Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2016 20:59 - Изначалният беззвучен звук
Автор: netsky Категория: Лични дневници   
Прочетен: 480 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 22.08.2017 12:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Учението за АУМ и за четирите четвъртини на атман в „Мандукя упанишад”

 

"Всяко поучение в упанишадите - пише Бриретън (цит. по: Оливъл 1996: lv ) - създава интегрална визия, възглед за цялото, което свързва в едно отделните елементи на света  и ги сбива в една форма." Едно от най-изкусните потвърждения на обобщението на американския индолог е упанишадата, чиито идеи ще се опитам да разтълкувам в настоящия доклад.

„Мандукя упанишад" е на-кратката от така наречените „класически" или фундаментални упанишади, създадена в традицията на „Атхарваведа" призлизително в периода 450-400 г. пр. Хр., тоест към края на ведическата епоха. За неин създател традицията почита мъдрец на име Мандукя, което означава „син на Мандука", а думата majduka означава „жаба", „жабок". В традицията съществуват редица спекулации във връзка с тази, най-малкото любопитна и не докрай прозрачна етимология на името, на които няма да се спирам. Ще отбележа само, че в „Ригведа" има химн (7. 103), в който жреците, провеждащи ритуали в чест на растението бог Сома са отъждествени с жаби и затова химнът е известен като „жабешкия химн".

„Мандукя упанишад" се състои само от дванадесет сутри, с които би могла да остане дори незабелязана сред респектиращите, разбира се не само като обем, „Брихадараняка"-, „Чхандогя"- или „Тайттирия упанишад". Религиозно-философската традиция в Индия, обаче, й придава изключителна значимост, синтезирана по следния начин в един средновековен образец от комплекса на упанишадите - „Муктика упанишад": „За [постигането] на абсолютното освобождение от желаещите да се освободят е достатъчна единствено и само Мандукя упанишад." Това обобщение е продукт до голяма степен на високия статут, който придобиват идеите, изложени в нея, във философията на адвайта веданта, „забелязани" и откроени от един от най-великите първоучители на адвайта - Гаудапада, който ги коментира в знаменитите си „Мандукя карика" („Дефиниции в мерена реч върху Мандукя").

Квинтесенцията на учението, изложено в „Мандукя", е обобщена в т.нар. „велика мисъл", букв. „велико изречение" (mahavakya), което гласи следното:

Ayam atma brбhma  - Този атман е брахман.

Това е т.нар.  "истина на истините", или "реалност на реалностите", която е непостижима по рационален път. Този „велик израз", както и останалите три, идеи на упанишадите, но се използват и като медитативен инструмент за постигане на идентификацията на ātmбn  и brбhman .

Формулирането на тази фундаментална за индийската религиозно-философска традиция, теза се явява до голяма степен закономерен резултат от усилията на древните мислители да прозрат и назоват единствената и абсолютна субстанция, до която може да бъде редуцирано безкрайното множество от феномени във видимия свят. Съзерцанието и осмислянето на външната обективна реалност довежда до изкристализирането на идеята за brбhman, докато самовглъбяването и проникването в дълбините на човешкото съзнание - до идеята за ātmбn. В своето мистично прозрение духовните учители от епохата на упанишадите, така да се каже, обективизират субективното начало и субективизират обективното и осъзнават ātmбn, като абсолютния еквивалент на brбhman на равнището на субективното. Затова, както подчертава Олденберг, "когато искат да опишат ātmбn,, казват, че е brбhman. Ако някой попита за brбhman , те обясняват, че е ātmбn." (Олденберг 1997: 35)

Какво представлява ātmбn?

