Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2013 13:55 - Има само светлина, всичко останало е илюзия.
Автор: netsky Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4087 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 04.07.2013 14:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Разговори с Шри Нисаргадатта Махарадж


Питащ: Махарадж, Вие седите пред мен и аз седя тук във вашите нозе. Какво е основното различие между нас?
Махарадж: Няма никакво основно различие.

П: Все пак трябва да има някакво различие, доколкото аз съм дошъл при Вас, а не Вие при мен.
М: Понеже Вие си въобразявате различия, ходите тук и там да търсите „велики“  хора.

П: Вие също сте велика личност. Вие претендирате, че знаете истинното, докато аз не претендирам.
М: Някой да Ви е казвал, че Вие не знаете и следователно сте по-низш? Нека тези, които измислят тези различия да ги докажат. Аз не претендирам да знам това, което Вие не знаете. Всъщност аз знам много по-малко от Вас.

П: Вашите думи са мъдри, Вашето поведение е благородно, Вашата милост е всесилна.
М: Не знам нищо за всичко това и не виждам разлика между мене и Вас. Моят живот е поредица от събития, както и Вашият. Само не съм привързан и виждам преминаващото шоу като шоу, докато Вие се залепвате за нещата и се движите заедно с тях.

П: Какво Ви направи толкова безпристрастен?
М: Нищо особено. Просто се случи така, че се доверих на моя Гуру. Той ми каза, че аз не съм нищо друго освен сам себе си и аз му повярвах. Доверявайки му се, аз се държах в съответствие и престанах да се грижа за това, което не е мен и не е мое.

П: Как имахте щастието да се доверите така пълно на вашия учител, докато нашето доверие е толкова оскъдно и само на думи?
М: Кой може да каже? Просто така се случи. Нещата се случват без особена причина и смисъл, в края на краищата какво значение има кой кой е? Вашето високо мнение за мен си е само Ваше мнение. В някой момент може да го промените. Защо придавате такава важност на мненията, дори и да са ваши собствени?

П: Все пак Вие сте различен. Вашият ум пребивава в покой и щастие. И около Вас се случват чудеса.
М: Не зная нищо за чудеса и се съмнявам, че природата допуска изключения от нейните закони, освен ако не приемем, че всичко е едно чудо. Според мен няма такива неща. Има съзнание, в което всичко се случва. Това е съвсем очевидно и всеки може да усети това в своя опит. Просто не сте погледнали достатъчни внимателно. Погледнете добре и ще видите това, което и аз виждам.

