Няма друг освен теб :: Нирвана Шаткам

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.12.2012 12:27 - Нирвана Шаткам

Автор: netsky Категория: Лични дневници

Прочетен: 3137 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.12.2012 12:12

Нирвана Шаткам

        Тази поема е известна още под името Атма Шаткам. Предполага се, че е написана от Ади-Шанкара-Ачария. Тя се пее като баджан в почти всички ашрами на Индия под няколко различни мелодии. В текста също има малки различия и множество варианти, но по принцип те всички са много сходни един с друг.
Самият текст, ако се преведе буквално, не придизвиква никакво поетично настроение в западният читател и напротив изглежда безсмислен. Изисква доста обяснение, за да може да бъде разбран правилно от този, който никога не е изучавал философията на йога и веданта. Но за тези, които са запознати с тези философски системи, това е поезия от най-висш, сюблимен характер, достигаща най-благородните висини на човешкия дух. За да може да се разбере правилно, е нужно да се познават основните философски принципи на древноиндийската мисъл, да се научат, и да се отвори съзнанието към едно ново съвсем различно разбиране и интерпретация на думи и изрази. Тези, които са запознати особено с работите на Ади-Шанкара-Ачария, биха могли с лекота да видят поетическата сила на особените изразни съчетания. Само буквалния превод не би предизвикало нищо освен учудване и недоумение в ума на неподготвения читател. Всеки един израз, всеки един стих, всяка една дума в това стихотворение са били плод на векове и дори хилядолетия дискусии, обсъждания, анализи. В резултат на това те са били и продължават да бъдат добре познати на всеки, който се занимава с тази материя. Начинът, по който са подредени и употребени, предизвиква в знаещия слушател чувството на пълно вътрешно спокойствие, отдалечаване от собствените егоистични проблеми, гледане на света с разбиране на мъдрец, и състрадание към невежеството на другите, схващане на единността на цялата вселена, и приобщаването към нея на нашето малко аз. То се стопява в тази необятност, изчезва и се замества от едно космично АЗ, наречено Брахман (или Атман, което е тъждествено с Брахман). Това космично аз е същността на всеки един човек, това е божественото във всеки един човек, всяко едно живо същество, и дори всеки предмет или явление, това е “ноумена”, вътрешната същността на нещата сами по себе си, онова което прави нещата това което са.
Така с две думи духът на Нирвана Шаткам се изразява с отричане на егото, на нашите дребни тривиални желания и разбиране на нашата божествена природа, която е една и съща във всеки човек, разбиране на единността на всичко и на всички. Тогава човек гледа на себе си и на другите като на проява на Бог и като на самият Бог – Брахман.

1. Mano Buddhi-ahankaara Chithaani Naaham
Na Cha Shrotra Jihve Na Cha Ghraana Netre
Na Cha Vyoma Bhoomir Na Tejo Na Vaayuhu
Chidaananda Roopah Shivoham Shivoham

I am not the mind, intellect, ego, or memory.
(the 4 aspects of Antah Karanaas)
Nor am I the ears, tongue, nose, eyes (and skin)
(the 5 organs of perception)
I am not the space, earth, fire, air (and water)-
(the 5 great elements)
I am pure Knowledge and Bliss.
I am the self spiritual joy of pure
Consciousness Shiva, Shivoham, Shivoham.