Изначалната субективна субстанция, представляваща иманентна същност на индивидуалното съзнание, започва да се нарича постепенно в упанишадите ātmбn, термин, засвидетелстван, макар и много рядко, още в "Ригведа". Значението, с което се употребява в РВ  е „дъх", „а чак впоследствие се развиват и останалите й значения „същност, природа, дух, душа", както и употребата й като възвратно местоимение...." (Русева 2012: 22)

Първоначалното значение на думата - "дъх", "дихание", "дишане" препраща към определени народни вярвания, предшестващи философската доктрина за Аза в упанишадите. Според едно такова популярно вярване Азът дъх, чиято "обител" е сърцето, напуска тялото на човека нощем по време на сън, приемайки формата на птица. Вярвало се, че това пътуване на Аза може да бъде опасно, защото винаги е можело да се появи причина, поради която дъхът да не се завърне обратно в тялото и да причини смъртта на човека. Затова стряскането от сън при внезапно събуждане се е мислило за особено опасно, защото би могло да доведе до смърт. Впоследствие, както е добре известно, сънят и съновиденията придобиват изключителна значимост в интерпретацията на ātmбn.

Друга народна представа, обвързана с предходната, разглежда слънцето като последна обител на диханието (Аза) на мъртвите, при това на най-добродетелните и на най-мъдрите.

Един от най-ранните текстове, в който ātmбn се описва като иманентна същност на човека е "Чхандогя упанишад" (6. 1-16). Учението за ātmбn. е изложено под формата на наставление на мъдреца Уддалака Аруни, адресирано към неговия син Шветакету. Уддалака прибягва до поредица от сравнения, почерпани от "живия живот", посредством които цели да стимулира сина си да се вгледа навътре в самия себе си, да се подложи на самонаблюдение и анализ и по този начин да осмисли основното му послание, а именно че ātmбn е виталната сила на всичко съществуващо, есенцията на всяко живо същество.

"Класическата" версия на учението за ātmбn в упанишадите е съхранена в "Брихадараняка упанишад", по-конкретно в третата и четвъртата части, известни като учението на Яджнавалкя. В своите знаменити диалози с владетеля на Видеха, цар Джанака (БАУ 4. 1-2), и със своята съпруга Майтреи (БАУ 4.5), мъдрецът Яджнавалкя формулира ключовите характеристики на ātmбn, както и основния, единствено правилен метод за неговото описание.

Самата идея за ātmбn е развита в перспективата на темата за страха от смъртта. Квинтесенция на наставлението на мъдреца представлява внушението, че познанието за същността на Аза избавя индивида от най-големия му екзистенциален страх - този от смъртта и води до постигане на abhaya, тоест отсъствие на страх от неизбежния край:

Атман е този, [който е описан като] "не ..., не ....". [Той е] немислим, защото не може да бъде осмислен; той е неразрушим, защото не може да бъде разрушен;, към него не се привързват, защото никой не може да се привърже към него, той е необвързан;той не се колебае, той не може да бъде наранен. О, Джанака, ти наистина вече постигна безстрашие.  - каза Яджнавалкя.

Негативните формулировки на същността на ātmбn, респективно на brбhman, постепенно започват да доминират в религиозно-философските текстове, защото по този начин се внушава идеята за абсолютната трансцендентност на върховната реалност, която не се поддава на позитивно описание. Негативният метод се комбинира с широката употреба на смислови парадокси, което постепенно се превръща в различителна характеристика на стила на тези текстове. Например:

Това се движи. Това не се движи.

Това е близко. Това е далечно.

То е вътре в цялото съществуващо.

И то е отвъд всичко това.

В "Раздела на Яджнавалкя" концепцията за ātmбn се пресича с идеите за смъртта, прераждането и кармичното възмездие. Тази част от "Брихадараняка упанишад" е един от най-ранните текстове в комплекса на упанишадите, в който познанието за ātmбn е представено като инструмент за окончателното преодоляване на samsara и за постигане на абсолютната онтологическа свобода, или както е казано в цитирания откъс, на amrta тоест "безсмъртие". Знанието, закодирано в упанишадите, притежава изключително висок сотерологичен  капацитет и ясна прагматична целенасоченост: то не е знание за самото знание, плод на интелектуален стремеж към абстрахиране и теоретизиране, а знание, което води към избавление. Знанието за ātmбn прави индивида свободен в абсолютния смисъл на това понятие, то го разкрепостява духовно, защото го трансформира в brбhman, за да слее в едно обективното и субективното, космическото и психическото. Това върховно състояние се обозначава в някои упанишади като блаженство, ananda.