П: Какво виждате?
М: Виждам това което и Вие бихте видели, стига да нямахте неправилна фокусировка на вниманието. Вие не отделяте внимание на себе си. Вашият ум винаги е с нещата, хората, идеите, никога при себе си. Преместете фокуса върху себе си и ще осъзнаете своето собствено съществуване. Вижте как работи, погледнете мотивите и резултатите от действията ви. Изучете затвора, който сте изградили около себе си поради невежество. Като узнаете това което не сте, ще отидете към познаването на Вашето истинско Себе. Обратният път към себе си преминава през отказ и отхвърляне. Едно е сигурно: реалността не е въображаема, тя не е продукт на ума. Дори чувството „аз съм“ не е постоянно, макар че е полезна отправна точка; то показва къде да се търси, но не и какво да се търси. Просто се вгледайте добре в него. Когато се убедите, че не може да кажете нищо определено за себе си с изключение на „аз съм“ и че нищо, което може да указва Вас, не може да бъде самият Вас, тогава необходимостта от „аз съм“ отпада — Вие оставяте всички намерения да определяте себе си. Всичко, от което се нуждаете, е да се отървете от склонността да определяте себе си. Всички определения се отнасят само до Вашето тяло и неговите проявления. Когато това вманиачаване в тялото си отиде, Вие ще се установите в своето естествено състояние, спонтанно и безусилно. Единствената разлика между нас е, че аз съм осъзнат за своето естествено състояние, докато Вие сте объркан. Също както златото в украшението няма никакво преимущество пред златния прах, само умът може да измисли тези различия, така ние сме едно — различни сме само като проявление. Можете да постигнете това чрез искрено търсене, запитване, ежедневно и ежечасно, като посветите целият си живот на това изследване и разкриване.

~~~~~~~~~~

Питащ: Имам чувството, че моето духовно развитие не зависи от мен. Разработвайки планове и опитвайки се да бъдат осъществени, човек до никъде не достига. Аз просто бягам в кръг около себе си. Когато Бог реши, че плодът е узрял, Той ще го откъсне и ще го изяде. Ако плодът Му се струва зелен, той ще остане да виси на дървото на света, докато един ден узрее.
Махарадж: Вие мислите ли, че Бог знае за Вас? Той дори не знае за света.

П: Вашият Бог е различен. Моят е различен. Моят е милосърден. Той страда заедно с нас.
М: Вие Го молите да спаси един, докато хиляди умират. И ако всички спрат да умират, няма да остане свободно място на земята.

П: Аз не се страхувам от смъртта. Моята грижа е скръбта и страданието. Моят Бог е един обикновен и твърде безпомощен Бог. Той няма силата да ни застави да бъдем мъдри. Той единствено може да стои и да чака.
М: Ако Вие и Вашият Бог и двамата сте безпомощни, това не означава ли, че светът е случаен? И ако той е такъв, единственото нещо, което можете да направите е да отидете отвъд него.

Питащ: Без божествената сила нищо не може да бъде направено. Дори Вие не бихте седели тук и говорили на нас без Него.
Махарадж: Всичко е Негово дело, няма съмнение. Но какво ме касае това, след като аз не желая нищо? Какво може Бог да ми даде или да ми отнеме? Това, което е мое, е мое и е било мое, дори когато Богът го е нямало. Естествено това е едно много малко нещо, едно зрънце, чувството „Аз съм“, фактът на битието. Това е моето (собствено) място, никой не ми го е дал. Земята е моя. Това, което расте върху нея е на Бог.

П: Бог давал ли ви е земята под аренда?
М: Бог е моя предан и е направил всичко това за мен.

П: Няма никакъв Бог отделно от вас?
М: Как така? „Аз съм“ е корена, Бог е дървото. Кой съм аз та ми се кланяте и заради какво?

П: Вие сте предания или обекта на преданост?
М: Нито едното, нито другото. Аз съм самата преданост.

П: В света няма достатъчно преданост.
М: Вие все се грижите да усъвършенствате света. Наистина ли вярвате, че света чака вие да го спасите?

П: Не зная какво точно мога да направя за света. Всичко, което мога да направя, е да опитам. Има ли нещо друго, което бихте желали да направя?
М: Без Вас има ли го този свят? Вие знаете всичко за света, но за себе си нищо не знаете. Вие самият сте инструмента на вашата работа, Вие нямате други инструменти. Защо не се погрижите за инструмента, преди да мислите за работата?

П: Аз мога да почакам, но светът не може.
М: Отлагайки самоизследването, Вие заставяте света да чака.

П: Да чака за какво?
М: За някой, който да го спаси.

П: Бог е задвижил света, Бог ще го спаси.
М: Какво говорите! Нима Бог е идвал при Вас и Ви е казал, че света е Негово творение и грижа, а не ваша?

П: Защо това трябва да е моя единствена грижа?
М: Помислете. Светът, в който живеете, кой още знае за него?

П: Вие знаете. Всеки знае.
М: Някой от друг свят идвал ли е при вас, за да заяви това? Аз и всеки един се появяваме и изчезваме във вашия свят. Ние всички сме във Вашето благоволение.

П: Всичко не може да е толкова лошо! Аз съществувам във вашия свят както и вие в моя.
М: У вас няма нищо, което да потвърждава моя свят. Вие сте напълно опаковани (омотани) в света, който сте си направили.

П: Разбирам. Напълно, но безпомощно?
М: В затвора на вашия свят се появява някой, който Ви казва, че светът на болезнените противоречия, който сам сте създали, не се явява непрекъснат нито дълговечен и се основава на едно неразбиране. Той ви умолява да го напуснете по същия начин, по който сте влезли в него. Вие сте попаднали в него като сте забравили какво сте и ще го напуснете, когато узнаете своето истинско Себе.

П: И с какво това ще повлияе на света?
М: Когато сте свободен от света, Вие може да направите нещо за него. Докато сте затворник в него, Вие сте безпомощен да го променяте. Тъкмо обратното – каквото и да правите само ще утежни ситуацията.

П: Праведността ще ме направи свободен.
М: Праведността несъмнено ще направи Вас и вашия свят удобно, дори щастливо място. Но каква полза от това? Няма истинност във Вашия свят. Той не е дълговечен.

П: Бог ще ми помогне.
М: За да Ви помогне Бог, Той трябва да знае за вашето съществуване. Но Вие и вашият свят сте подобни на сън. В съня си Вие може да страдате ужасно. Никой не знае за Вас и никой не може да Ви помогне.

П: Нима всички мои въпроси, моето търсене и обучение са безполезни?
М: Те не са нищо повече от мърдания на човек, уморен от спане. Те не са причина за събуждане, но са първи признаци. Но, Вие не сте длъжен да задавате празни въпроси, на които вече знаете отговорите.

П: Как да получа истински отговор?
М: Като задавате истински въпрос — не вербално, а като проявявате смелост да живеете според неговата светлина. Човек, който на драго сърце би умрял за истината, ще я получи.

