Съществува ли действителност извън нашето възприятие за нея? Кой съм аз? Какво съм аз? Съзнанието или тялото?


          Вселената представлява за нас това, което можем да видим и усетим чрез сетивата си. Нашите сетива са естественото продължение на съзнанието като ум в цялото ни същество. Техния материален израз е органът, с който завършват. Например сетивото „зрение” завършва с органът „око”; осезанието (допира) отговаря на кожата, слухът на ушите, мирисът на носа, вкусът на устата. Физическото ни тяло всъщност е сбор от органи, които служат на сетивата, а от там и на ума. 
          Чрез физическите органи, умът придобива сетивност към информацията, идваща от физическия свят (към чийто характеристики спадат самите органи). Затова и като цяло материалното тяло принадлежи на природата на физическия план. Информацията от този план преминава чрез органите и сетивата, към мозъка, който пък служи на ума.
Къде във всичко това е емоцията? 
          Емоцията "блика" от центъра на сърдечната област и има пряко отношение към мисълта. Това, което трябва да знаем за мисълта е, че тя е като основно сетиво, което обобщава другите пет. Ако разгледаме сетивата като пет впрегнати коня в една колесница, то ръката, която държи петте юзди в едно, е мисълта!
Ние сме там, където конете ни водят... (когато емоцията управлява мисълта) или там, където ние водим конете...

          И така... Вселената само това, което възприемаме чрез нашите органи ли е?
Съществува ли действителност извън нашето възприятие за нея?
          Ти можеш ли да възприемеш моите мисли? Обикновено не можеш, освен ако не издам емоцията си чрез определени движения на тялото.
Но моите мисли съществуват, нищо че твоите физически органи не могат да ги възприемат. Но сетивата ти могат! Стига съзнанието ти да е отворено за тази честота на вибрацията...


~~~~~~~~~

25.09.2013

П.П.:
И отново на въпроса: Съществува ли действителност извън нашето възприятие за нея?

Реалността е винаги съществуващото, извечно и незагиващо битие.
Друг е въпросът дали и каква "действителност" възприемаме ние; дали живеем в Реалността или просто сънуваме, подвластни на собствената си сила на илюзията.
Тогава кое е действителност и кое е илюзия?
Едно е сигурно - "действителност" не може да съществува без този, който я възприема. Нещо повече, тя е рожба на неговото внимание. Дори ситуацията, че някой друг също възприема тази действителност, не може да съществува без нашето внимание за това. Тоест "другият" наблюдаващ не може да бъде предпоставка за действителност.

В крайна сметка истинската Реалност е само ЕДНА и е отвъд всякакви илюзии (ограничения); тя е неделимото и безкрайно Съществуване, Съзнание и Блаженство, което е основата на всичко. Сама по себе си тази единствена Реалност е едновременно и действителността, и нейното възприемане, и самия възприемащ.
 
"Реалнотo никога не умира, нереалното никога не е живяло."  Нисаргадатта Махарадж

tova mai trqbva da mi go razqsni prevoda4...

Ок.
Кажи кои думи те затрудняват и аз ще се опитам да ти ги разясня...

ne sa dumite....samoto opisanie na ne6tata...trqbva da go 4eta dosta seriozno.. za da si go obqsnq..no tova 6te stane po kasno...sega v momenta sam izvan tqloto si..i se nabludavam otstrani...

:)))

Така си е...
Нужно е сериозно и внимателно четене. После мислене... и отново препрочитане...,
и после пак мислене...
Полека-лека ще дойде и разбирането.