Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2013 17:13 - За трите основни фази на индуистката мисъл
Автор: netsky Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1709 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 22.11.2017 16:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Дуализъм, квалифициран недуализъм и адвайта.


Текстът публикуван по-долу е извадка от книгата "Джнана Йога" на Свами Вивекананда.
Книгата е достъпна за четене в този чудесно направен и много полезен сайт за Веданта:
  http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/
Там могат да бъдат открити и други книги и лекции от Свами Вивекананда и Шри Рамакришна преведени на български език.
~~~~~

"Атман" - 14 глава

Много от вас са чели знаменитата книга на Макс Мюлер “Три лекции върху философията на Веданта”, други може би са чели на немски книгата на Проф. Дюсен върху същата философия. От онова което се пише и изучава на Запад за религиозната мисъл на Индия, бива представена предимно една от школите на индуистката мисъл, наречена Адвайтизъм, или монистическата страна на индуистката религия; и понякога се смята, че всички учения на Ведите се състоят от тази философска система. Съществуват обаче различни фази на индуистката мисъл; и може би тази недуалистична форма е застъпена в много по-малка степен в сравнение с другите фази. От най-древни времена са съществували многобройни секти на мисълта в Индия и тъй като там никога не е съществувала някаква формулирана и всепризната църква, нито някакво тяло от хора определящо доктрините, в които трябва да вярва всяка школа - хората са били много свободни да избират своята собствена форма на вярване, да създават свои философии и да установяват свои секти. Затова откриваме, че от най-дълбока древност Индия е била пълна с религиозни секти. В настоящето имаме стотици от тях и всяка година възникват по няколко нови. Изглежда, че религиозната активност на тази нация е просто неизчерпаема.

 

Сред тези разнообразни вярвания, на първо място могат да бъдат направени две разграничения, ортодоксални и неортодоксални. Тези които вярват в индуистките писания – Ведите, като вечните откровения на истината - са ортодоксалните вярващи, а онези които се основават на други авторитети и отхвърлят Ведите, са неортодоксалните. Главните неортодоксални съвременни индуистки секти са джайнистите и будистите. Сред ортодоксалните някои заявяват, че писанията са много по-висш авторитет от разума; други от своя страна казват, че само онази част от писанията трябва да бъде приемана, която е рационална, а останалата трябва да бъде отхвърляна.

 

От трите ортодоксални подразделения – това на Санкхя, Няя и на Мимамса – първите две, въпреки че са съществували като философски школи, не са успели да формират някаква секта. Школата която днес действително обхваща цяла Индия е тази на късните мимамсаци или ведантините. Тяхната философия се нарича ведантизъм. Въпреки че всички школи на индуистката философия започват от Веданта или Упанишадите, монистите специално са приели това име, тъй като са искали да базират цялата си теология и философия единствено на Веданта и на нищо друго. С течение на времето Веданта е надделяла и всички разнообразни секти, които днес съществуват в Индия могат да бъдат отнесени към едно или друго от нейните подразделения. Въпреки това, тези школи не са единодушни в своите разбирания.

 

Откриваме, че има три главни различия между ведантините. В едно отношение всички те са единодушни и то е, че вярват в Бог. Всички ведантини вярват също, че Ведите са били слово на откровение от Бог, но не по същия начин, по който това правят християните и мохамеданите, а в един много особен смисъл. Тяхната идея е, че Ведите са изражение на познанието за Бог и тъй като Бог е вечен, Неговото познание е винаги с него - затова Ведите са вечни. Съществува и едно друго общо вярване: че творението е на цикли, че цялата вселена се появява и изчезва; че тя се обективизира и става все по-груба и по-груба, а в края на един неизчислим период от време започва да става все по-фина и по-фина, след което се разтваря, стихва и достига до период на покой. После отново започва да се появява и преминава през същия процес. Ведантините постулират съществуването на материал наречен Акаша, който представлява нещо подобно на етера на днешните учени, както и наличието на сила наречена Прана. За тази Прана те заявяват, че от нейните вибрации е създадена вселената. Когато един цикъл достигне до края си, цялото това проявление на природата става все по-фино и по-фино и се разлага до Акаша, която не може да бъде видяна или почувствана, но все пак всичко бива създадено от нея. Всички сили, които виждаме в природата - като гравитацията, привличането, отблъскването или мисълта, чувствата и нервните движения – всички многообразни сили се разлагат до тази Прана и тогава нейните вибрации спират. Тя остава в това състояние до началото на следващия цикъл. Когато настъпи той, Прана започва да вибрира, нейните вибрации започват да действат върху Акаша и така всички форми биват “изхвърлени” навън в правилна последователност.