~~~~~~~~~~

Питащ: Необходимо ли е да бъдем личности преди да реализираме своята истинска природа? Нима егото няма ценност?
Махарадж: Личността не е от голяма полза. Тя е дълбоко въвлечена в своите собствени афери и е напълно невежа относно своето истинно битие. Докато съзнанието-свидетел не започне да влияе върху личността и последната не стане обект на наблюдение вместо субект, реализацията не е възможна. Именно свидетелят е този, който прави реализацията желана и достижима.

П: Значи идва момент в живота на личността, когато тя става свидетеля.
М: О, не. Личността сама не може да стане свидетеля. Това е все едно да очакваш студена свещ да се самозапали с течение на времето. Личността може вечно да остане в тъмнината на невежеството си, докато пламъкът на осъзнаването не я докосне.

П: Кой запалва свещта?
М: Гуру. Неговите думи, неговото присъствие. В Индия това много често се върши от мантрата. Веднъж запалена, свещта се поглъща от пламъка.

П: Защо мантрата е толкова ефективна?
М: Постоянното повтаряне на мантрата е нещо, което личността не би направила заради себе си. Ползата не е за личността. Също както свещта не би нараснала при горене на пламъка.

П: Може ли личността да осъзнае себе си?
М: Да, понякога това може да се случи като резултат от големи страдания. Гуру може да ви избави от безкрайната болка. Такава е неговата благосклонност. Дори да не сполучите да откриете външен Гуру, винаги го има садгуру, вътрешният Гуру, който направлява и помага отвътре. Думите „външен“  и „вътрешен“  се отнасят към тялото, в действителност всичко е едно, външното е проекция на вътрешното. Осъзнаването като че ли идва от едно по-висше измерение.

П: Каква е разликата преди да се запали искрата и след това?
М: Преди да се запали искрата не е имало свидетел, който да регистрира разликата. Личността може да съзнава, но не и да осъзнава това, което съзнава. Тя напълно се отъждествява с това което мисли, чувства и възприема (преживява). Тъмнината вътре в нея е нейно собствено творение. Когато тъмнината се постави под въпрос, тя изчезва. Желанието да се постави под съмнение се насажда от Гуру. С други думи разликата между личността и свидетеля е като това да не знаеш и да знаеш себе си. Видимият в съзнанието свят има природата на съзнанието, когато има хармония (саттва), но когато активността (раджас) и инертността (тамас) се появят, те изкривяват и замъгляват, и вие виждате фалшивото като истинско.