Най-съществените характеристики на ātmбn, които могат да бъдат изведени въз основа на текстовете на упанишадите, са:

·                     изначален и безсмъртен

·                     извън пространството и времето

·                     "вътрешен водач", който се съдържа във всичко

·                     предпоставка на всички когнитивни актове, без обаче да е обект на рационално познание

Според Лайстър (1970: 57-58), оформянето на доктрината на упанишадите за ātmбn преминава през три основни етапа. Първият той определя като същински философски, защото се изразява в "търсене на абсолюта". Той започва преди появата на упанишадите, но достига кулминацията си в текстовете на основните упанишади. В основата на този философски подход стои убеждението, че съществува изначален единен принцип, който е първоизточник на всички феномени и той е наречен brбhman. Вторият етап ученият нарича сотерологичен и го разглежда като тясно обвързан с философския, защото спасението от страданието, страха и злото, които съпътстват съществуването на смъртния човек може да бъде постигнато единствено когато човекът постигне абсолютната, трансцедентна реалност, чиито основни характеристики са недуалността и блаженството. Третият етап е психологическият. Лайстър счита, че именно в упанишадите се появява първото в древна Индия сериозно изследване на природата на Аза.

В „Мандукя" е изложена, концепцията за четирите модалности или аспекти на ātmбn, синтезирани в изначалния звук АУМ, или prajava, както още се нарича този комплексен и фундаментален звук, който се разглежда като соничен израз на Аза в неговата идентичност на  Абсолюта.

Тези четири „четвъртини" на ātmбn са дефинирани като:

1.  съзнание в будно състояние - jagarita sthana

2.  съзнание в състояние на сънуване - svapna sthana

3.  съзнание в състояние на дълбок сън  - sucupta sthana

4.  „четвъртото" - caturtha или turiya

 

В упанишадата четирите модалности на ātmбn се съпоставят с отделните звуци в състава на комплексния АУМ:

 

·                     А - jagarita sthana

·                     У - svapna sthana

·                     М - sucupta sthana

 

А е първият звук в азбуката, който се съдържа във всички останали, респективно във всички думи и изрази. Този звук е в основата на словообразуването и в този смисъл той символизира основата на формирането на индивидуалната сетивна опитност. Отварянето на устата за неговото артикулиране метафорично изобразява "отварянето" на съзнанието навън към света на сетивните обекти. Макар и съвсем пестеливо в Мандукя упанишад (МанУ) се внушава, че този, който медитира над аспекта на съзнанието, чиято звукова вибрация е А, постига потенциала да осъществи всичките си желания в своето сансарично битие.

Будното състояние, наречено Vaisvanara, е изобразено като същество със седем части на тялото (saptanga) и с деветнадесет лица/уста. Този метафоричен образ в МанУ  се интерпретира по различен начин в коментаторската традиция. От една страна, според част от коментаторите, той описва антропоморфно макрокосмоса - като космическия първочовек Пуруша, чието тяло е изградено от седем части, инкорпориращи в себе си целия Универсум, а от друга - отделното човешко същество (jiva) в неговото физическо битие, в което той удовлетворява физиологическите си потребности, изпитва чувства и е в непрекъснат контакт с външния, обективен свят, посредством своите деветнадесет "уста" - mukha: петте сетивни функции, петте двигателни функции, петте разновидности на дишането, умът (manas), егото - ahamkara интелектът (buddhi) и мисълта/паметта - citta. Vaisvanara представлява екстровертният аспект на съзнанието в неговата обектива и субективна форма: световният Дух/космическото същество (puruca) и индивидуалният Аз (jivatma).

У, както се казва в текста, се издига над А и заема междинна позиция във вокалната система на санскрит. Затова звукът У символизира междинното състояние на съзнанието, позиционирано между будното и дълбокия сън.

