Представям откъс от "Лекции върху Веданта и Адвайта Веданта" на Свами Вивекананда и по-конкретно 6 част. Източник:
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/Lectures%20on%20Vedanta/6-Vedanta%20Philosophy.htm

6.

(Речта е произнесена пред Висшето Философско Общество на Харвард на 25 март, 1896г.)

        Философията на Веданта, както обикновено е наричана в настоящето, в действителност обхваща всички отделни вярвания и секти, които съществуват днес в Индия. Има много нейни интерпретации, но според мен те се движат неизменно в прогресивен ред, като се започне от дуалистичната Двайта и се стигне до недуалистичната Адвайта. Думата Веданта буквално означава края на Ведите – свещените писания на индусите(1). Понякога на Запад под “Веди” се разбират единствено химните и ритуалите, които се съдържат в тях. Но в настоящето тези раздели са почти излезли от употреба, и обикновено под думата “Веди” в Индия се има в предвид Веданта. Всеки един от нашите тълкуватели, когато иска да цитира пасаж от свещените книги, като правило цитира от Веданта, която има и друго техническо название сред учените в тази сфера – Шрути(2). Не всички книги известни под името Веданта, са били написани изцяло след ритуалистическите раздели на Ведите. Една от тях например – Иша Упанишад – образува четиридесетата глава от Яджур Веда и е една от най-старите части от Ведите. Има и други Упанишади(3), които формират раздели от Брахманите, или ритуалистическите писания; останалите Упанишади са отделни, не се съдържат в никоя от Брахманите или друга част от Ведите; но няма причина да предполагаме, че те са били напълно независими от другите им части, защото както добре знаем, много от тези части са били изцяло изгубени, а много от Брахманите са изчезнали. Затова е твърде възможно тези независими Упанишади да са принадлежали на Брахманите, които с течение на времето са изпаднали от употреба, докато Упанишадите са останали. Упанишадите са известни още като Горските книги, или Араняките.

И така, Веданта практически формира свещените книги на индусите, и всички системи от философията, които са ортодоксални, трябва да я приемат за своя основа. Дори будистите и джайнистите, когато е удобно за целта им, цитират пасажи от Веданта като авторитет. Всички философски школи в Индия, въпреки че претендират да са базирани на Ведите, избират различни имена за своите системи. Последната – системата на Вяса – възприела позиция основаваща се върху доктрините на Ведите в по-голяма степен, отколкото са го правили предшестващите я системи и направила опит да хармонизира предходните философии, такива като Санкхя(4) и Няя, с доктрините на Веданта. Затова тя специално е наречена Веданта философия; а сутрите(5) и афоризмите на Вяса са базата на философията на Веданта в съвременна Индия. От друга страна, тези сутри на Вяса са били тълкувани по различен начин от различните коментатори. Общо взето, има три вида коментатори в Индия днес(6). От техните тълкувания са възникнали три системи нафилософия и секти. Едната е дуалистичната, или Двайта; втората е недуализма (монизма) с качества, Вишищадвайта, и третата е недуализма (монизма) - Адвайта. От тях дуализмът и недуализмът с качества обхващат по-голямата част от индийския народ. Недуалистите са относително малко на брой. Сега ще се опитам да ви изложа идеите, които се поддържат от тези три философски направления. Но преди да продължа, ще направя следната забележка – тези различни системи на Веданта притежават една обща психология и това е психологията на системата Санкхя. Психологията на Санкхя е много сходна с психологиите на системите Няя и Вайшешика, различавайки се само по някои незначителни подробности.

Всички ведантини са съгласни по три въпроса. Те вярват в Бог, във Ведите като получени откровения, и в циклите на творението. Вече разгледахме Ведите. Вярването в циклите се състои в следното: всяка материя съществуваща във вселената е резултат от една първична материя, наречена Акаша; и всяка сила - без значение дали гравитацията, привличането, отблъскването или самият живот - е резултат от една първична енергия или сила, наречена Прана. Когато Прана действа върху Акаша, тя твори или обективира(7) вселената. В началото на всеки цикъл Акаша е неподвижна и непроявена. Тогава Прана започва да действа, все по-интензивно и по-интензивно, като по този начин създава все по-груби и по-груби форми от Акаша(8) – растения, животни, хора, звезди и т.н. След един неизчислим период от време, тази еволюция спира и започва инволюция, като всичко бива разградено обратно, през все по-фини и по-фини форми, на първичните Прана и Акаша; тогава следва нов цикъл. Но има нещо извън Акаша и Прана. Двете могат да бъдат разложени на трето, наречено Махат – Космическият Ум. Космическият Ум не създава Прана и Акаша, а се видоизменя в тях.