П: Какво трябва да прави личността, за да се приготви за идването на Гуру?
М: Само желанието да бъдеш готов, означава, че Гуру е дошъл и пламъкът е запален. Това може да бъде случайно подхвърлена дума или страница от книга. Милостта на Гуру действа тайнствено.

П: Няма ли такова нещо като самоподготовка? Ние сме слушали толкова много за йога садхана?
М: Не е личността тази, която практикува садханата. Личността се безпокои и съпротивлява до самия край. Свидетелят е този, който въздейства върху личността, върху господството на нейните илюзии, минало, настояще и бъдеще.

П: Как да знаем, че това което казвате е истина? Даже ако е цялостно и лишено от вътрешни противоречия, как ние можем да знаем, че това не е продукт на богато въображение подхранвано и обогатявано чрез постоянно повтаряне?
М: Доказателството на истината е нейното въздействие върху слушателя.

П: Думите могат да имат много мощен ефект. Слушайки или повтаряйки думи някой може да изпада в различни видове транс. Преживяванията на слушащия могат да бъдат провокирани и поради това не могат да се считат за доказателство.
М: Не е необходимо ефектът непременно да бъде преживяване. Той може да бъде промяна в характера, в мотивацията, в отношението към хората или към себе си. Трансовете и виденията под въздействието на думи, наркотици или други чувствени и ментални средства са временни и неубедителни. Истината, за която се говори тук, е недвижима и вечна. А доказателството за нея е в слушателя, в дълбоките и трайни промени в цялото му същество. Това не е нещо, в което да се съмняваш, освен ако не се съмняваш в собственото си съществуване, което е немислимо. Когато моят опит стане също и ваш опит, какво по-добро доказателство ще желаете?

П: Преживяващият се явява доказателство за преживяванията.
М: Така е, но на преживяващият не са нужни доказателства. „Аз съм и аз знам, че съм“. Вие не можете да ми поискате по-убедителни доказателства.

П: Може ли да има истинско знание за нещата?
М: В относителен план – да. В абсолютен – не съществуват никакви предмети (неща). Да знаеш, че няма нищо – това е истинско знание.

П: Каква е връзката между относителното и абсолютното?
М: Те са идентични.

