Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2013 18:03 - За магарето и моркова
Автор: netsky Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5620 Коментари: 9 Гласове:
8

Последна промяна: 29.11.2017 11:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

...Или... за "Пътя" и "Атман"...

За някои от четящите може да е шокиращо това, което ще напиша, за други може и да не е чак толкова. Тези, които не желаят да се разтърсват из основи, по-добре да не четат написаното по-надолу.

Реално няма никакъв Път и никога не е имало. Докато практикуващият не го разбере, няма как да „пристигне”. Изкуственото задоволяване на стремежа към „заветната цел” винаги ще я поставя извън теб, това те ограничава още повече. Надеждата и очакванията са пречката. Все пак ако успееш да достигнеш някоя „цел”, постигнатото по този начин винаги ще е нетрайно, защото егото ще продължи да търси своето самодоказване.

Всякакви способности, сили, дарби, структурирани знания и опитностите свързани с тях, включително и самите „гадни съзнания” (или т.нар. демони), са плод на доброволното робуване на собствената Мая (Илюзията). Те отклоняват вниманието от същественото.

Няма нищо лошо в това, че хората сме неуки или невежи, защото в крайна сметка и това ще мине.

~~~~~~~~~~

image

Ще се опитам да онагледя всичко с един пример:

Представи си едно магаре, човек който го язди, въдица в ръцете му и морков, закачен на въдицата. Магарето е търсещия човек, ездачът е „гуруто”, морковът пред погледа на магарето, е „заветната цел” – най-висшето възможно достижение.

Ако си забелязал, повечето разпространени учения, религии, секти и други социални „експерименти” твърдят, че именно те знаят истината – най-върховната. Винаги те знаят най-голямата тайна, най-съкровеното, а всички други са малко или много заблудени. Само те могат да те заведат на най-висшето място, само чрез тяхното знание можеш да стигнеш до края на „пътя”. И разбира се винаги са изпълнени с добри намерения, въобще много са изобретателни в това отношение. Има и по-крайни учения, при които тотално се отричат всички останали (обикновено „гуруто” става арогантен или агресивен спрямо другите знаещи). Знанието е само тяхно и никой друг преди това не го е открил. Доводите им се опират на елементарна материалистична логика. Затова обикновено сериозно им се връзват слабо запознатите или тези, на които все още им е трудно да разбират сами древните текстове.

Всички тези знания и учения, които се предлагат, съзнателно или не, целят да те хванат на своята въдица и да бъдеш яхнат. А за да стане това трябва все пак да се използва нещо, което по принцип го има във всеки един човек. Това е стремежът към истината, към това да разбереш себе си и вселената, има ли Бог, как е създадено всичко, какво е Бог и какво си ти, какво е другия... Това е естествено заложен, вътрешен, скрит, наречи го „духовен инстинкт” в човека. Точно това нещо използват фалшивите гурувци. И този именно естествен „инстинкт” е единственото истинско нещо в цялата работа. Другото, което използват, е собственото ти его.

Това, което трябва да направят, е да ти подадат моркова, към който имаш естествен стремеж. Информацията, която представят винаги „гъделичка” този „инстинкт” в теб на много фино ниво. Задоволява го по изкуствен начин, временно, нещо като залъгване се получава. Това залъгване става чрез нашето его. То се раздува и ние започваме да изпитваме ситост, т.е. чувстваме се „нахранени”. Да, всички тези структурирани знания хранят нашия ум и нашето его. В един момент става така, че ние имаме „най-важното” знание, а останалите не знаят изобщо какво се случва. Имащите друго знание пък са заблудени, отнасяме се с пренебрежение към тях и е по-добре даже да ги отбягваме.

