Ом пурнамадах пурнамидам пурнат пурнам удачяте.
Пурнася пурнам адая пурнам евавашишяте.
ОМ... шанти, шанти, шанти.
Ом! Това (Брахман) е Безкрайно и онова (вселената) е Безкрайно.
Безкрайното произлиза от безкрайното.
От Безкрайното идва всичко, но То остава Безкрайно.
ОМ... Мир... мир... мир
Щастлив да живее сто години може да бъде само и единствено онзи, който работи без привързаност — който върши своята работа ревностно и добросъвестно, но без желание за резултатите от нея, без да копнее за плодовете от нея.
Съществуват светове без слънца, обвити в тъмнина. Там отиват невежите, убийците на Аза.
Азът е един. Неподвижен, Той се движи по-бързо от мисълта. Изпреварвайки ума, той е отвъд обсега на сетивата. Оставайки в покой, той надбягва всичко, което бяга. Без Аза няма живот.
На невежия изглежда, че Азът се движи — но Той е неподвижен. За невежия, Азът изглежда далеч — но Той е съвсем наблизо. Той е във всичко и извън всичко.
Онзи, който вижда всички същества в Аза и Аза във всички същества — той не мрази никого.
За просветлената душа Азът е всичко. За онзи, който навсякъде вижда Единството, как може да съществува заблуда и скръб?
Азът е навсякъде. Той е сияен, безтелесен, без следа от несъвършенство, без кости, без плът, чист и недокоснат от злото. Той — Виждащият, Мислещият, Самосъществуващият — е онзи, който е установил съвършен ред сред нещата и съществата още от Безначалното време.
Онези, които се отдават само на живота в света, са потопени в тъмнина. В още по-голяма тъмнина се потапят онези, които се отдават единствено на медитация*.
Животът в света води до едно, а медитацията до друго. Това сме чували от мъдрите.
Но онези, които се отдават и на живот в света, и на медитация, чрез живота в света побеждават смъртта, а чрез медитацията постигат безсмъртие.
В мрак са потопени онези, които обожават само тялото, и в още по-голям мрак онези, които почитат единствено духа.
Обожанието само на тялото води до едно, а почитането на духа до друго. Така сме чували да се говори от мъдрите.
Онези, които почитат и тялото, и духа, чрез тялото преодоляват смъртта, а чрез духа постигат безсмъртие.
Лицето на Истината е скрито от Твоя златен ореол, о Слънце. Премахни го, за да мога аз, който съм отдаден на Истината, да съзра нейното величие**. О Ти, който подхранваш всичко — единственият, който вижда и Този, който контролира всичко — отдръпни светлината си, сбери лъчите си. Нека по милостта Ти да видя Твоята най-блажена форма. Съществото, което живее в Теб: Аз съм това същество.
Нека моят живот сега да се разтвори във Всепроникващия живот. Пепелта е краят на моето тяло. ОМ... О ум, помни Брахман. Спомни си миналите си дела. Помни Брахман. Спомни си миналите си дела. О Бог Агни***, води ни към Блаженството. Ти знаеш всичките ни дела. Предпази ни от измамното привличане на греха. Теб приветстваме — отново и отново!****
* В санскритския оригинал този и петте следващи стиха са крайно неясни. Коментаторите ги обясняват по различни, но не много разбираеми начини. (Б.а.) Вероятно смисълът е, че човекът, който е въплътена душа, не може да достигне Духа и Непроявеното, без помощта на проявената, материална вселена — без да извършва безкористни действия, без да развие морални качества и т.н., които по същността си са преходни, но му помагат да достигне Непреходното и Вечното. Шри Рамакришна говори за авидя мая, силата на невежеството, която заблуждава човека и го потапя в мрака на светското, и за видя мая, силата на познанието, която е също вид мая, илюзия, тъй като принадлежи на проявения свят, но която е, така да се каже, "илюзия на познанието", водеща човека към духовно освобождение.
** В този стих Слънцето символизира Брахман, както на много места във Ведите. Златният ореол, както и лъчите на слънцето от следващия стих, са мая или привидния свят (б.а.). Смисълът на двата стиха е, че привидната вселена на проялението е тази, която скрива Духа от човека. Физическата вселена с нейните безчетни обекти привлича сетивата на човека към себе си и очарова ума му. Затова е използвано сравнението със златния ореол и слънчевите лъчи, които, заслепяват човека. Слънчевите лъчи или проявената вселена, произлизат от Слънцето, Брахман, но същевременно лъчите не са Слънцето, т.е. вселената произлиза от Духа, Брахман, но тя не е Духа.
*** Богът (или елементът) на Огъня. Обръщайки се към Агни, отдаденият предлага делата си и себе си на Всепоглъщащия огън, т.е. на Безкрайния Дух.
**** Този и предходният стих съставляват молитва, която се отправя в момента на смъртта. Те се употребяват от индусите дори и в наши времена в погребалните им ритуали. Умът бива призован да си спомни миналите си дела, защото те са онези, които придружават душата, напускаща тялото, и предопределят нейното бъдещо въплъщение. Тъй като кремирането става чрез огън, естествено е то да бъде ръководено от Бога на огъня, Агни. Тук Огънят бива призован и като елемент, и като символ на Брахман.
Това е един много интересен превод, различен от този на Колчо Ковачев, който съм публикувал тук:
http://netsky.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/01/26/shri-isha-upanishad.10464442. Индуизъм
3. Ведическа литература
4. Ведите на англ. език
5. Упанишади
6. Бхагавад гита
7. Махабхарата
8. Рамаяна
9. Йога сутра
10. Брахма сутра
11. Шанкара
12. Адвайта веданта
13. Самкхя, Веданта, Тантра
14. Брахман
15. Атман
16. Брахма
17. Вишну
18. Шива
19. Мащабът на Вселената