето на всяко същество.

Очите не Го виждат, речта не може да Го изрече, сетивата не могат да Го достигнат. Той не може да бъде достигнат нито чрез аскетизъм, нито чрез жертвени обреди. Когато сърцето бъде пречистено чрез медитация, тогава Безличностният Аз бива разкрит в медитация.

Финият Аз в живото, дишащо тяло се разкрива в онова Чисто съзнание и бива реализиран в онова Чисто съзнание, чрез което сърцето бие и сетивата извършват своите функции.

Каквато и мисъл да възникне в ума на мъдреца — независимо дали за рая, за небесните радости, за някакви желания или за някакви обекти на желанията — тя бива осъществена. Затова нека онзи, който търси доброто за себе си, трябва да почита и боготвори мъдреците.

Мъдрецът познава Брахман — Опората на всичко, чистото и сияйно Същество, в което се съдържа вселената. Онези, които почитат мъдреците без мисъл за себе си, преминават отвъд пределите на прераждането и смъртта.

Този, който постоянно мисли за сетивните обекти, започва да жадува за тях и се преражда отново и отново — тук и там — теглен от желанията си. Но онзи, който е реализирал Аза, и по този начин е удовлетворил глада си, постига освобождение дори още в този живот.

Азът не може да бъде познат чрез изучаване на Писанията, нито чрез фин интелект, нито чрез голяма ученост. Но той бива познат от онзи, който жадува за Него. На него без съмнение Азът разкрива своето истинско същество.
Азът не може да бъде познат от слабите, нито от лекомислените, нито от онези, които не медитират правилно. Но той бива познат в пълнота от онези, които медитират правилно, от разумните и силните.

Познавайки Аза, мъдреците се изпълват с радост. Те са благословени, свободни от страстите и със спокоен ум. Реализирайки Всепроникващия Брахман, дълбоко погълнати в съзерцанието на Неговото същество, те навлизат в Него — Азът на всички.

Утвърждавайки в пълнота и реализирайки истината на Веданта, установявайки се в чистотата на поведението чрез следването на Йога на отречеността, тези велики души достигат безсмъртие още в този живот. И когато телата им отпаднат от тях в момента на смъртта, те постигат освобождение.

Когато смъртта завладее тялото, жизнената енергия навлиза в космическия източник, сетивата се разтварят в тяхната причина и карма и индивидуалната душа се изгубват в Брахман — Чистия, Неизменния, Безкрайния.

Както реките се вливат в морето и изгубват своето име и форма, така и мъдрият човек, освободен от името и формата, постига Върховното същество, Самосияния, Безкрайния.

Онзи, който познае Брахман, става Брахман. В неговото семейство не се ражда никой, който е невеж за Брахман. Той излиза отвъд всяка мъка. Той побеждава злото. Освободен от оковите на невежеството, той става безсмъртен.“

Източник:

https://www.facebook.com/milena.kiryakova.1