 

Първата школа за която ще говоря, е наречена дуализъм. Дуалистите вярват, че Бог, който е създател на вселената и неин господар, е вечно отделен от природата, вечно отделен от човешката душа. Бог е вечен; природата е вечна; такива са и всички души. Душите и природата стават проявени и се променят, но Бог остава неизменен. Освен това, според дуалистите Бог е личностен - в смисъл, че притежава качества, а не че има тяло. Той има човешки атрибути; Той е милостив, справедлив, силен, всемогъщ, човек може да се обърне към Него, да Му се моли, Той може да бъде обичан и в замяна обича и така нататък. С една дума, Той е човешки Бог, само че безкрайно по-велик от човек; не притежава нито едно от лошите качества, които хората имат. “Той е съкровищница от безкрайно количество блажени качества” – това е дефиницията на дуалистите. Бог не може да твори без материали, и природата е материалът, от който Той създава цялата вселена. Има и някои не-ведически дуалисти, наречени атомисти, които вярват че природата не е нищо, освен безбройно количество от атоми, а Божията воля, когато действа върху тези атоми, създава. Ведантините отричат тази атомната теория; те казват, че тя е съвършено нелогична. Неделимите и безкрайно малки частици са като геометрични точки без части и размери; но ако нещо без части и размери бъде умножено безброй пъти, то ще остане същото. Нито едно нещо, което няма части не може да създаде друго, което да има; какъвто и да е брой от нули прибавени една към друга, няма да образуват ни едно цяло число. Затова ако тези атоми са такива, че не притежават нито части, нито величина – сътворението на вселената от такива частици би било просто невъзможно. Следователно според ведантическите дуалисти, съществува еднородна и недиференцирана природа, и от нея Бог създава вселената. По-голямата маса от индийците са дуалисти. Обикновено човешката природа не може да схване нещо по-висше. Ние откриваме, че деветдесет процента от населението на земята, което вярва в някаква религия, са дуалисти. Всички религии на Европа и Западна Азия са дуалистични; и трябва да бъдат. Обикновеният човек не може да мисли за нещо, което не е конкретно. За него е естествено да обича да се придържа към онова, което интелектът му може да улови. С други думи, той може да схване по-висшите духовни идеи, само когато ги снижи до своето собствено ниво. Може да улови абстрактните идеи, само когато ги направи конкретни. Това е религията на масите по целия свят. Те вярват в Бог, който е напълно отделен от тях и е като велик крал или всемогъщ монарх. В същото време хората Го правят по-чист от монарсите по земята, придават му всички добри качества и премахват лошите от Него. Сякаш някога е било възможно доброто да съществува без злото; сякаш може да съществува някаква идея за светлината, без идеята за тъмнината!