По този начин човек никога няма да постигне свобода, нито да се пречисти от илюзорните фиксации. Напротив, създава си нова карма. И най-лошото е, че когато „магарето” тръгне след „моркова”, гуруто може да върти въдицата накъдето си пожелае. Магарето няма как да разбере, че посоката се сменя, защото цялото му внимание е насочено в моркова. Така всъщност гуруто се вози на аванта, с всичките облаги от това, а и може да отиде където си поиска на наш гръб и с нашата енергия.

Резултатът в крайна сметка е, че имаме много възгордели се его-та, включително и това на гуруто. В този смисъл „пътят” е един непрестанен кръговрат от „изкачване” и „слизане”, в който сме замесени чрез собственото си желание за значимост.

И знаеш ли каква трябва да е поуката от този пример с магарето и моркова?

В действителност съществува само моркова. Всичко е „морков”!

Няма магарета, няма гурувци, всичко е „морков” и всичко е в теб. Ти си този „морков”!

Всъщност това, което трябва да се направи, е да се прекъсне робството.

image

Толкова за „пътя”. А сега за Атман.

Форменото никога не може да обясни върховното, в което няма разделение на формено и безформено, с каквото и да е учение. В действителност няма учители. Заблудените хора ги създават, за да си изградят сложните системи от убеждения. Затова абстрахирай се от ученията за формите.

Имало е велики хора. Древните текстове са писани от тях и никъде не си противоречат. Това е така, защото никой от тези хора не си е въобразил, че е нещо специално. Просто са предали в думи извечния ред.

Колкото до понятието „Атман” – хората, които са го измислили най-добре знаят какво визират с него. Така, че добре е преди да четем съвременни автори, първо да изчетем Упанишадите и някои други текстове, ако искаме да узнаем (от извора) кое точно древните наричат Атман, Брахман или Господ (Ишвара, Бхагаван) – в действителност тези наименования визират едно и също. Тогава ще разберем защо Атман винаги е в единствено число и обозначава неделимият „Аз” – единствената същност, присъстваща във всички същества. Всичко вече е написано, остава да бъде прочетено и осъзнато.

Чрез постигане на безразличие към проявените гуни (тамас, раджас и саттва), се преустановява робуването на желанията и потребностите. Това води до невъзмутимост и разрушаване на невежеството. Тогава грейва съвършената Реалност.

Реалността на Атман нищо не ти дава, напротив – само ти отнема. Всички знания, всички обекти, привързаности (или отвращения) и представи, въобще всичко, което притежаваш или мислиш, че си. Нарича се доброволно жертване, отказване (подобно е, когато искрено влюбения забравя за себе си или когато човек се жертва заради друг/други). Без това да се случи, няма свобода. Ако някой си мисли, че постигането на Атман представлява резултат от описването и изминаването на някакъв път, трупането на някакви изключителни знания, то той е сериозно объркан. Атман не е обект на познанието.

След като жертваш всичко, Атман (истинското ти Себе) се саморазкрива!

Капката никога не изчезва в океана, защото никога действително не е била капка! 

Относно "гадните съзнания".

Най-ефикасният метод е да преодолееш илюзията за раздвоеност (аз-ти) и да осъзнаеш същността си. Аз-ът е всепроникващ и неограничен. Ако тръгнеш да се „бориш” с външни явления, ставаш жертва на собствената си сила (Мая – Илюзията), тя създава ограниченията. Приемайки ролята на опозиция, правиш въпросните явления още по-реални и по-силни. Защото ги подхранваш, проектирайки себе си. Това е като борба с вятърните мелници на Дон Кихот. Обръщаш се към "Господ" – понякога ще има ефект, понякога не. Колкото повече се блъскаш, толкова по-здрави стават стените около теб. Докато очакваш външна подкрепа винаги ще е така, винаги ще си намираш „майстора”. Спомни си приказката за неволята... Нищо действително лошо не може да ти се случи, най-много да изгубиш собствените си ограничения.
("Абсолютът сънува сън, в който се бори със себе си, докато не му омръзне или пък играчката не стане плачка. Тогава е време за събуждане"...)