Сега ще разгледаме вярванията за ума, душата и Бог. Според универсално приетата Санкхя-психология във възприятието, в случая със зрението например, стоят първо инструментите на зрението, т.е. очите. Зад инструментите, е органът на зрението, наречен Индрия – това е оптическият нерв заедно с неговите центрове, който не е външен инструмент, но без когото очите не биха могли да виждат. Но за възприятието е необходимо още нещо. Умът, или Манас трябва да достигне до този орган и да се свърже с него. След това, усещането трябва да бъде отнесено до интелекта – Буддхи, който представлява определящото, реактивно състояние на ума. Следва реакция от Буддхи, едновременно с която в съзнанието моментално проблясват външният свят и егоизмът (или чувството за индивидуалния аз). Така идва и волята; но не всичко е завършено. Също както една картина, композирана от последователни импулси от светлина, трябва да бъде обединена от нещо статично, което да формира цялото, така и всички идеи в ума трябва да бъдат събрани и проектирани върху нещо, което е статично по отношение на тялото и ума – и то е онова, което се нарича Душа, Пуруша, или Атман.

Според философията на Санкхя, реактивното състояние на ума Буддхи е резултат, промяна, или определен вид проявление на Махат, Космическия Ум(9). Махат се видоизменя във вибрираща мисъл; тя се видоизменя от една страна в органи, а от друга – във фини частици материя. От комбинацията на тези две се състои цялата вселена. Философията Санкхя приема, че дори отвъд Махат съществува нещо и то е определено състояние, наречено Авякта или непроявеното, където не присъства даже проявлението на ума, а съществуват единствено причините. То се нарича също Пракрити (изначалната природа). Отвъд това състояние на Пракрити и вечно отделена от него е Пуруша – душата според Санкхя, която е без атрибути и е вездесъща. Пуруша не е извършителят, а свидетелят. За да бъде обяснена Пуруша, се използва илюстрацията с кристала. За душата се казва, че е като кристал без никакъв цвят, пред когото са поставяни различни цветове; тогава той изглежда обагрен от тях, докато в действителност не е.

Но Ведантините отхвърлят идеите на Санкхя за душата и природата. Те твърдят, че между тях има огромна бездна, над която трябва да бъде прекаран мост. От една страна системата Санкхя стига до природата, а след това изведнъж трябва да прескочи от другата страна и да достигне до душата, която е напълно отделена от природата. Как биха могли тези цветове, както ги нарича Санкхя, да въздействат на душата, която по своята природа е безцветна (и ако по същността си тя е напълно отделена от природата)? Затова ведантините от самото начало заявяват, че душата и природата са едно(10). Дори дуалистите допускат, че Атман или Бог е не само действената причина на вселената, а също и нейната материална причина. Но те говорят така само на думи. Нямат в предвид това в действителност, защото се опитват да избягат от собствените си заключения по следния начин: казват, че във вселената има три битиета – Бог, душата и природата. Душата и природата са образно казано тялото на Бог и в този смисъл би могло да се каже, че Бог и цялата вселена са едно. Но така природата и всички безчетни души остават отделени едни от други във вечността. В началото на един цикъл те биват проявени; а когато цикълът свърши, навлизат във фино състояние и остават в него. Адвайта-ведантините, или недуалистите, отхвърлят теорията за душата, и имайки почти пълния набор от Упанишадите в своя подкрепа, изграждат своята философия изцяло върху тях. Всички книги, включени в Упанишадите имат един предмет, една задача пред себе си – да отговорят на следния въпрос: “Ако както с познаването на една буца глина, получаваме познание за всичката глина във вселената, то кое е онова, познавайки което, ще познаем всичко във вселената?” Идеята на адвайтините е да обобщят вселената до едно – онова, което наистина е цялата вселена. И те твърдят, че тази вселена е едно, че тя е едно Същество, проявяващо Себе си във всички многообразни форми. Допускат, че това което Санкхя нарича природа съществува, но казват, че природата е Бог. Това Същество, или Сат, се е превърнало във всичко – вселената, човека, душата и всичко което съществува. Умът и Махат са само проявления на този единствен Сат.