 

Най-голямата трудност при всички дуалистични теории се състои в следното: как е възможно да съществува справедлив и милостив Бог, хранилище на безкрайно количество от добри качества, когато има толкова много злини по света? Този въпрос е възниквал във всички дуалистични религии, но индусите никога не са изобретили някой подобен на Сатаната, за да отговорят на него. Те единодушно са прехвърлили вината върху човека и за тях е било лесно да на правят това. Защо? Защото, както току-що ви казах, те не са вярвали, че душите са създадени от нищото. В този живот виждаме, че ние можем да моделираме и формираме своето бъдеще; всеки един от нас, всеки ден, се опитва да оформи утрешния ден; утре ще определим съдбата на следващия ден и така нататък. Съвсем логично е това разсъждение да може да бъде приложено и в обратна посока. Ако ние, чрез нашите собствени действия, можем да придаваме форма на собствената си съдба, защо да не приложим същото правило и спрямо миналото? Ако в една безкрайна верига определен брой брънки се повтарят на определени разстояния и ако една от тези групи бъде обяснена, ние можем да обясним и цялата верига. По този начин ако в безкрайното време можем да отрежем една част, да я обясним и разберем, и ако е вярно, че природата е еднородна, същото обяснение би трябвало да може да се приложи и за цялата верига от времето. Ако е истина, че ние сами създаваме собствената си съдба в този кратък отрязък от време и че всичко, както го виждаме сега, трябва да има своя причина – трябва също да бъде истина, че това което сме сега е следствие на цялото ни минало; и следователно, не е необходима друга личност освен самия човек, която да формира съдбата на човечеството. Злините които съществуват в света, не са причинени от някой друг, а от нас самите. Ние сме причинили цялото това зло; и точно както непрестанно виждаме нещастието, което е резултат на лошите постъпки, така можем да видим също, че голяма част от съществуващото нещастие в света е следствие на миналите лоши дела на човека. Затова според тази теория, отговорен е единствено човекът. Няма защо да виним Бог. Той, вечно-милостивият Отец, изобщо няма вина. “Ще пожънем това, което посеем.”

 

Друга характерна за дуализма доктрина е, че всяка душа трябва рано или късно да достигне спасение. Никой не ще бъде пропуснат. Всяка от тях накрая ще излезе отвъд всички превратности, страдания и радости. Къде ще излезе? Една обща идея за индуистките секти е, че всички души трябва да преминат отвъд тази вселена. Нито вселената която ние чувстваме и виждаме, нито някоя въображаема вселена може да бъде правилната и истинската, защото те и двете са смесица между добро и зло. Но според дуалистите, отвъд тази вселена има място пълно само с щастие и добро; и когато това място бъде достигнато, повече няма да има нужда да се раждаме и прераждаме, да живеем и умираме; и тази идея им е много скъпа. Там няма да има повече болести, няма да има смърт. Ще има вечно щастие, душата ще бъде в присъствието на Бог през цялото време и ще се наслаждава на Него навеки. Дуалистите вярват, че всички същества, от най-низшия червей до най-извисените ангели и богове, рано или късно ще достигнат до този свят, където няма да има повече нещастие. Но нашият свят никога няма да свърши; той продължава вечно, въпреки че се движи на вълни. Независимо че се движи на цикли, той никога няма да има край. Броят на душите, които ще бъдат спасени и ще станат съвършени, е безкраен. Някои от тях са в растенията, някои са в низшите животни, някои в хората или в боговете, но всички те, дори най-висшите богове, са несъвършени и са в робство. Какво представлява робството? Необходимостта да се раждаме и необходимостта да умираме. Дори най-висшите богове умират. Какви са тези богове? Те представляват определени състояния, определени служби. Например Индра, кралят на кралете, представлява определен пост; някоя душа която е била много извисена, е отишла да заеме този пост за настоящия цикъл и след края на цикъла ще бъде родена отново като човек слизайки долу на земята, а някой човек който в сегашния цикъл е бил много добър, ще отиде и ще заеме тази длъжност за следващия цикъл. Така е с всички други богове. Те са в действителност определени длъжности, които са били запълвани последователно от милиони, милиони души, които след това са слизали долу и са ставали хора. Онези които вършат добри дела в този живот и помагат на другите, но очакват награда и се надяват да достигнат небето или да получат похвала от своите събратя - когато умрат трябва да пожънат ползите от добрите си дела и така стават тези богове. Но спасението не е това; спасението никога няма да дойде, ако съществува желание за отплата. Бог дава на човек всичко, което той желае. Хората желаят сила, престиж, искат да изпитват удоволствия като богове и техните желания биват изпълнени, но нито едно следствие на каквото и да е действие не може да бъде вечно. Следствието ще бъде изразходено след определен период от време; това може да е цяла вечност, но след като тя е свършила, тези богове отново трябва да слязат долу, да станат хора и да получат друг шанс за освобождение. Низшите растения ще се издигнат и ще станат хора и може би богове, после отново ще станат хора или ще се върнат сред животните, докато не дойде времето те да се освободят от всяко желание за удоволствие, от жаждата за живот, от това вкопчване в “аз и моето”. Това “аз и мое” е самият корен на цялото зло в света. Ако попитате един дуалист, “Твое ли е твоето дете?”, той ще отговори, “То е на Бог. Моята собственост не е моя, а е на Бог.” Всичко трябва да бъде смятано за притежание на Бог.

