Постинг
17.02.2013 14:54 -
Откъс от Теджо-бинду Упанишад
Автор: netsky
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1785 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2015 10:26
Прочетен: 1785 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 24.08.2015 10:26
Откъс от Теджо-бинду Упанишад
Великият Шива каза:
"Аз съм Чидатма. Аз съм Параматма (Азът на вселената). Аз съм Ниргуна (който е без свойства; гуна=свойство), по-велик от великия. Този, който просто пребивава в Атман (Азът) се нарича Дживанмукта (освободен приживе – докато е още в тялото). Този, който разбира: "Аз съм над трите тела, аз съм Чистото Съзнание и аз съм Брахман" - той е дживанмукта. Този, който съзнава: "Аз по природа съм блажен и съм върховното блаженство; аз нямам нито тяло, нито нещо друго освен само убедеността (осъзнаването), че аз съм Брахман" - се нарича дживанмукта. Дживанмукта се нарича онзи, който няма "аз" в Себето си, но пребивава в Чинматра (абсолютното съзнание) винаги, в който има само Съзнание, чиято същност е само Чинматра, чийто Аз е сам по себе си пълен, който е отдаден на блаженство, който е недиференциран, чиято същност е Чисто Съзнание, чийто Аз е Чисто Съзнание, който е отхвърлил всички желания (за обекти), който е в безусловно блаженство, чийто Аз е спокоен, който няма друга мисъл (освен Себе си) и който е свободен от мисълта за съществуването на каквото и да е.
Дживанмукта се нарича този, който осъзнава (има разбирането): "Аз нямам Читта (съзнание), нито Буддхи (интелект, разсъдък), нито Ахамкара (чувство за отделност, его), нито чувства, нито тяло, нито прана (жизнена енергия), нито Майя (илюзия), нито доброта, нито гняв. Аз съм великият. Аз нямам никой от тези обекти от света и аз нямам нито грях, нито качества, нито очи, нито Манас (ум, център на мисълта), нито уши, нито нос, нито език, нито ръце, нито будно, сънуващо или причинно състояние, нито четвъртото състояние (турия) (става въпрос за четирите състояния на съзнанието на човек)."
Дживанмукта се нарича този, който осъзнава: "Всичко това не е мое, аз нямам нито време, нито пространство, нито обект, нито мисъл, нито Снана (религиозно изкъпване), нито Сандхя (церемонии по съединяване, свързване), нито божество, нито свещени места, нито поклонение, нито духовно знание, нито място, нито близък, нито раждане, нито говор, нито богатство, нито способност, нито недостатък, нито задължение, нито благоприятстване, нито Джива (душа), нито някой от трите свята, нито спасение, нито двойственост, нито Ведите, нито задължителни правила, нито близост, нито отдалеченост, нито познание, нито тайни, нито гуру (учител), нито ученик, нито намаляване, нито увеличаване, нито Брахма, нито Вишну, нито Рудра, нито луна, нито земя, нито вода, нито Ваю (въздух), нито Акаша (пространството), нито Агни (огън), нито род, нито Лакшя (стремеж към предмети, обекти), нито светско съществувание, нито медитиращ, нито обект на медитация, нито студ, нито горещина, нито жажда, нито глад, нито приятел, нито враг, нито илюзия, нито победа, нито минало, настояще или бъдеще, нито жилище, нищо, което да си струва да бъде чуто или казано, нищо, което да се прави или постига, нищо, което да се разбира, да се наслаждава или да се припомня, нито наслаждение, нито желание, нито йога, нито придобиване, нито говорене, нито спокойствие, нито обвързаност, нито любов, нито радост, нито щастие, нито огромност, нито нищожност, нито дължина или късина, нито повишаване, нито спадане, нито заблуждение, нито преодоляване на заблужденията, нито единност (цялостност), нито множественост, нито слепота, нито