П: В какъв смисъл са идентични?
М: Когато всички думи са изговорени остава тишината. Когато относителното приключи, остава абсолютното. Тишината преди да бъдат казани думите различна ли е от тишината, която идва след това? Тишината е една и без нея словото никога не би се чуло. Тя винаги е там – на заден план. Отместете вниманието си от словото към тишината и ще я чуете. Умът копнее за преживявания, а спомена за тях възприема като знание. Джняни е отвъд всички преживявания и неговата памет е свободна от миналото. Той е съвършено необвързан с нищо конкретно. Но умът копнее за формулировки и определения, и по всяко време се стреми да затвори реалността във вербална форма. Той иска да има концепция за всичко, защото без концепции няма ум. Реалността е сама, но умът не може да съществува сам и затова се занимава с нереалното. И единственото, на което той е способен, е да открие нереалното като нереално.

~~~~~~~~~~

Питащ: Бог – това личност ли е?
Махарадж: Докато Вие считате себе си за личност, Той също е личност.
Когато Вие станете всичко, Той също става всичко.

П: Мога ли да променя фактите, като изменя своето отношение към тях?
M: Отношението също е факт. Вземете например гнева. Аз мога да изпадна в ярост, и да се мятам нагоре-надолу из стаята. В същото време аз знам кой съм – един център на мъдрост и любов, един атом на чистото битие. Всичко утихва и умът потъва в тишината.

П: Даже вие понякога се сърдите.
М: На кого да се сърдя и за какво? Гневът се появява и се разтваря като си припомня своето истинско себе. Всичко това е една игра на гуните (качествата на космичната материя). Когато се отъждествявам с тях, аз съм техен роб. Когато стоя отстрани, аз съм им господар.

П: Може ли да влияете на света чрез вашето отношение? Като отделяте себе си от света вие губите всякаква възможност да му помогнете.
М: Как така? Всичко е самият аз – нима не мога да помогна на себе си? Аз не отъждествявам себе си с когото и да било в частност, доколкото аз съм всичко – и частното и универсалното.

П: А вие можете ли тогава да помогнете на мен, конкретния човек?
М: Аз винаги ви помагам – отвътре. Моето себе и вашето себе – те са едно. Аз зная това, но не и вие. В това е цялата разлика и тя не е дълговечна.

П: А как вие помагате на целия свят?
М: Ганди е мъртъв, но неговият ум изпълва земята. Мисълта на един джняни пронизва човечеството и непрекъснато работи в името на доброто. Без да има автор, извирайки отвътре, тя е по-могъща и неотразима. По този начин, усъвършенствайки света – вътрешното направлява и благославя външното. Когато един джняни умира, него повече го няма в смисълът в който няма река, когато тя се слее с морето – имената и формите вече не съществуват, но водата остава и се превръща в океан. Когато джняни се съединява със вселенския ум, цялата му святост и мъдрост става достояние на човечеството и възвисява всяко човешко същество.

Питащ: Какво е аскетизъм?
Махарадж: Ако вие веднъж сте изпитали нещо, да не се връщате отново към него – това е аскетизъм. Да се въздържате от излишното – това е аскетизъм. Да не предвкусвате удоволствие или болка – това е аскетизъм. Да държите нещата под контрол през цялото време – това е аскетизъм. Желанието само по себе си не е нещо лошо. То е самия живот, подбудата да усъвършенстваш знанието и опита.

Изборът, който сте направили е неправилен. Да си въобразите, че някакви дребни неща – храна, секс, власт, слава – могат да ви направят щастлив, – означава да лъжете себе си. Само нещо обширно и дълбоко, каквото е Вашето истинско Себе, може да ви направи истински и завинаги щастлив.

~~~~~~~~~~

Питащ: Аз съм осиновено дете. Не зная моя роден баща. Моята майка умряла, когато съм се родил. Моят втори баща по молба на втора ми майка, която е бездетна, ме е приел – почти по случайност. Той е обикновен човек – шофьор и собственик на камион. Майка ми се грижи за къщата. На 24 години съм. През последните две и половина години пътувам, загубил покой в едно непрестанно търсене. Искам да живея един добър живот, един свят живот. Какво трябва да направя?
Махарадж: Идете вкъщи грижете се за бизнеса на баща ви, грижете се за своите родители, когато остареят. Оженете се за момичето, което ви чака. Бъдете предан, бъдете обикновен и скромен. Скрийте своята добродетел и живейте спокойно. Петте чувства и трите качества (гуни) са вашите осем стъпки в Йога, а „Аз съм“ е Великото Напомняне (маха-мантрата). От тях може да научите всичко, което имате нужда да знаете. Бъдете внимателен и не прекъсвайте самоизследването. Това е всичко.

П: Ако обикновеният живот освобождава, защо всички не са свободни?
М: Всички са в процес на освобождение. Не е важно какъв живот живееш, важно е как го живееш. Идеята за освобождение е в най-висша степен важна. Дори просто да знаеш, че съществува такава възможност – това вече напълно променя светогледа. Това действа като горяща клечка в купчина стърготини. Всички велики учители не са нищо повече. Искра истина може да изпепели планина от лъжи. Обратното също е вярно; слънцето на истината остава скрито зад облака на себеотъждествяването с тялото.

П: Такова разпръскване на добрите вести за просветлението изглежда много ценно.
М: Самото слушане за просветлението е едно обещание. Самата среща с Гуру е увереността в освобождението. Съвършенството дарява живот и твори.