1.   Аз не съм нито моят Манас (чувствания аспект на ума, емоциите), нито моят Будхи (интелектуалният аспект на ума, с неговата сила да различава и определя отделни обекти), нито моят Ахамкара (его аспектът на ума, създаващ илюзорната представа за индивидуален “аз” под формата на двете изяви Картритва Бхавана – аз съм вършителя на действието и Бхоктритва Бхавана – аз съм този, който се наслаждава на опитността) нито моят Читта (обусловеното от желания съзнание, с което функционира обикновения човек, паметта) (Тук се набляга ученикът да не се отъждествява с вътрешният инструмент Антахкарана, тоест с всички умствени активности).
Нито пък съм моите Шротра (уши), нито моя Джихва (език), нито моят Грахана (нос), нито моите Нетре (очи) (Тук се набляга ученикът да не се отъждествява със своите индрии, тоест със сетивата). Нито съм Вьома (небето), нито съм Бхуми (земята), нито Теджас (топлина), нито Ваю (вятър) (Тук се набляга ученикът да не се отъждествява с възприятията).
Аз съм онова съзнание (Чит), което е във формата (Рупа) на блаженство (Ананда), аз съм Шива, аз съм Шива. (Тази строфа се повтаря на края на всеки стих по два пъти за да се подчертае нейната важност. Чит-ананда-рупа е поетическо изразяване на Атман или неговото тъждествено равно Брахман - Чистото Съзнание, което не е обусловено от желания и мисли. Тогава то се намира в неговото естествено състояние на блаженство.

          От изявлението “Шиво-хам”, тоест “Аз съм Шива”, може да се заключи на пръв поглед, че това стихотворение е предназначено за последователите на Бог Шива – шиваистите. Този, който познава живота на Ади Шанкарачария обаче знае, че древният учител през целия си живот е писал за помиряване и изглаждане на враждите между вишну-исти и шива-исти. Няма да е чудно, ако тази поема е предназначена за негови млади ученици вишну-исти. По принцип вишнуистите вярват, че бог Вишну е върховен бог, тъждествен с безличният Брахман. Същото се отнася и за Шива-истите, които вярват че Шива е тъждествен с Брахман. Така “Аз съм Шива” всъщност с още по-голяма степен въздейства на ученика да открие в себе си своята божествена природа. Всеки, във своето истинско Аз или Атман, е и Шива и Вишну и всички богове взети заедно и в крайна сметка във всеки един от нас е върховният Брахман.

Втори превод на първи стих:

          Аз не съм нито моят Манас, нито моят Будхи, нито моят Ахамкара, нито моят Читта,
Аз не мога да бъда чут, не мога да бъда обяснен с думи, не мога да бъда помирисан, не мога да бъда видян,
Не може да ме намерите нито във небето (Вьома), нито на земята (Бхуми), нито в топлината/енергията (Теджас), нито във вятъра (Ваю).
Аз съм онова съзнание (Чит), което е във фрмата (Рупа) на блаженство (Ананда), аз съм Шива, аз съм Шива.

          В първият стих се казва, че човекът на себереализация не се отъждествява със своите манас, будхи ахамкара или читта. Какво означава това. Всеки възприема околния свят въз основа на неговата идентификация. Например един футболен привърженик на Левски се е идентифицирал с този отбор. Друг се е идентифицирал с ЦСКA. Ако двата отбора се срещнат на футболен мач и единият отбор започне да печели, а другия да губи, това явление ще предизвика различна реакция в двамата запалянковци. Обърнете внимание на това, събитието е едно и също, но реакцията на двамата запалянковци е различна. Това се дължи на тяхната различна идентификация, на тяхното различно отъждествяване, както се казва на езика на Веданта. По същия начин хората се отъждествяват със своите знания, и се окачествяват като умен или прост, доктор или инженер, политик или философ, те се идентифицират със своята народност, със своето социално положение, със своята религиозна принадлежност, семеен статус, сексуална принадлежност и т.н. и т.н. В зависимост от своята идентификация, те виждат света по свой собствен уникален начин. Светът е винаги един и същ за всички, но всички го виждат по различен начин, това е факт. Например събитията на 11 септември, когато бяха разрушени двата небостъргача в Ню-Йорк. За западняците това беше терористичен акт, но за някои привърженици на исляма, това беше геройство и едно добро дело, за което неговите извършители заслужават да станат светци. С Йога се цели да се освободи човек от всякакви идентификации, всякакви умствени модификации на чувствата, на логическия ум, на егото, на паметта. Така, когато такъв човек гледа на света, той не анализира възприятието от гледна точка на своите чувства или настроения, той не казва: “Моля не ме занимавайте с това, в момента не съм в настроение”. Такъв човек не може да отговаря на външния свят, не може да съчувства, той се е центрирал в себе си. В момента, в който той се освободи от тази идентификация, в момента в който си каже - това лошо настроение не е моето истинско аз, моето истинско аз е Атман, този човек има шанс да се освободи от идентификацията и да реагира на външното събитие по правилен начин.
По същия начин човек не се идентифицира със своите разсъждения за това кое е правилно и кое не е правилно, може да излезе от тясната клетка на своя интелект и да види нещата от друг ъгъл.
Идентификацията с егото се обяснява по същия начин. Ние си мислим, че ние сме вършителите на действието, че ние сме тези, които се наслаждават на действието, или ние сме страдащите. В действителност единственото страдание това е съществуването на егото и единствената наслада това е липсата на его, липсата на всякаква идентификация.
Паметта или обусловеното съзнание Читта, е в основата на егото, на манас и на будхи, тя представлява сбора от всички умствени активности.