 

Дуалистическите секти в Индия са големи вегетарианци, големи застъпници на ненасилието над животните. Но тяхната идея е съвсем различна от тази на будистите в това отношение. Ако попитате един будист: “Защо проповядваш против убиването на животни?” той ще отговори, “Ние нямаме право да отнемаме ничий живот.” А ако попитате един дуалист, “Защо не убиваш животни?” той отвръща, “Защото те са на Бог.” Затова дуалистът казва, че това “аз и мое” трябва да бъде прилагано спрямо Бог и единствено спрямо Него; Той е единственият “аз” и всичко е Негово. Когато човек е достигнал до състоянието, в което той повече няма “аз и мое,” когато всичко негово е отдадено на Бог, когато обича всяко същество и е готов дори да пожертва живота си за едно животно, без каквото и да е желание за награда, тогава неговото сърце ще бъде пречистено, когато сърцето стане чисто, в него ще дойде любовта към Бог. Бог е единственият притегателен център за всяка душа и дуалистът казва: Ако една игла е покрита с кал, тя няма да бъде привлечена към магнита, но веднага щом калта бъде измита, тя ще бъде привлечена.” Бог е магнитът, човешката душа е иглата, а нейните лоши постъпки са калта и прахта, които я покриват. Веднага щом душата стане чиста, по силата на естественото привличане тя ще отиде при Бог и ще остане с Него завинаги, но (според дуалистите) ще остане вечно отделна от него. Тази отделна душа може да приеме каквато и да е форма, ако пожелае; способна е да получи сто тела или да не притежава нито едно, ако поиска. Тя става почти всемогъща, с изключение на това, че не може да създава; защото тази сила принадлежи единствено на Бог. Никой - колкото и да е съвършен - не може да управлява делата на вселената; тази работа се пада единствено на Бог. Но всички души, когато достигнат съвършенството, стават щастливи за винаги и живеят вечно с Бог. Това е дуалистическата позиция.

 

Дуалистите проповядват и една друга идея. Те възразяват срещу това човек да се моли на Бог така: “Господи, дай ми това, дай ми онова,” и мислят, че това не трябва да бъде правено. Ако човек иска някакъв материален дар, той трябва да го поиска от по-низши същества; за временните неща се моли на някой от тези богове, ангели или съвършени същества. Но Бог трябва единствено да бъде обичан. Смята се за почти богохулство да се молиш на Бог: “Боже, дай ми това, дай ми онова.” Следователно според дуалистите, човек рано или късно ще получи всичко, което желае, ако се моли на някой от тези (по-низшите) богове; но ако иска спасение, той трябва да боготвори Господ. Това е религията на мнозинството от хората в Индия.