П: Реализираният винаги ли си мисли „Аз съм реализиран“? Той удивлява ли се, когато хората го почитат? Нима той не счита себе си за обикновено човешко същество?
М: Нито обикновено, нито необикновено. Просто е необикновено осъзнат и любящ. Той гледа на себе си без да се отдава на самоопределения и самоотъждествяване. Той не познава себе си като нещо отделно от света. Той е света. Напълно избавен от себе си, той е като един много богат човек, който винаги раздава своето богатство. Не е богат, защото няма никаква собственост; но не е и беден, защото всичко щедро и с радост раздава. Реализираният просто няма его, той е загубил способността да се идентифицира с каквото и да било. Без положение, отвъд пространството и времето, отвъд света. Отвъд думите и мислите, той е.

П: Да, това е една дълбока тайна за мен. А аз съм един обикновен човек.
М: Вие сте този който е дълбок, сложен, загадъчен и труден за разбиране. Аз съм самата простота в сравнение с Вас. Аз съм това което е – без каквото и да било разделение на външно и вътрешно, ти и аз, добро и зло. Това, което светът е – аз съм. Това, което аз съм – светът е.

П: Как се е получило така, всеки да си създава свой собствен свят?
М: Когато няколко души спят всеки сънува своя собствен сън. Само при събуждането възниква въпросът за многото различни сънища и изчезва, когато се разбере, че всичко това са само сънища, т.е. нещо нереално.

П: Даже сънищата имат някаква основа (достоверност).
М: Само в паметта. Дори тогава, когато нещо се припомня, това е още един сън. Паметта за нещо лъжовно може само да породи още нещо лъжовно. Няма нищо лошо в паметта като такава. Лъжовното е в нейното съдържание. Помнете фактите, забравете мненията.