Осъзнай, че ти си всепроникващия Единствен (без втори), присъстващ дори и в „гадното съзнание”. Ти си себе-то на всички създания и на боговете дори. Не съществува нищо, което да не е Господ. Той присъства еднакво във всичко – от кравешката тор, та до Слънцето и всички други светове! Ето защо ти не си различен от него, неразделения. ТИ СИ всепроникващия и безграничния! 

И още нещо. Господ няма нужда от някое раздуто его да му спасява „творението”. Това е голямата заблуда. Нещата са такива, каквито са. Някои може да виждат проблеми, други не. Незнанието идва от неспособността да се разбере, че Господ е самосъзнаващата единствена Реалност. Не е нужно да ходите в нея, вие всякога СТЕ нея! Вие сте извечното и неизменно присъствие, отвъд съществуване и несъществуване! Всичко друго е просто мираж. Дори и да тръгнете да оправяте света, ще оправяте илюзорния свят на вашето фалшиво аз, за другите той ще продължи да е същия, какъвто е бил. Единственото, което може да се направи за света, който възприемаме, е вътрешния ни баланс. Всеки сам в себе си, а не някой в другия.

Съзерцавай, осъзнавай, медитирай. Живей почтено, изпълнен с мир, бъди милостив и скромен. Приемай достатъчно и давай достатъчно, не е нужно да навлизаш в крайностите на тоталния аскетизъм. Не робувай на суеверия. Вслушвай се в думите на околните, бъди услужлив дори и да те помислят за наивен. Бъди готов във всеки един момент да направиш всичко за всяко същество и все пак бъди самодостатъчен. И всичко това не само на думи, но и на дела. Прави съзнателно каквото е нужно и си изпълнявай задълженията. Ако в един момент поискаш да научиш какво е Атман и какво е Брахман, какво е душата и какво е Бог, потърси го в старите книги. Там точно е обяснено. Не търси някой да ти ги тълкува или преразказва, прочети самите текстове, развивай интелекта. Ако е дошло времето, ще схванеш. Когато схванеш, естествения „инстинкт” в теб ще започне да разцъфва. Привлечен от аромата, Господ сам ще ти се разкрие. След като това стане, няма какво друго да се знае или постига. В действителност Учителят (гуру) е винаги в теб, а не извън теб. След като скритото се разкрие, наслаждавай се на радостта; кармата, която е останала, ще се изпепели в огъня на Себе-то. Няма друг освен теб!

(Някой ще каже, че думите "Няма друг освен теб" са висша форма на егоцентризъм. Тогава ще отговоря  "висша форма на егоцентризъм" по-скоро е, когато човек вижда всички като различни от Себе си!)

Не задължавам никого да приема думите ми като някаква уникална истина.


 



Тагове:   Бог,   път,   Господ,   брахман,   атман,


Гласувай:
8
0



1. netsky - Уточнение
01.06.2013 22:32
Преди време текстът на постинга беше публикуван от мен във форума наречен "Ти си това". Написах го като обръщение към участниците в него, но скоро беше изтрит, заедно с възникналата покрай него дискусия. Моята регистрация там също беше изтрита.

Няколко години участвах във въпросния форум, но след известно време осъзнах, че в голяма степен съм се заблуждавал и че крайно дуалистичните възгледи, и "опитностите" споделяни в него, повече не ме вълнуват.
Всъщност представеното там "знание" няма нищо общо нито с Веданта, нито с Адвайта веданта, само заглавието "Ти си това" (Tat tvam asi) е взаимствано от тях.
Или с други думи, това е сайт за дуалистично знание, кръстен с недуалистично (адвайта) име.
Във всичко това няма нищо лошо, разбира се, понеже в крайна сметка истините на дуализма не са нищо друго, освен път към Абсолютната истина на недуализма.
цитирай
2. netsky - Право в "десятката"...