 

Истинската Веданта започва с онези, които са известни като квалифицираните недуалисти. Те твърдят, че следствието никога не е по-различно от причината; следствието е само причината възпроизведена в друга форма. Ако вселената е следствието, а Бог е причината, то тогава тя трябва да е Самият Бог – не може да бъде нищо друго. Те започват с твърдението, че Бог е едновременно и действената, и материалната причина на вселената; Господ е създателят, както е и материалът, от който природата е обективизирана. Думата “сътворение” от вашия език няма еквивалент на санскритски, тъй като няма нито една секта в Индия, която да вярва в сътворението по начина, по който то се разбира на Запад – като нещо, идващо от нищо. Изглежда че по едно време е имало малцина, които са хранели някаква подобна идея, но те скоро са замълчали. Не знам за никоя секта от настоящето, която да вярва в това. Това, което ние имаме в предвид под сътворение, е обективизирането на онова, което вече е съществувало. Според тези ведантини, цялата вселена е Самият Бог. Той е материалът на вселената. Ние четем във Ведите, “Както Урнанабхи (паякът) изплита своята паяжина с нишка от своето собствено тяло... така и цялата вселена е произлязла от това Същество.”

 

Ако следствието представлява възпроизведената причина, въпросът е: “Как тази материална, нечувстваща и неинтелигентна природа е била създадена от Бог, който не е материален, а е вечният разум? Как, ако причината е чиста и съвършена, следствието може да бъде напълно различно?” Какво казват квалифицираните недуалисти? Тяхната теория е много странна. Те казват, че тези три битиета – Бог, природата и душата, са едно. Бог е Душата, а душите и природата са тялото на Бог. Точно както аз имам тяло и душа, така и цялата вселена и душите са тялото на Бог, а Бог е Душата на душите. По този начин Бог е материалната причина на вселената. Тялото може да се промени – то може да бъде младо или старо, силно или слабо, но това въобще не повлиява душата. Все същото вечно битие се проявява чрез тялото. Телата идват и си заминават, но душата не се променя. По този начин цялата вселена е тялото на Бог, и в този смисъл, е Бог. Но промените във вселената не влияят на Бог. Той създава вселената от този материал, а в края на един цикъл Неговото тяло става все по-фино - то се свива; в началото на следващия цикъл то отново се разширява и от него еволюират различните светове.

 

И дуалистите, и квалифицираните недуалисти допускат, че душата по своята природа е чиста, но поради собствените си действия става нечиста. Квалифицираните недуалисти изразяват това по един по-красив начин отколкото дуалистите като казват, че съвършенството и чистотата на душата “се свиват” и после отново се проявяват и това, което ние винаги се опитваме да направим, е да проявим отново разума, чистотата и силата, които са присъщи на душата. Душите притежават безкрайно множество от качества, с изключение на всемогъществото и всезнанието. Всяка лоша постъпка “съкращава” природата на душата, а всяко добро дело я разширява, а всички души са части от Бог. “Както от пламтящия огън изскачат милиони искри, които имат една и съща природа, така и от това Безкрайно Същество, Бог, са възникнали тези души.” Всеки има една и съща цел. Богът на квалифицираните недуалисти е също и Личностен Бог, Той е съкровищница, пълна с едно безкрайно количество от святи качества, с тази разлика (по отношение на дуалистите), че Той прониква всичко във вселената. Той е вътрешно присъщ на всичко и е навсякъде; и когато писанията казват, че Бог е всичко, това означава, че Бог е прониквал всичко - не че Той е станал стена, а че Той е в стената. Няма нито една частица, нито един атом във вселената, където Той да не се намира. Всички души са ограничени; те не са вездесъщи. И когато техните сили нараснат и те станат съвършени, за тях няма повече раждане и смърт; те живеят с Бог завинаги.