П: Фактът какво е?
М: Възприетото при чисто осъзнаване, неповлияно от желанието.

~~~~~~~~~~

Питащ: Може ли да Ви помолим да ни разкажете как сте достигнали реализация?
Махарадж: При мен това се случи някак много лесно. Преди да умре, моят Гуру ми каза: „Повярвай ми, ти си Висшата Реалност. Не се съмнявай в думите ми, не се съмнявай в себе си. Казвам ти самата истина – действай в съответствие с нея.“ Не можех да забравя неговите думи и помнейки ги, аз се реализирах.

П: Но какво в действителност правехте?
М: Нищо особено. Живеех си живота, въртях търговия, грижих се за семейството си и всеки свободен момент прекарвах припомняйки си думите на моя Гуру. Той умря скоро след това и аз останах само със спомените, на които да се опра. Това беше достатъчно.

П: Това трябва да е била милостта и силата на вашия Гуру.
М: Неговите думи бяха истинни и така те се сбъднаха. Истинните слова винаги се осъществяват. Моят Гуру не направи нищо; неговите думи подействаха, защото бяха истинни. Всичко, което правех извираше отвътре – непоискано, неочаквано.

П: Гуруто е задействал процес, без да взима каквото и да било участие в него.
М: Наречете го както щете. Нещата се случват така както се случват – кой може да каже как и защо? Не съм правил нищо преднамерено. Всичко дойде от само себе си – жаждата да се отпусна и да се отдам на себе си, да бъда сам, да влезна навътре, у дома.

П: И не сте полагали каквито и да било усилия?
М: Никакви. Вярвате или не, аз дори не бях загрижен да се реализирам. Той само ми бе казал, че аз съм Висшето и тогава умря. Аз просто не можех да не му повярвам. Останалото се случи от само себе се. Откривах, че се променям – това беше всичко. Всъщност, бях удивен. Но жаждата да изпитам истинността на неговите думи възкръсна в мен. Бях толкова сигурен, че не е възможно той да ме лъже и почувствах, че или трябва да реализирам истинското значение на думите му или да умра. Бях настроен доста решително, но не знаех какво да правя. Прекарвах часове мислейки за него и неговата увереност, без да споря, а само да си припомням това, което ми е казал.

П: Какво се случи с вас тогава? Как разбрахте, че вие сте Висшето?
М: Никой не е идвал да ми го съобщи. Нито съм си го казвал на себе си. Всъщност, това беше само в началото, когато полагах усилия да премина през някои странни преживявания; виждах светлини, чувах гласове, срещах богове и богини и разговарях с тях. Веднъж Гуру ми каза: „Повярвай ми, ти си Висшата Реалност.“, аз престанах да имам видения и да изпадам в трансове, станах много тих, спокоен и обикновен. Открих себе си желаейки и знаейки все по-малко и по-малко, накрая с пълно удивление можех да кажа: „Не знам нищо и не искам нищо“.

П: Бяхте ли свободен от желание и знание или въплътихте джняни според образа, даден Ви от вашият Гуру?
М: Не ми е даван образ, нито пък имах свой собствен. Моят Гуру никога не ми е казвал какво да очаквам.

П: С Вас може да се случат още много неща. Вие в края на своето пътуване ли сте?
М: Никога не е имало пътуване. Аз съм такъв, какъвто винаги съм бил.

П: Какво е Висшата Реалност, която сте считали да достигнете?
М: Моите илюзии бяха разбити. Бях привикнал да си създавам един свят и да го населявам – повече това не го правя.

П: Къде живеете тогава?
М: В пустотата отвъд битието и небитието, отвъд съзнанието. Тази пустота е всъщност пълнота; не ме съжалявайте. Аз съм като човек който казва: „Свършил съм своята работа, няма какво повече да се върши.“

П: Можете ли да определите точната дата на Вашата реализация. Какво специално се е случи с Вас на тази дата? Какво стана?
М: Умът престана да произвежда събития. Древното и безспирно търсене приключи – не исках нищо, не очаквах нищо – не приемах нищо за свое собствено. Не остана никакво „аз“, което да се стреми към нещо. Дори голото „аз съм“ заглъхна. По-рано бях сигурен за толкова много неща, сега нищо не ми се струва окончателно. Но чувствам, че чрез това не знаене нищо не съм изгубил, защото цялото мое знаене беше една лъжа. Моето не знаене беше самото познание на факта, че цялото това знаене е невежество, че „Аз не знам“ е единственото истинно изявление, което умът може да направи. Вземете идеята „Аз съм роден“. Вие може да я считате за истинна, но тя не е. Вие никога не сте се раждали и никога няма да умрете. Идеята е тази, която е родена и ще трябва да умре, не вие. Като се отъждествявате с нея, вие ставате смъртен. Точно както в киното всичко е светлина, така и съзнанието става огромния свят. Гледайте внимателно и ще видите, че всички имена и форми не са нищо освен възбудени вълни в океана на съзнанието, че само за съзнанието можем да кажем че съществува, не за неговите трансформации.
В необятността на съзнанието се появява светлина, една дребна точка, която се движи бързо и чертае форми, мисли, чувства, концепции и идеи, като писалка, която пише върху хартия. А мастилото, което остава като следа – това е паметта. Вие сте тази мъничка точка и чрез вашите движения (вълнения) светът се пресъздава отново и отново. Когато спрете да се движите (вълнувате) няма да има свят. Погледнете навътре и ще откриете, че светещата точка е отражение на необятността на светлината в тялото във вид на чувството „аз съм“. Има само светлина, всичко останало е илюзия.


oom.hit.bg/IamThat/IamThat-BG1.html






Гласувай:
9



1. pristan - Докато четох -
21.08.2013 21:34
и смях, и сълзи!...
Тези беседи са благословия!
цитирай
2. netsky - :)
31.08.2013 22:39
Много радват
цитирай
3. tribalizm - Още преводи
22.07.2014 02:09
В бележките на страницата

http://www.facebook.com/NisargadattaMaharajBulgarian
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: netsky
Категория: Лични дневници
Прочетен: 316395
Постинги: 101
Коментари: 286
Гласове: 10640