Но възниква следната трудност: ако това е вярно, то би било пантеизъм. Как този Сат, за който се допуска че е неизменен, (защото това, което е абсолютно е неизменно), се е превърнал в онова, което е променливо и тленно? Адвайтините имат теория за това, която наричат Виварта вада или привидното проявление. Според дуалистите и Санкхите цялата вселена представлява еволюиралата изначална природа. Според някои от адвайтините и някои от дуалистите, цялата вселена е еволюирала от Бог. А според същинските адвайтини - последователите на Шанкарачаря - цялата вселена е привидната еволюция на Бог. Бог е материалната причина на вселената, но не в действителност, а само привидно. Широко известният пример, който се използва за да илюстрира тази идея, е този за въжето и змията, в който въжето изглежда като змия, но в действителност не е така. Въжето не се е изменило в змия наистина. Така и цялата вселена е всъщност това Същество. То е неизменно и всички промени, които виждаме в него са само привидни. Тези промени се осъществяват от Деша, Кала и Нимитта (пространството, времето и причинността), или според по-висшето психологическо обобщение - от Нама и Рупа (името и формата). Едно нещо бива разграничавано от друго чрез името и формата. Само името и формата са причина за различието. Но в действителност дори тези две са едно и също нещо. Освен това не е вярно, казват ведантините, че съществуват феномен и ноумен. Въжето се е превърнало в змия само привидно; и когато заблудата се прекъсне, змията изчезва. Когато човек е в невежество, той вижда феномена и не вижда Бог. Когато види Бог, вселената изчезва напълно за него. Невежеството или Майа, както то е наричано, е причина за всички феномени – но всъщност това е Абсолютът, Неизменният, който е вземан за проявената вселена. За Майа не може да се каже, че тя е абсолютното нищо, или небитието. По дефиниция тя е нито небитие, нито битие. Тя не е битие, защото това може да бъде казано само за Абсолюта, Неизменния; в този смисъл, Майа е небитие. Но от друга страна не може да се каже, че е небитие, защото ако беше, тя никога не би могла да създаде феномени. Така че Майа е нещо, което не е нито едното, нито другото и във философията Веданта тя е наричана Анирвачаня, или неизразимото. Следователно Майа е действителната причина за вселената. Майа дава име и форма на това, за което Брахман или Бог дава материал;

Той изглежда сякаш е бил трансформиран във всичко съществуващо. По този начин адвайтините не оставят място за индивидуалната душа. Те казват, че индивидуалните души са създадени от Майа. В реалността те не могат да съществуват. Ако съществува едно-единствено битие, как би могло да бъде вярно, че аз съм едно, вие сте едно и така нататък? Ние всички сме едно и причината за злото е възприемането на двойствеността. Веднага, щом започна да чувствам, че съм отделен от вселената, първо идва страхът, а след това и нещастието. “Когато някой чува друг, вижда друг - това е малко. Когато някой не чува друг, не вижда друг - това е най-великото, това е Бог. Това най-велико е съвършеното щастие. В малкото няма щастие.”