2. Na Cha Praana Samjno Na Vai Pancha Vaayuhu
Na Va Sapta Dhaatur Na Va Pancha Koshah
Na Vaak Paani Paadau Na Chopastha Paayuh
Chidaananda Roopah Shivoham Shivoham

I am not the Praana,
I am not the 5 vital airs.
I am not indeed the 7 materials,
Surely not the 5 sheaths,
Not the organ of speech, nor
hand, nor leg,
And not the genital organ, nor the anus.
I am of the nature of pure Knowledge and Bliss. I am Shiva, the most
Auspicious, I am Shiva.

2.   Аз не съм онова което се нарича дъх (Прана), нито съм петте огъня (Вайшванара, Вишвапати, Санихита, Капила и Аграни, които се намират в тялото и отговарят за различните му функции подобно на петте прани, например Вайшванара отговаря за храносмилането.).
Нито съм седемте елемента (земя, вода, огън, въздух, пространство, пракрити и читта), нито петте тела (Панча Коша: 1. физическото тяло - Анамая коша; 2. тялото на виталните енергии - Пранамая коша; 3. менталното тяло на чувствата и емоциите - Маномая коша; 4. интелекуалното тяло на разума и логическата мисъл - Вигнянамая коша и 5. причинното тяло състоящо се от самскарите - Анандамая коша).
Не съм нито речта (Вак), нито ръцете (Пани), нито краката (Пада), нито отделителните органи (Паю), нито половите органи (Упастха).
Аз съм онова съзнание (Чит), което е във формата (Рупа) на блаженство (Ананда), аз съм Шива, аз съм Шива.

          Тук отново се отстоява, че нашето истинско аз е Атман – чистото необусловено от желания съзнание, а не нашето материално тяло с неговите органи за действие.

3. Na Me Dvesha Raagau Na Me Lobha Mohau
Mado Naiva Me Naiva Maatsarya Bhaavah
Na Dharmo Na Chaartho Na Kaamo Na Mokshah
Chidaananda Roopah Shivoham Shivoham

I have neither hatred nor liking,
I have neither greed nor delusion,
I have indeed neither pride
nor jealousy,
I have no duty (to perform),
nor any wealth (to acquire),
I have no craving (for pleasure),
I am not being bound (for
liberation),
I am of the nature of Pure
Consciousness and Bliss,
I am all Auspiciousness,
I am Shiva.

3.   Аз не съм този, който се отвращава (Двеша) или този, който се привързва (Рага), нито този който е алчен (Лобха), нито този който е заблуден (Моха).
В мен няма нито гордост (Мада), нито ревност/завист (Матсаря) да съществуват/изявяват (Бхава).
Аз нямам Дхарма (предопределена съдба от миналите прераждания, която ако се приеме и следва от личността, се смята за добродетел и правдивост), богатство (Чарто), желание (Камо) за освобождение (Мокша).
Аз съм онова съзнание (Чит), което е във формата (Рупа) на блаженство (Ананда), аз съм Шива, аз съм Шива.