02.06.2013 11:53
"Нищо не може да ти даде свобода, ако вече не я притежаваш."

"Благодари на Бог, че ти дава този свят като морално училище за да помогне на твоето развитие, но никога не си мисли, че ти можеш да помогнеш на света."

"Човек трябва да обича другите, защото другите са самия той."
Свами Вивекананда
-----

"Бог живее във всички хора, но проявлението на тази вътрешно присъща Божественост се различава от човек до човек. В святите хора има по-голямо проявление на Бог. Жените са специални проявления на Божествената Майка и затова човек трябва да се отнася с уважение към тях."

"Когато плодът израстне от цветето, неговите листенца падат от само себе си. Когато божествеността се развие в тебе, слабостите на човешката ти природа ще изчезнат сами."

"Бог е във всеки човек, но не всеки човек е в Бог."

"Бъди така лишен от суета, както сухото листо носено от планинския вятър."
Шри Рамакришна
-----

"Когато човек вижда недостатъците на другите, умът му се замърсява. Какво постига той като намира грешките на другите? По този начин само наранява себе си."

"Казвам ти едно нещо - ако искаш мир, не търси грешките на другите. По-скоро виждай собствените си грешки. Направи целия свят свой. Никой не е чужд, детето ми; целият свят е твой."
Шри Сарада Деви
цитирай
3. netsky - И още...
02.06.2013 22:42
„Бих искал всеки от нас да е достигнал до такова състояние, че дори и в най-покварените човешки същества да можем да виждаме Истинския Аз, който живее вътре, и вместо да ги осъждаме, да казваме: „Изправи се, Ти, сияйни, изправи се, Ти, който си вечно чист, изправи се, Ти, който нямаш рождение и си безсмъртен, стани и се изправи, Ти всемогъщи, и прояви своята истинска природа. Тези малки проявления не ти подхождат.”
Свами Вивекананда
-----

„Абсолютната Реалност е една; тя е личностна, както и безличностна и е наричана с различни имена - Бог, Брахман, Буда, Исус, Аллах, Ишвара и т.н. в различните религии.”
Шри Рамакришна
-----

Още мъдрости и вдъхновяваща литература в този много полезен сайт:
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/index.htm
цитирай
4. netsky - Буда
19.06.2013 11:28
Един човек казал на Буда:

- Аз искам щастие.

Буда му отговорил:

- Махни Аз, защото това е егото ти, махни Искам, защото това е желанието, тогава ще остане само Щастието.
цитирай
5. netsky - Обръщение към участниците във форума наречен с ведантическото изречение „Ти си това”:
25.06.2013 19:08
И по-конкретно към участника "Equilibrium", който е написал следния постинг:
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=3&p=12606&sid=6029a3057f7ed117f18eea4b6f8e37bb#p12606

(Налага се да пиша тук, понеже регистрацията ми във въпросния форум беше изтрита)

И така, Equilibrium, това което кара всичко около теб, не само в материалния свят, но и във всички други светове (измерения), да изглежда повече или по-малко стационарно, оформено, да има образ, мирис, вкус, плътност, това е ВНИМАНИЕТО на изследващия, т.е. наблюдателя. Умът ти създава всички форми, приятелю, включително и „черните астрални съзнания”.
Ти разбира се си убеден, че познаваш устройството на ума. Но как може да се познава ума, след като той самият е този, който разделя нещата на познато и непознато? От тази позиция (на ума), каквото и да възприемаш, то ще е рожба на ограничения ум. Атман обаче не е обект на познанието. За него е казано, че в действителност той е познаващият, прозорливият за всичко!

Само ще добавя, че подобни статии (като написаната по-горе) вдъхват още повече „живот” на такива астрални същности, понеже вниманието затвърждава тяхното съществуване чрез твоя собствен ум, както и умовете на „изследващите”.