 

Сега стигаме до адвайтизма, последното и както ние смятаме, най-красивото цвете на философията и религията, което някоя страна някога е създавала, където човешката мисъл достига до най-висшето си изражение и дори излиза отвъд загадката, която изглежда непроницаема. Това е недуалистичния ведантизъм. Той е твърде непонятен и възвишен, за да бъде религия на масите. Дори в Индия, където се е зародил и е властвал през последните три хиляди години, той не е успял да се разпространи сред масите. Докато продължаваме нататък ще видим, че дори за най-дълбокомисления мъж или жена от която и да било страна е трудно да разбере адвайтизма. Ние сме направили себе си толкова слаби; направили сме се толкова низши. Може и да имаме големи претенции, но обикновено винаги искаме да се осланяме на някой друг. Ние сме като малки слаби растения, които винаги се нуждаят от подкрепа. Колко много пъти от мен са искали “удобна религия!” Много малко хора търсят истината, още по-малко се осмеляват да научат истината, а съвсем малко смеят да я следват в нейните практически аспекти. Но вината не е на хората; всичко това е слабост на ума. Всяка нова мисъл, особено онези от висш тип, създава безпокойство и сякаш се опитва да прокара нов канал в мозъчната материя, а това разстройва системата и изважда хората от равновесие. Те са свикнали с определени обстоятелства и трябва да преодоляват огромна маса от древни предразсъдъци – наследствени предразсъдъци, класови предразсъдъци, граждански и държавни предразсъдъци и освен всичко това, огромната маса от предразсъдъци присъщи на всяко човешко същество. И все пак има някои храбри души в света, които се осмеляват да разберат и приемат истината и които се осмеляват да я следват до край.

 

Какво заявява адвайтинът? Той казва, че ако има Бог, Той трябва да бъде едновременно и материалната, и действената причина на вселената. Той е не само творецът, но Той е и творението. Самият Той е тази вселена. Как е възможно това? Бог, чистият, духът - да е станал вселената? Да; това е очевидно. Това което всички невежи хора виждат като вселената, не съществува в действителност. Какво представлявате вие, аз, или всички тези неща, които виждаме? Това е само една самохипноза; съществува само едно Битие - Безкрайният и Вечно-блаженият. В това Битие ние сънуваме всички тези разнообразни сънища. Атман е отвъд всичко, Той е Безкрайният - отвъд познатото, отвъд познаваемото; във и чрез Него ние виждаме вселената. Той е единствената Реалност. Той е тази маса; Той е публиката пред мен; Той е стената; той е всичко, но минус името и формата. Премахнете формата на масата, премахнете и името; това което остава е Той. Всъщност ведантинът не Го нарича Той или Тя – тези понятия са измислици и заблуди на човешкия ум – душата няма пол. Хората които са под действието на илюзията и са станали като животните, виждат жени или мъже; живите богове не виждат мъже и жени. Как може тези които са отвъд всичко, да имат някаква идея за пол? Всеки и всичко е Атман – Азът – безполовият, чистият, вечно-святият. Името, формата и тялото е онова, което е материално и създава всички разграничения. Ако премахнете тези две разграничения, името и формата - цялата вселена става едно; няма две, а едно навсякъде. Вие и аз сме едно. Няма нито природа, нито Бог, нито вселена, а само това Безкрайно Битие, от което е създадено всичко чрез името и формата. Как да познаем Знаещия? Той не може да бъде познат. Вие можете единствено да отразите себе си. По същия начин и цялата вселена е отражението на това Вечно Същество, Атман, и като отражение пада върху добри и лоши отразители, поради което се получават добри или лоши изображения. Така в убиеца лош е отразителят, а не Азът. В светеца отразителят е чист. Азът – Атман – е по своята природа чист. Той е един и същ, единното Битие на вселената, което се отразява както от най-низшия червей, така и от най-съвършеното същество. Цялата вселена е едно Единство, едно Битие - физически, ментално, морално и духовно. Ние гледаме това единствено Битие в различни форми, създаващо всички тези образи върху Себе си. На съществото, което е ограничило себе си до състоянието на човек, То изглежда като света на човека. На съществото, което се намира на по-високо ниво на съществуване, То може да изглежда като рая. Съществува само една душа във вселената, а не две. Тя нито идва, нито си заминава. Тя не е нито родена, нито умира, нито пък се преражда. Как може То да умре? Къде би отишло? Всички тези небеса, земи и всички тези места са празни фантазии на ума. Те не съществуват, никога в миналото не са съществували, нито някога ще съществуват в бъдещето.