          Тук отново се отстоява, че в Атман няма рага-двеша, харесвам и не харесвам, чистото съзнание е свободно от негативните чувства, емоции, настроения. Нещо много значително се отбелязва тук - че Чистото Необусловено от желания Съзнание – Атман, е свободно от закона за Карма, и дори в него няма желание за Мокша, постигане на освобождение.

4. Na Punyam Na Paapam Na Saukhyam Na Dukham
Na Mantro Na Teertham Na Vedo Na Yajnaha
Aham Bhojanam Naiva Bhojyam Na Bhoktaa
Chidaananda Roopah Shivoham Shivoham

I have neither virtue nor vice,
nor pleasure, nor pain,
nor the sacred chant of
mantras nor pilgrimage,
nor the scriptures,
nor the sacrificial rituals,
I am neither the act of enjoying,
nor the enjoyable object,
nor the enjoyer,
I am pure Knowledge and Bliss,
I am shiva, the
Auspiciousness itself.

4.   Няма добри дела (Пуня - добродетелност), няма лоши дела (Папа – порочност, грях), няма щастие (Сукха), няма страдание (Дукха).
Няма рецитиране на свещени стихове (Мантра), няма поклонение и ходене по свети места (Тирта), няма изучаване на свещените писания и тайните знания (Веда), няма жертвоприношение (Ягня).
Аз не съм храна, нито съм процеса на хранене, нито пък съм този, който се храни,
Аз съм онова съзнание (Чит), което е във формата (Рупа) на блаженство (Ананда), аз съм Шива, аз съм Шива.

           Отново тук се отстоява една много трудна за разбиране идея, че Атман е извън сферата на добри и лоши дела, извън добродетел и порок. Обусловеното съзнание Читта, заедно с неговите изяви на манас, будхи и ахамкара, се характеризира с неговите безбройни желания. За всяко желание съществуват неща, които подпомагат неговото реализиране и неща, които възпрепятствуват неговото задоволяване. Тези желания, които са характерни за една голяма група от хора, се наричат колективни или общи желания. Онова, което подпомага задоволяването на колективните желания, се нарича добродетел от обществото, и онова, което пречи на осъществяването на колективните желания, се нарича порок. Но Чистото съзнание е свободно от всякакви желания, следователно то е отвъд добродетел и порок.

           Човек, който е постигнал това съзнание, не се нуждае повече от молитви, хаджилък, четене на свещени книги и т.н.

           “....Аз не съм храна, нито съм процеса на хранене, нито пък съм този, който се храни....” Това е много характерна, често срещана схема на изброяване на трите най-отличителни съставки на един процес-творение. Обикновения пример, който се дава е грънчар, който прави грънци. Първо е нужно да има глина и грънчарско колело, за да бъдат направени грънците. След това е нужно да има човек творец или деятел, който да извърши действието. И накрая трябва да има и действие, за да може да се извърши процеса. Така тук в този стих се отстоява тезата, че истинското АЗ не е нито инструмента на действие, нито деятелят, нито действието. При обикновените хора има отъждествяване към поне един от тези три компонента или най-често и към трите едновременно. От това отъждествяване произлиза привързаност и така се губи вътрешния баланс, спокойствието, умът се възбужда и се губи естественото състояние на блаженство на Атман.

5. Na Me Mrityu Shankaa Na Me Jaati Bhedah
Pita Naiva Me Naiva Maataa Na Janma
Na Bandhur Na Mitram Gurur Naiva Shishyah
Chidaananda Roopah Shivoham Shivoham

I have no fear of death,
nor have I any distinction
of Caste,
I have neither father,
nor mother, nor even birth,
nor relation, nor friend,
no teacher, no disciple,
I am pure Knowledge and Bliss,
I am all Auspiciousness,
I am Shiva.