Забележи, че аз не съм отричал съществуването на „гадни съзнания”, така че не ми е нужно някой да ми го доказва.
Въпросът е в това да осъзнаеш природата им (на астралните същности). Защото като не я познаваш, тогава те са проблем за теб и то голям. Всъщност те са проблем за всички пишещи във форума.
Аз не отричам тяхното съществуване, така както не отричам играта на илюзията, така както не отричам сънуването на сънища. Но това не прави сънищата реални, нали! Винаги се събуждаш, рано или късно, и тогава сънуваното изчезва сякаш никога не е било. Тогава чак осъзнаваш, че всичко е било просто сън.
Погледни чашата на масата пред теб, изглежда в покой. Тя чаша ли е всъщност или е „сбор” от частици, намиращи се в постоянно движение? А тези частици от какво са изградени? От други частици. А другите частици от какво са изградени?
Всичко е вълни, движение, всичко е енергия. Обекти съществуват само за ограничения от сетивата ум!
Чашата, колкото и реална и фиксирана да ти изглежда (поради ограничения диапазон на сетивата), е само проекция на собствения ти ум. Мозъкът сборува информацията идваща от сетивата и това е картината, която се получава. Но това е само картина, не е действителността.
Ако погледнеш с микроскоп на атомно ниво, чаша ли ще виждаш все още? Не! Разбираш ли колко те ограничават сетивата и умът ти.
(Тук може да възникне въпросът – тогава все пак кое определя какво и как да се възприема от сетивата или самите сетива. Отговорът е... „миналото” под формата на информация, така се формира навикът. Умът живее в/чрез миналото. Отпадането му означава да няма минало, тогава няма и мисъл за бъдеще, има вечно сега, свободно от интерпретации.)
Чашата не може да съществува без този, който я възприема. Дори ситуацията, че някой друг също наблюдава чашата, не може да съществува без твоето внимание за това.
Сама по себе си съществува само единствената Реалност. Човек сам избира оковите си и това трябва да се знае!

Всичките „проблеми” идват от това, че още не може да се схване какво е Атман и какво е Брахман. Каква е тази действителност описана в индийските текстове, знанието за която някога е било разпространено и по нашите земи?.. Сега изглежда е изгубено, но основни елементи от него (поради определени причини) са запазени в индуизма.
Но всичко това (невъзможността за схващане на единствената реалност) е нормално и никой не може да бъде упрекван за каквото и да било. Всеки се намира на определено стъпало от собственото си интелектуално развитие. На този етап ти имаш нужда от определено обяснение, окей. Намирането винаги е обусловено от търсенето!

„Свобода” не означава просто да можеш да правиш каквото си искаш. Грешно е схващането, че хората са „атман-и” – капки в океана, които могат да излязат от него и така вечно да пребивават в други, различни „светове”. Творецът се привързва към собственото си творение или към самата способност да твори – това не е свобода!
Излизащи от океана на самсара, представляващ самата илюзия, са само схващащите неделимата същност на битието. Ограничените възприятия на сетивата и ума, обуславящи съзнанието, трайно формират фалшиво усещане за себе. Когато то отпадне, грейва реалността. Тогава разбираш, че не си капката, нито част от някакво цяло, всъщност ти винаги си бил самия океан! При това няма изгубване в него, което видимо ви притеснява. Това не е просто безсъзнателно „сливане”, а е разкриване на това кой си в действителност чрез пълно осъзнаване – ти си всепроникващия безграничен, същността на всичко, самото съществуване. Това означава изречението „Ти си това” (Tat tvam asi) – една от четирите махавакя във Веданта и ако не го разбирате, по-добре е да се смени името на форума.
(Дори Орфей го е казал, имам предвид подписа ти - "Опознай себе си и ти ще познаеш вселената и боговете" - Орфей
От досегашната ти позиция, когато все още не познаваше себе си, имаше вселена и богове, но сега когато се позна, вече знаеш че Ти си Това. Ти си себето на всичко, и на боговете дори!
