Вземайки (погрешно) себе си за живо същество (вместо за Атман) подобно на това, както се взема въжето за змия, човек бива обвзет от страх. Човек придобива безстрашие когато разбере, че не е Джива (душа, живо същество), а Върховния Атман.
Точно, както светлината не се нуждае от друга светлина да освети себе си, така Атман няма нужда от друго знание да познае себе си, тъй като неговата природа е знание-съзнателност, сама по себе си.
…Така, чрез непрекъснатата медитация, се запалва огънят на Знанието (подобно на получаването на огън чрез триенето на парчета дърво), който изгаря цялото гориво на невежеството.
Така, както слънцето се появява от само себе си след като зората е разпръснала тъмнината, така Атман се разкрива от само себе си, когато невежеството бъде разрушено от знанието.
Въпреки, че Атман е вечно присъстващ, поради невежеството той не се осъзнава. Когато невежеството се разруши, Атман бива осъществен/намерен подобно на дълго търсената огърлица, която винаги е стояла на шията на домакинята.
Джива се “наслагва” върху Брахман поради заблуда, точно както човешката фигура се “наслагва” върху стълба*. Индивидуалността (джива) изчезва, когато нейната истинска природа бъде осъзната.
             * да се сбърка стълб в тъмното за човек
Йоги, съвършен в своето просветление, вижда със своето Око на Мъдростта цялата вселена в себе си (Атман), както и Атман единствен навсякъде.
Всъщност, не съществува нищо друго освен Атман, точно както гърнето не съществува отделно от глината. Всички грънци не са нищо друго, освен глина – така просветленият вижда всичко като собственото си "Аз".

Осъзнай Брахман като постижение, отвъд което няма нищо повече за постигане, блаженство, отвъд което няма по-висше блаженство и знание, отвъд което няма друго знание.
Осъзнай Брахман като нещо, което веднъж видяно, не остава друго, което да бъде видяно; ставайки което*, прераждането спира и което веднъж познато, няма нищо друго за познаване.
           * ставайки Брахман (в действителност Атман е = Брахман)
Брахман е различен от вселената. Не съществува нищо, което да не е Брахман. Ако нещо друго, различно от Брахман, бъде видяно, то то е нереално като мираж.
Постигайки Знанието за Реалността, човек разпознава цялата вселена като Брахман, като сат-чит-ананда, Абсолют.

       Из „Атма Бодха“ на Шанкарачаря