Според философията на Адвайта следователно, разграничението на материята и всички тези феномени скрива за известно време истинската природа на човека; но тя в действителност не е била променена ни най-малко. В най-низшия червей, също както в най-висшето човешко същество, присъства същата божествена природа. Формата на червея е по-низша, в нея божествеността е била засенчена по-плътно от Майа; човекът е най-висшата форма, в която тази природа е била засенчена в най-малка степен. Във всичко съществува същата божествена природа и от това произтичат основополагащите принципи на целия морал. Не наранявай другия. Обичай всеки както своя собствен аз, защото цялата вселена е едно. Когато наранявам другия - аз наранявам себе си; когато обичам другия - аз обичам семе си. Оттук произлиза следващия принцип в морала на Адвайта, който е бил изразен чрез една дума – себеотрицание. Адвайтинът казва, този малък личностен аз е причината за цялото ми нещастие. Този индивидуален аз, който ме прави различен от всички други същества, носи омраза, завист, борба и всички други злини. А когато тази идея бъде премахната, всяка борба спира, цялото нещастие изчезва. Затова тя трябва да бъде оставена. Ние трябва винаги да бъдем готови да се откажем от аза и дори да дадем живота си за най-низшото същество. Когато човек бъде готов да даде живота си даже за най-дребното насекомо - той е достигнал съвършенството, към което адвайтинът се стреми; и в този момент - когато е станал готов за това - воалът на невежеството пада от него и той узнава истинската си природа. Дори в този живот той ще чувства, че е едно с вселената. За известно време целият феноменален свят ще изчезне за него и този човек ще осъзнае какво е в действителност. Но докато кармата(11) на това тяло остане, той ще трябва да живее. Състоянието в което воалът на невежеството е изчезнал, а тялото е останало все още за известно време след това, ведантините наричат Дживанмукти(12) живата свобода. Ако човек е заблуден от мираж за известно време, но един ден миражът изчезне и човекът се върне обратно на същото място - на следващия ден или в друго време - той няма да бъде измамен повторно. Първоначално, преди миражът да се е разсеял, реалността и илюзията не могат да бъдат разграничени. Но щом веднъж миражът се разсее, докато човек има очите си и другите си сетива с които да работи той ще вижда образа, но няма повече да бъде заблуден. Защото е уловил фината разлика между действителния свят и миража, и последния не може да го измами повече. Така че когато ведантинът е осъзнал собствената си природа, целият свят е изчезнал за него. Светът ще се върне отново, но вече няма да бъде същия свят на страдания. Затворът на нещастието се е превърнал в Сат, Чит, Ананда – Абсолютно Битие, Абсолютно Познание, Абсолютно Блаженство – а постигането на това е целта на философията на Адвайта.

~~~~~~~~~~

(1) Ведите са разделени основно на две части – Карма-канда и Джнана-канда – раздела на работата и раздела на познанието. На Карма-канда принадлежат химните и ритуалите от Брахманите. Онези книги, които разглеждат духовните проблеми независимо от ритуалите, се наричат Упанишади. Упанишадите принадлежат на Джнана-канда, или раздела на познанието. Не би могло да се каже, че Упанишадите са създадени като отделен от Ведите раздел. Някои от тях са разпръснати сред ритуалите, и има най-малко една от тях в Самхита - раздела с химните. Понякога терминът “Упанишади” се използва за книги, които не са включени във Ведите – например Бхагавад Гита, но като правило е употребяван за философските трактати, разпръснати из Ведите. Тези трактати са били събрани, и са наречени Веданта. (бел.авт.)

(2) Шрути – терминът означава “това, което е чуто” и заедно с цялата ведическа литература, е прилаган спрямо Упанишадите. (б.а.)

(3) Казва се, че Упанишадите са сто и осем на брой. Годините на тяхното създаване не могат да бъдат установени със сигурност. Сигурно е само едно – че те са по-стари от будисткото движение. Въпреки че някои от второстепенните Упанишади съдържат загатвания, свидетелстващи за по-късна епоха, това все още не доказва по-късното създаване на определен трактат, тъй като със санскритската литература често се случва същността на една книга с много древна дата да получи образно казано, едно облекло от по-късни елементи в ръцете на вярващи, желаещи да възвеличат своите вярвания. (бел.авт.) 

(4) Санкхя на Капила, Йога на Патанджали, Вайшешика на Канада, Няя на Гаутама, Пурва Мимамса на Джаймини и Веданта или Уттара Мимамса на Вяса са шестте системи на ортодоксалната индуистка философия.

(5) Сутра - букв. “въже”; означава книга с правила на дадена религиозна общност.