5.   Нямам опасение/съмнение (страх) от смъртта (Мртю), нямам кастова (Джати) принадлежност.
Нямам баща (Пита), нямам майка (Мата), нямам раждане (Джанма),
Нямам брат (Бандху), приятел (Митра), учител (Гуру) или ученик (Шиша).
Аз съм онова съзнание (Чит), което е във формата (Рупа) на блаженство (Ананда), аз съм Шива, аз съм Шива.

          Отстояване на позицията на Атман и отричането на обусловеното съзнание продължава и в този стих. За Атман или неговото тъждествено Брахман няма смърт. Брахман е едно и също във всички същества и във всички предмети, и явления. Брахман е това, което прави нещата това, което са. Отделната личност може и ще изчезне, дори боговете имат своя продължителност на живот, дори вселената има своя период на съществуване, но Атман е отвъд смъртта. Когато човек види в себе си своето истинско АЗ, тоест Атман, когато наистина познае себе си, как може за такъв човек да има опасение от смъртта.

           Още по-малко може да съществува кастова принадлежност към някоя обществена група. За отделната личност съществуват родители, роднини, близки и т.н., но за Брахман няма роднини, той е един без втори, навсякъде и във всичко пребивава.
6. Aham Nirvikalpo Niraakaara Roopaha
Vibhur Vyaapya Sarvatra Sarvendriyaanaam
Sadaa Me Samatvam Na Muktir Na Bandhah
Chidaananda Roopah Shivoham Shivoham

I am devoid of dualities,
and I am formless,
I exist everywhere,
pervading all the senses,
always I am the same,
I have neither freedom nor
bondage,
I am pure Knowledge and Bliss,
I am Auspiciousness,
I am Shiva.

6.   Аз съм без модификации (Нирвикалпа) (Не съм нито знанието, нито процеса на познание, нито познавачът), аз съм безформената форма (Ниракара Рупа – тоест извън дуалността на имена и форми),
Аз пребивавам в сетивните органи и органите за действие (Индрии), но те не са моят дом,
Винаги съм спокоен/ведър и балансиран, нито свободен (Мукти) нито обвързан (Бандха).
   Аз съм онова съзнание (Чит), което е във формата (Рупа) на блаженство (Ананда), аз съм Шива, аз съм Шива.

           В Брахман няма модификации, той е чисто и необусловено от мисъл Съзнание. Мисълта е само когато има налице трите съставки на познаваемо, познавач и процес на познание. В момента в който в Чистото съзнание възникне мисъл, в този същия момент то се превръща в обусловено съзнание, с желание.

            Форма имат само тези неща, които са ограничени, които имат граница, които имат начало и край. Онова, което няма начало и което няма край, което е във всичко и във всички, няма форма. Брахман е навсякъде и във всичко, и затова той се нарича безформен (Ниракара). И все пак той се проявява само във вид на форма, непроявения Брахман няма форма, проявеният е с форма. Така безформената форма е епитет, с който се нарича цялата вселена. Тук човекът, който е постигнал себепознание, се отъждествява с цялата вселена.
           Брахман пребивава в сетивните органи и органите за действие (Индрии), но те не са неговия дом. Дом е място, където човек живее, намира приют и подслон, място от което се нуждае. Брахман пребивава в индриите, но е там като гостенин, те не са неговия дом, той няма нужда от тях.
         Брахман или чистото съзнание е от природата на Ананда, състояние на блаженство, в него няма желания или мисли, той е винаги балансиран, свободен от всякаква привързаност. Обикновеният човек се привързва към собственото си тяло, към своите дребни и тривиални прищевки, към дом, семейство, родина, велики и светли идеи, и т.н.. Брахман е свободен (Мукти) от всички тези неща и въпреки всичко, той присъства в тях.

автор и превод: Пламен Градинаров - Imago

Нагоре