Нима знанието на Орфей и Дионис не кореспондира с това във Ведите и Упанишадите...)

„Свобода” означава да нямаш ограничения, а когато нямаш ограничения, нямаш фиксации, нямаш позиции, за Теб няма граници, няма време, всички форми и образи са вътре в теб, може да ги има, може и да ги няма. Тогава разбираш природата на собствената си мая (илюзия) и никакви други същности няма да ти изпиват повече мозъка, защото ти си всичко. Тогава се разбира чрез пряк опит какво е „осъзнаване” само по себе си.
Но докато настъпи този момент, умът ще има нужда от най-различни обяснения. Те са нужни за ума, както храната е нужна на тялото. И така, докато човек узрее за голямата истина, която в един миг без каквото и да е усилие ще се саморазкрие. Също както цветето пуква, когато настъпи момента.
Бебето има нужда да суче, но когато човек порасне може и да се храни само съзерцавайки слънцето. Тогава той става самото слънце.
Но преди това, той е просто рожба на слънцето и неговата земя, и е зависим от тях.

Намери Източника, но го търси в теб, разбулвайки го! Друго няма за намиране...
цитирай
6. netsky - Махатма Ганди - цитати
30.08.2013 22:47
"If you want to find yourself, lose yourself in the service of others."
Ако искаш да откриеш себе си, изгуби себе си в служба (служейки) на другите.

"Бъди промяната, която искаш да видиш в света!"

"Любовта е най-мощната сила, която е присъща на света, и най-скромната, която човек може да си представи."

"Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид, освен като хляб."

"Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител."

М. Ганди

:)
цитирай
7. netsky - Въпрос към Нисаргадатта Махарадж:
25.09.2013 10:16
Въпрос: Вие като че ли ме съветвате да бъда себецентрирана до точката на егоизма. Трябва да се откажа дори от интереса си към другите хора ли?

Нисаргадатта: Интересът ти към другите е егоистичен, себе-загрижен, себе-ориентиран. Ти не се интересуваш от другите като хора, а само дотолкова, доколкото те обогатяват или облагородяват образа, който имаш за себе си. А върховният егоизъм е да се грижиш само за защитата, опазването и размножаването на своето собствено тяло.
Под тяло имам предвид всичко, което е свързано с твоето име и форма - твоето семейство, племе, държава, раса, и т.н. Да бъдеш привързан към собственото име и форма е егоизъм. Човек, който знае, че не е нито тялото, нито ума, не може да бъде егоист, защото няма за какво да бъде егоист. Или, може да се каже, че е еднакво "егоистичен" от името на всички, които той среща; благополучието на всички е негово собствено. Усещането "аз съм света, светът съм аз" става съвсем естествено; веднъж установено, просто няма начин да бъдеш егоист.
Да бъдеш егоист означава да имаш, да придобиваш, да трупаш в името на частта за сметка на цялото.
цитирай
8. netsky - :)
30.10.2013 10:06
Понякога е по-добре да се следват "слепи молитви".
Това ще изчисти сърцето ти много повече отколкото убедеността, че знаеш всичко и всичко ти е ясно.

Относно "проверяването на нещата лично".
Добре е човек да си зададе първо въпроса - лично като кой?
Посоката трябва да е навътре, а не навън. Кой съм Аз?
Отговори ли се на този въпрос, тогава няма да има нужда да се проверява каквото и да било.
цитирай
9. netsky - Бхагавад гита:
28.11.2013 15:53
(интересен вариант на превод на въпросния пасаж)

"Дисциплинирайки тялото, ума и интелекта си, нека той овладее себето чрез себето, защото себето е единствения приятел на човека и собственото себе е неговия единствен враг" /Бхагавад Гита/

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: netsky
Категория: Лични дневници
Прочетен: 211385
Постинги: 91
Коментари: 276
Гласове: 7441