глупост, нито умение, нито мускули, нито кръв, нито лимфа, нито кожа, нито костен мозък, нито кости, никой от седемте Дхату (телесни течности), нито белота, нито червенина, нито синина, нито топлина, нито печалба, нито важност или незначителност, нито заблуда, нито упорство, нито мистерия, нито раса, нищо, което си струва да се приеме или отхвърли, нищо, което да предизвиква смях, нито политичност, нито религиозност, нито грешка, нито учудване, нито щастие, нито познаващ или познание, или познавано, нито себе, нищо принадлежащо на теб или на мен, нито ти, нито аз, нито старост или младост, или зрялост; но Аз неминуемо съм Брахман. Аз несъмнено съм Брахман. Аз съм Чит (Чисто Съзнание), аз съм Чит." Дживанмукта се нарича този, който има познанието: „Аз съм Брахман единствен, Аз съм единствено Чит (чисто съзнание), Аз съм Върховния (върховното състояние, върховната реалност)”. Това не може да бъде подложено на съмнение; „Аз съм Хамса сам по себе си, Аз съществувам по собствено желание, Аз мога да видя себе си чрез себе си, Аз царувам блажен в царството на Атман и се наслаждавам в себе си на блаженството на моя собствен Аз. Дживанмукта е този, който е сам себе си, изначалния и безстрашния, единствения господар (сам по себе си), който почива (е в покой) в своето собствено Себе. Видехамукта (освободен след смъртта – когато вече няма тяло) е този, който е станал Брахман, този чийто Аз е постигнал покоя (неподвижността), който е от природата (естеството) на Брахмичното блаженство, щастливият, чиято същност е чистота и който е велик Моуни (Свидетел, наблюдател на тишината). …………………
Това е само откъс от 4-та глава на Теджо-бинду Упанишад. Текстът е преведен от този много полезен сайт, където е наличен целият упанишад на английски език:
http://www.messagefrommasters.com/upanishads/tejo_binduupanishads.htm
В същия сайт могат да бъдат намерени и останалите упанишади - основните и второстепенните.
Великият Шива каза:
"Аз съм Чидатма. Аз съм Параматма (Азът на вселената). Аз съм Ниргуна (който е без свойства; гуна=свойство), по-велик от великия. Този, който просто пребивава в Атман (Азът) се нарича Дживанмукта (освободен приживе – докато е още в тялото). Този, който разбира: "Аз съм над трите тела, аз съм Чистото Съзнание и аз съм Брахман" - той е дживанмукта. Този, който съзнава: "Аз по природа съм блажен и съм върховното блаженство; аз нямам нито тяло, нито нещо друго освен само убедеността (осъзнаването), че аз съм Брахман" - се нарича дживанмукта. Дживанмукта се нарича онзи, който няма "аз" в Себето си, но пребивава в Чинматра (абсолютното съзнание) винаги, в който има само Съзнание, чиято същност е само Чинматра, чийто Аз е сам по себе си пълен, който е отдаден на блаженство, който е недиференциран, чиято същност е Чисто Съзнание, чийто Аз е Чисто Съзнание, който е отхвърлил всички желания (за обекти), който е в безусловно блаженство, чийто Аз е спокоен, който няма друга мисъл (освен Себе си) и който е свободен от мисълта за съществуването на каквото и да е.
Дживанмукта се нарича този, който осъзнава (има разбирането): "Аз нямам Читта (съзнание), нито Буддхи (интелект, разсъдък), нито Ахамкара (чувство за отделност, его), нито чувства, нито тяло, нито прана (жизнена енергия), нито Майя (илюзия), нито доброта, нито гняв. Аз съм великият. Аз нямам никой от тези обекти от света и аз нямам нито грях, нито качества, нито очи, нито Манас (ум, център на мисълта), нито уши, нито нос, нито език, нито ръце, нито будно, сънуващо или причинно състояние, нито четвъртото състояние (турия) (става въпрос за четирите състояния на съзнанието на човек)."