Когато индивидът потъне в света на сънищата, той "отдръпва" сетивата си от външните обекти на възприятие и ги съсредоточава върху ментални такива, за да реализира дълбоко интровернто познание - antahprajka.  Това е състояние, в което той пребивава в света на собственото си въображение. Умът, сякаш, се проектира върху самия себе си и се разпада на две - на субект и на обекти на перцептивния акт. Той възприема и познава самия себе си: вижда, чува, вкусва, докосва посредством фините проекции на сетивата, с които боравим в будно състояние. Това подсъзнателно състояние на индивида е наречено в "Мандукя" Tajasa. Неговият космически, обективен еквивалент, тоест фината форма на космическото съзнание се нарича hirajyagarbha („златен зародиш"). Подобно на съзнанието в будно състояние, то е изобразено като същество, чието "тяло" е изградено от седем части и притежава деветнадесет усти. Това подсказва, че двата аспекта на съзнанието имат еднаква структура и се разграничават по степен на  материалност: първото, Vaisvanara, е изградено от т.нар. груба, плътна материя - sthula, докато второто, Taijasa - от фина, ефирна материя - sukcma .

М е звуковият еквивалент на третия аспект на съзнанието. Неговото артикулиране се осъществява посредством затваряне на устата и в този смисъл той се свързва с представата за смълчаване. Затова звукът М се разглежда като символ на дълбокия сън.

Състоянието на дълбок сън без съновидения, наречено Prajka („мъдрост", „върховно знание"), е съпроводено с преустановяване на всякаква форма на ментална дейност - екстро- и интровертна, физическа и психическа. Умът се отдава на пълен покой и се абсорбира изцяло в себе си. Ако направим препратка към народните вярвания, предшестващи философските спекулации, които бяха представени накратко по-горе, трябва да кажем, че това състояние на съзнанието може да се изобрази метафорично като птица, прибрала се в гнездото си след дълъг и изтощителен полет.

Съзнанието на това равнище е абсолютно хомогенно, пречистено от всякакви модификации - vrtti и желания. Единствената  му "уста", с която е в състояние да вкуси висшето блаженство (ananda) е citta, тоест самото то. В своите обективни, космически измерения това състояние на без/несъзнаваното е тъждествено на Isvara („личностния бог", „Господ"). Това върховно състояние е причината за сетивния и психически опит на всеки индивид във феноменалния свят, то поражда предходните две измерения: Vaisvanara и Taijasa. В обективната си форма на Isvara то поражда целия феноменален свят. Затова се нарича условно каузално тяло.

То е последната фаза от постигането на абсолютното трансцедентно състояние на идентичност на ātmбn и brбhman, изразено в комплексната вибрация на prajava.   Единственото, което може да се каже за това четвърто (caturtha), абсолютно състояние на съзнанието е, че то е неизмеримо - amatra, за разлика от предходните три. АУМ в неговия интегритет е идентичен на съществуващото Едно, той е изначалният беззвучен звук, в който се съдържат всички звуци, така както ātmбn/ brбhman - изначалната безформена реалност, която съдържа в себе си всички форми. АУМ е абсолютната тишина - лоното на всички вибрации във Вселената. АУМ  е "сричката, която звучи от всички Веди, от всички практики тапас"  - се казва в "Катха упанишад" (Русева 2001: 151). По-нататък богът на смъртта Яма я определя по следния начин:

Тъкмо тази сричка е Брахман. Тъкмо тази сричка е Върховното. Тъкмо тази сричка който знае, се сдобива с каквото си пожелае. (пак там)

В МанУ 7.  четвъртото състояние на съзнанието е описано така:

„Четвъртото" не е това, което е съзнаващо по отношение на вътрешния свят, нито това, което е съзнаващо по отношение на външния свят, нито това, което е съзнаващо по отношение и на двете, нито е "грамада" от съзнание. То не е съзнаващо, нито е несъзнаващо. То е невидимо, неописуемо, непонятно, непознаваемо, немислимо и неназовимо. То е първоизточникът на съзнаващия Аз и това, в което се разтварят  отново феномените. То е покой, благословия и недуалност. Това е четвъртото, това е ātmбn и това трябва да бъде осъзнато."