 

Аз съм вездесъщ и вечен. Къде мога да отида? Къде не се намирам вече? Аз чета тази книга на природата. Прочитам и прелиствам страница след страница и един след друг изчезват сънищата на живота. Друга страница от живота е обърната; сън след сън на живота идват и си заминават, търкаляйки се един след друг, и когато свърша с четенето, оставям всичко, захвърлям книгата и заставам настрана – тогава всичко свършва. Какво проповядва адвайтинът? Той детронира всички богове, които са съществували или някога ще съществуват във вселената и поставя на този трон Аза на човека, Атман, който е по-висок от слънцето и луната, и даже от небесата, по-велик дори и от тази велика вселена. Никакви книги, никакви писания, никакви науки, никога не могат да си въобразят величието на Аза, който само изглежда като човек - най-великият Бог, който някога е бил, единственият Бог който някога е съществувал, съществува или ще съществува. Следователно, аз не трябва да боготворя никого другиго освен самия себе си. “Аз боготворя своя Аз,” казва адвайтинът. На кого другиго да се покланям? Приветствам своя Аз. От кого другиго да търся помощ? Кой може да помогне на мен, Безкрайното Същество на вселената? Това са глупави сънища, халюцинации; някога някой помогнал ли е на друг? Не. Навсякъде където видите слаб човек, дуалист, който плаче и ридае за помощ отгоре, от небесата, това е защото той не знае, че небесата са в него. Той иска помощ от небесата и помощта идва. Виждаме, че тя идва; но тя идва отвътре, от него самия, а той мисли, че идва отвън. Понякога болен човек, който лежи в леглото си може да чуе почукване по вратата. Той става и отваря, но вижда, че там няма никой. После се връща в леглото си и отново чува почукване. Става и пак отваря. Няма никой. Накрая открива, че това са били ударите на собственото му сърце, които той е вземал за чукане по вратата. По същият начин човекът, след своето безсмислено търсене на различни богове извън себе си, завършва кръга, и се връща обратно до точката, от която е започнал – човешката душа – и открива че Бог, който той е търсел по планини и долини, във всяко поточе, във всеки храм, в църквите и небесата, този Бог който той си е представял като седящ на небето и управляващ света, е неговият собствен Аз. Никой освен Мен не е бил Бог, а този малък аз никога не е съществувал.

 

И все пак, как този съвършен Бог е бил заблуден? Никога не е бил. Как може един съвършен Бог да бъде заблуден? Той никога не е сънувал. Истината никога не сънува. Самият въпрос откъде е възникнала тази илюзия, е абсурден. Илюзията възниква единствено от илюзията. Тя няма да съществува веднага щом истината бъде видяна. Илюзията винаги лежи върху илюзия; тя никога не почива върху Бог, Истината, Атман. Вие никога не сте в илюзия. Появява се един облак; идва друг и го избутва настрани, заемайки мястото му. Идва трети и избутва втория. Както в безкрайното синьо небе, облаци в различни нюанси и цветове идват, остават за кратко и изчезват, оставяйки същата вечна синева, такива сте и вие - вечно чисти, вечно съвършени. Вие сте същинските Богове на вселената; и още повече – не съществуват дори двама – има само Едно. Грешка е да се казва, “ти и аз”; кажете “аз”. Аз съм този който яде с милиони усти; как мога да бъда гладен? Аз съм този, който работи с безброй много ръце; как мога да бъда неактивен? Аз съм този, който живее живота на цялата вселена; къде е смъртта за мен? Аз съм отвъд целия живот, отвъд всяка смърт. Къде да търся свобода? Аз съм свободен по своята природа. Кой може да ме обвърже – мен, Богът на вселената? Писанията на света са само като малки географски карти, опитващи се да очертаят моето величие, който съм единственото битие във вселената. Затова какво са тези книги за мен? Така говори адвайтинът.