Дживанмукта се нарича този, който осъзнава: "Всичко това не е мое, аз нямам нито време, нито пространство, нито обект, нито мисъл, нито Снана (религиозно изкъпване), нито Сандхя (церемонии по съединяване, свързване), нито божество, нито свещени места, нито поклонение, нито духовно знание, нито място, нито близък, нито раждане, нито говор, нито богатство, нито способност, нито недостатък, нито задължение, нито благоприятстване, нито Джива (душа), нито някой от трите свята, нито спасение, нито двойственост, нито Ведите, нито задължителни правила, нито близост, нито отдалеченост, нито познание, нито тайни, нито гуру (учител), нито ученик, нито намаляване, нито увеличаване, нито Брахма, нито Вишну, нито Рудра, нито луна, нито земя, нито вода, нито Ваю (въздух), нито Акаша (пространството), нито Агни (огън), нито род, нито Лакшя (стремеж към предмети, обекти), нито светско съществувание, нито медитиращ, нито обект на медитация, нито студ, нито горещина, нито жажда, нито глад, нито приятел, нито враг, нито илюзия, нито победа, нито минало, настояще или бъдеще, нито жилище, нищо, което да си струва да бъде чуто или казано, нищо, което да се прави или постига, нищо, което да се разбира, да се наслаждава или да се припомня, нито наслаждение, нито желание, нито йога, нито придобиване, нито говорене, нито спокойствие, нито обвързаност, нито любов, нито радост, нито щастие, нито огромност, нито нищожност, нито дължина или късина, нито повишаване, нито спадане, нито заблуждение, нито преодоляване на заблужденията, нито единност (цялостност), нито множественост, нито слепота, нито глупост, нито умение, нито мускули, нито кръв, нито лимфа, нито кожа, нито костен мозък, нито кости, никой от седемте Дхату (телесни течности), нито белота, нито червенина, нито синина, нито топлина, нито печалба, нито важност или незначителност, нито заблуда, нито упорство, нито мистерия, нито раса, нищо, което си струва да се приеме или отхвърли, нищо, което да предизвиква смях, нито политичност, нито религиозност, нито грешка, нито учудване, нито щастие, нито познаващ или познание, или познавано, нито себе, нищо принадлежащо на теб или на мен, нито ти, нито аз, нито старост или младост, или зрялост; но Аз неминуемо съм Брахман. Аз несъмнено съм Брахман. Аз съм Чит (Чисто Съзнание), аз съм Чит." Дживанмукта се нарича този, който има познанието: „Аз съм Брахман единствен, Аз съм единствено Чит (чисто съзнание), Аз съм Върховния (върховното състояние, върховната реалност)”. Това не може да бъде подложено на съмнение; „Аз съм Хамса сам по себе си, Аз съществувам по собствено желание, Аз мога да видя себе си чрез себе си, Аз царувам блажен в царството на Атман и се наслаждавам в себе си на блаженството на моя собствен Аз. Дживанмукта е този, който е сам себе си, изначалния и безстрашния, единствения господар (сам по себе си), който почива (е в покой) в своето собствено Себе. Видехамукта (освободен след смъртта – когато вече няма тяло) е този, който е станал Брахман, този чийто Аз е постигнал покоя (неподвижността), който е от природата (естеството) на Брахмичното блаженство, щастливият, чиято същност е чистота и който е велик Моуни (Свидетел, наблюдател на тишината). …………………
Това е само откъс от 4-та глава на Теджо-бинду Упанишад. Текстът е преведен от този много полезен сайт, където е наличен целият упанишад на английски език:
http://www.messagefrommasters.com/upanishads/tejo_binduupanishads.htm
В същия сайт могат да бъдат намерени и останалите упанишади - основните и второстепенните.
Не режете клона Русия
САЩ обещава: Млади, щастливи, богати, бо...
Как ще изглежда Европа през 2100 г. (или...
САЩ обещава: Млади, щастливи, богати, бо...
Как ще изглежда Европа през 2100 г. (или...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 10669
Блогрол
1. Карта на България
2. Индуизъм
3. Ведическа литература
4. Ведите на англ. език
5. Упанишади
6. Бхагавад гита
7. Махабхарата
8. Рамаяна
9. Йога сутра
10. Брахма сутра
11. Шанкара
12. Адвайта веданта
13. Самкхя, Веданта, Тантра
14. Брахман
15. Атман
16. Брахма
17. Вишну
18. Шива
19. Мащабът на Вселената
2. Индуизъм
3. Ведическа литература
4. Ведите на англ. език
5. Упанишади
6. Бхагавад гита
7. Махабхарата
8. Рамаяна
9. Йога сутра
10. Брахма сутра
11. Шанкара
12. Адвайта веданта
13. Самкхя, Веданта, Тантра
14. Брахман
15. Атман
16. Брахма
17. Вишну
18. Шива
19. Мащабът на Вселената