(6) Коментарите са от различен тип, като например Бхашя, Тика, Типпани, Чурни и т.н.; всички освен Бхашя са обяснения на текста или на трудните думи в текста. Бхашя не е точно коментар, а осветляването на една философска система чрез текстове, чийто предмет е не обяснението думите, а изразяването на тази философия.

Имало е различни коментари върху Веданта. Нейните доктрини са намерили своя краен израз във философските афоризми на Вяса. Този трактат, наречен Уттара Мимамса е общоприетият авторитет на ведантизма – нещо повече, той е най-авторитетното изложение на индуистките писания. Дори най-антагонистичните секти са били принудени да заемат текстовете на Вяса и да ги хармонизират със собствената си философия. Още в най-древни времена коментаторите на философията на Веданта се обособили в трите широко известни направления на дуалистите, квалифицираните недуалисти и недуалистите. Техните древни тълкувания са може би изгубени; но те са били възкресени в ново време от пост-будистките коментатори – Шанкара, Рамануджа и Мадхва. Шанкара възродил недуалистичната философия, Рамануджа – философията на недуализма с качества на древния тълкувател Бодхагая, а Мадхва – дуалистичната. В Индия сектите се различават главно по това на кое от тези три направления принадлежат; различието в ритуалите е незначително, тъй като базата на тяхната религия и философия е една и съща. (бел. авт.) 

(7) За същото понятие, за което в английския език се използва думата “сътворение”, в санскритския се употребява дума, която означава буквално “обективизирам”, тъй като няма нито една секта в Индия, която да вярва в сътворението така, както то е разглеждано на Запад – т.е. като нещо, идващо от нищо. Това което ние имаме в предвид под сътворение, е обективизирането или проявяването на онова, което вече съществува. (бел. авт.)

(8)  Според идеите на Санкхя, която е в основата на цялата индуистка космогония, в началото на сътворението биват създадени фините форми, като процеса протича от финото към все по-грубото; цялото творение може да бъде подразделено на двадесет и четири основни елемента или категории.

Пракрити –  това е Изначалната природа; термин използван в Санкхя философията, който означава същото като Майа. Това е силата на Брахман, използвана от Него за да създава, съхранява и разрушава. Пракрити е един от двадесет и четирите космически принципа на Санкхя, останалите от които са:

- Петте елемента – по реда на тяхната еволюция от Брахман – акаша, пространство или етер; ваю, въздух; агни, огън; ап, вода; притхиви, земя. Тези фини елементи се комбинират, за да създадат грубите елементи. Петте груби елемента съставляват цялата физическа вселена. Характеристиката на всеки от тях е съответно: акаша – звук, ваю – допир, огън – видимост, ап – вкус, притхиви – аромат. Всеки груб елемент включва своята собствена характеристика плюс онази на всеки предхождащ го (т.е. ваю, или въздухът притежава характеристиките на допир и звук; агни - на видимост, допир, звук; ап - на вкус, видимост, допир и звук; притхиви - на аромат, вкус, видимост, допир и на звук);

- Петте прани (жизнени енергии) – прана, апана, вяна, удана и самана. Прана се проявява като движение, гравитация, магнетизъм, жизненият принцип, който поддържа физическия живот, мислената сила и физическите дейности; Петте модификации на прана са свързани с телесните функции: прана е жизнената сила, която се движи нагоре и има за свое седалище върха на носа; апана се движи надолу под пъпа има за свое седалище отделителните органи; вяна се движи във всички посоки и прониква цялото тяло; удана помага на финото тяло да напусне грубото в момента на смъртта и има за свой център гърлото; самана асимилира храната и питиетата и центърът й е средата на тялото;

- Петте сетивни органа (слух, осезание, зрение, вкус, обоняние);

- Петте органа на действие (ръце, крака, език, отделителни органи и възпроизводителни органи);

- Умът (манас) – Функцията на вътрешния орган, която разглежда предимствата и недостатъците на попадналия в нейното поле на действие обект;

- Интелектът (буддхи) – Интелектуалната функция на вътрешния орган, която взема решения;

- Егото (ахамкара) – Онази част от вътрешния орган, която функционира като съзнание за аз-а;

(9) Индивидуалният ум Манас е проявление на Космическия Ум Махат. В началото на един цикъл всички индивидуални умове, които дотогава са съществували като причини в непроявено състояние, еволюират от Махат, който също първоначално е еволюирал от непроявеното състояние Авякта. В края на всеки цикъл индивидуалните умове се разтварят или инволюират обратно в Махат, където се запазват под формата на причини до началото на следващия цикъл на творението. Буддхи е реактивното състояние на ума или неговата разграничителна способност. 

(10) Веданта и Санкхя се противопоставят една на друга в много малка степен. Абсолютът на Веданта се е развил от Пуруша на Санкхя 

(11) Т.е. резултатите или плодовете от миналите действия.