 

“Узнай истината и моментално ще станеш свободен.” Тогава цялата тъмнина ще изчезне. Когато човек е видял себе си като едно с Безкрайното Същество на вселената, когато всяко разделение е изчезнало, когато всички мъже, жени, богове и ангели, животни и растения, и цялата вселена се е разтворила в това Единство, тогава всеки страх изчезва. Мога ли аз да нараня себе си? Мога ли да убия себе си? Мога ли да навредя на себе си? От кого да се страхувам? Можете ли да се страхувате от самите себе си? Тогава всяка мъка ще изчезне. Какво може да ми причини мъка? Аз съм Единното Битие на вселената. Тогава всяка завист ще изчезне; на кого ще мога да завиждам? На себе си? Всички лоши чувства ще изчезнат. Срещу кого ще мога да имам лошо чувство? Срещу себе си? Няма никой във вселената освен мен. И този, казва ведантинът, е единственият път към Познанието. Убийте това разделение, убийте суеверието, че има много. “Онзи който в този свят на многообразие вижда Единия, онзи който в тази неодушевена маса вижда Съзнателното Същество, онзи който в този свят на сенки улови Реалността, на него принадлежи вечният мир, на никой друг, на никой друг.”

 

Това са основните моменти на трите нива, през които е преминала индуистката религиозна мисъл по отношение на Бог. Ние видяхме, че тя е започнала с Личностния, свръх-космичен Бог. Преминала е от външното към вътрешното космично тяло, към Бога вътрешно присъщ на вселената и е завършила с идентифицирането на самата Душа с Бог, превръщайки нея в единицата на всички многообразни проявления на вселената. Този етап е последната дума на Ведите. Целият процес започва с дуализма, преминава през квалифицирания монизъм (недуализма) и завършва със съвършения монизъм. Знаем, че много малко хора в света могат да достигнат до края, или дори само да се осмелят да повярват в това, а още по-малко дръзват да действат според тези идеи. И все пак разбираме, че в тях лежи обяснението на цялата етика, на целия морал и на цялата духовност във вселената. Защо всеки един казва: “Прави добро на другите?” Защо всички велики хора са учели на братството на човечеството, а още по-великите – на братство между всички същества? Защото - независимо дали те са осъзнавали това или не – зад всичко това, през всички техни ирационални и лични предразсъдъци, е надничала вечната светлина на Аза, отричаща разделението и множествеността и отстояваща Единството на цялата вселена.

 

От друга страна, тази последна дума (Адвайтизмът) ни е дала една вселена, която чрез сетивата ние виждаме като материя, чрез интелекта като души, а чрез духа – като Бог. За човека, който покрива себе си с различни воали - такива които светът нарича порочност и зло - тази вселена ще се е изменила и станала едно грозно и ужасно място; за онзи който търси удоволствия, тя ще промени своя облик и ще се превърне в рай, а за съвършения човек всичко това ще изчезне и ще се превърне в неговия собствен Аз.

 

По начина по който обществото съществува в настоящето, тези три нива са необходими за него; едното от тях не отрича другото, а е просто завършекът на другото. Адвайтинът или квалифицираният адвайтин не казват, че дуализмът е погрешен - той е правилен възглед, но е по-низш етап. Той също е път към истината; затова, нека всеки работи според собственото си виждане за вселената, според собствените си идеи. Не наранявайте никого, не отричайте възгледите на никого; вземете човека от мястото, на което се намира той и ако можете, подайте му ръка за помощ и го поставете на по-високо ниво, но не наранявайте и не разрушавайте. С течение на времето всички ще достигнат до истината. “Когато всички желания на сърцето бъдат победени, тогава същият този смъртен ще стане безсмъртен” – тогава същият този човек ще стане Бог. 
 


 

Източник:
Линк към книгата "Джнана йога" на Свами Вивекананда:
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/Jnana%20Yoga/Jnana%20Yoga.htm
Линк към 14 глава - "Атман":
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/Jnana%20Yoga/XIV-1-Atman.htm


 

 




Гласувай:
7
0



1. netsky - Специални благодарности на създателя на сайта
07.06.2013 17:16
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: netsky
Категория: Лични дневници
Прочетен: 211385
Постинги: 91
Коментари: 276
Гласове: 7441