Най-важното послание на този текст е, че четвъртият аспект на съзнанието, което всъщност е истинното и върховно състояние, стои извън и над познанието. Както е казано и в други упанишади, човек разпознава това състояние, когато престане да познава, тоест не осъществява никакъв когнитивен акт. „Четвъртото" е състояние, идентично на абсолютното спасение, mokca - крайната и върховна цел на човека в хиндуизма и другите религиозно-философски доктрини, възникнали в Индия. Както обобщава Радхакришнан, "всички са единодушни по отношение на това, че спасението е достигане на истинския статут на индивида.", съгласно хиндуизма. (цит. по: Клостермайер 1984:1)

В обобщение може да се заключи, че учението за върховната изначална реалност, brбhman и за нейния субективен корелат ātmбn в упанишадите е краен продукт на един последователен субстанциализъм, специфичен според Хакер (1985:108-122) за традиционния индийски светоглед.  В основата на тази мисловна парадигма стои представата за съществуването на изначална субстанция, чиято манифестация представлява Универсумът в цялото си безкрайно многообразие от форми. Феноменалният свят, както и живите същества, включително и човекът, не са нищо друго, освен еманация на тази субстанция.  По своята същност тази субстанция е едновременно материална и духовна първопричина на съществуването. Този светогледен модел се развива по-нататък в представите за съществуването на нещо латентно и неговите конкретни проявления, като латентното се разглежда като фина материя, а проявленията й - като плътни (груби) материални дадености. Мисловният формат, определен от немския философ като субстанциализъм, се превръща в носеща структура на т.нар. консервативни религиозно-философски доктрини, които разглеждат собствените си постановки като концептуално продължение на идеите, изложени в упанишадите, а именно - веданта, санкхя и йога. Този мисловен формат е обобщен във фундаменталния принцип, известен като satkaryavada, букв. "учение за следствието, съдържащо се в причината". Sat, „съществуващото"/„истинното" е първопричината на всички модификации (karya), които не са качествено различни от нея, напротив те са същата тази материя, но проявена в различни форми. Sat е парчето глина, от което изкусният грънчар извайва причудливи съдове с най-различна форма, които обаче могат да се преобразуват отново в глина. Идеята за satkarya сама по себе си отхвърля възможността за същинска еволюция, тоест за възникване на нещо ново, не съществувало преди това.

Учението за ātmбn/brбhman в упанишадите представлява кулминация в развитието на "космическата философия", характерна за индийската цивилизация по думите на Бети Хaйман (heimann 1937: 67) която според изследователката е една от нейните най-важни особености, различаващи я от западната, в която според нея доминира антропоцентризмът. Мотото на западната - посочва  Хaйман (heimann 1937: 11)  - е мисълта на древногръцкия филосов Протагор "Човекът е мярката на всичко", докато на индийската - следното внушение на "Брихадараняка упанишад":

Този aтман е еднакъв в мравката, еднакъв в комара,

еднакъв в слона, еднакъв в тези три свята, еднакъв в целия Всемир.



Доц. д-р Милена Братоева преподавател в СУ „Св. Климент Охридски"

http://notabene-bg.org/read.php?id=248%20-%20_ftn4



Тагове:   ОМ,   Аум,   брахман,   атман,   упанишад,   мандукя,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. netsky - Тишина
22.07.2017 09:16
"Когато припяваш ОМ (АУМ) не забравяй да замълчиш малко в края.
В тази тишина Бог (Брахман) ще те посрещне."

Сидхарамешвар Махарадж
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: netsky
Категория: Лични дневници
Прочетен: 217246
Постинги: 95
Коментари: 277
Гласове: 7587